Тези хора били носители на уникална супер-култура, дала на света най-старото обработено злато в историята на човечеството

Строителите на старопрестолната Плиска са познавали свещения стандарт от древен Шумер

Името Дуранкулак идва от израза „Дур-Ан-Ки“, което на шумерски означава място на среща между небето („Ан“) и земята („Ки“)

Преди повече от 8 хилядолетия една загадъчна цивилизация е съществувала около Черно море. По онова време то е било най-голямото сладководно езеро на света. По периферията му е имало плодородни земи, които са могли да изхранват многобройното (за тогавашните мащаби) население. Тези древни хора били носители на уникална супер-култура, дала на света най-старото обработено злато в историята на човечеството. То е открито тук в България, във Варненския некропол, Дуранкулак и Хотница. На тази мистериозна култура принадлежат керамичните шедьоври от Караново, Чавдар, Суворово, Асеновград, Юнаците, както и най-древните неолитни жилища в цяла Европа, които се намират в Стара Загора. Находките от Градешница и Караново говорят за първата в света система от писмени знаци. Пак тук са първите каменни зидове и бастиони, открити в Провадия, Суворово и Дуранкулак.

Между другото, името Дуранкулак идва от израза „Дур-Ан-Ки“, което на най-древния известен език - шумерския - означава място на среща между небето („Ан“) и земята („Ки“). С други думи, това е шумерско словосъчетание, което значи ХОРИЗОНТ... Дали зад този хоризонт не се крие нова истина за най-старите корени на народа, към който принадлежим? Народ, чието далечно минало е истинска загадка. То продължава да е тайнство, което надхвърля всички конюнктурно наложени ограничения. Десетилетия и дори векове наред са се опитвали да решават вместо нас докъде и доколко задълбочено да бъде търсенето на произхода ни.

Парадокс е, че 14 века след основаването на Кубратовата България, а след нея и на българската държава отсам Дунава, нашият народ сякаш продължава да търси себе си... Предстои му да се преоткрива, все едно, че се ражда и преражда отново и отново.

В този ред на мисли си струва да обсъдим някои нови аргументи. Ще започнем с имената на местности като Мада-Ра и Ма-гура. И двете са от шумерски произход. „Мада-Ра“ означава свещена земя или сияйна страна. „Ма-гур“ значи буквално кораб-къща. С такива кораби, покрити и засмолени отвсякъде, древните шумери са били в състояние да преживеят потопа. Именно това описва най-старата история за потопа, открита върху каменни плочи при разкопки в град Нипур, свещената столица на Шумер. Автор на откритието е професор Хилпрехт, ръководил през 1900 година археологическата експедиция на Университета на Пенсилвания в Нипур. През 1910 година Хилпрехт публикува книга за това, но след началото на Първата световна война сензационните му находки са забравени.

Можем да се запитаме дали не е чиста случайност, че думата „ма-гур“ съвпада с името на пещерата Магура. Оказва се, обаче, че на територията на България има и други имена на местности с шумерски корени. И дори носят смислени послания. Например планината, дала името на целия Балкански полуостров, има далеч по-древен и по своему поетичен смисъл. „Бал-Ка-Ан“ на шумерски значи Живият Портал към Небето. Наистина:

Бал = жив; Ка = портал, врата; Ан = небе.

Известно е, че шумерският език е бил аглутинативен, т.е. от няколко думи, всяка с отделен смисъл се получават словосъчетания с общо съдържание. Така например „канасю-би-ги“ означава суверенен владетел.

Канасю = властвам, повелявам; би-ги = негова земя.

Оказва се, че официалната титла на българските владетели (канове) идва от много далеч във времето - от хоризонта на шумерската древност. И друга - още по-велика титла „цар“ значи на шумерски точно същото, което означава и на български. Именно българите първи са въвели тази титла през Средновековието като еквивалент на латинското „император“. Не е ли забележително, че хиляди години след изчезването на шумерската цивилизация българите пазят ключови думи и позиции от нейната управленска йерархия.

Запазват не само думи, а и принципи. Известно е, че предците ни не са толерирали робството и не са се компрометирали като робовладелски народ. Но малцина знаят, че най-далечните ни предшественици - кути (или иначе казано: кути-гури) още през третото хилядолетие преди Христа превземат свещения град Нипур и забраняват робовладението!

Да забраниш робството още в зората на човешките цивилизации - това е нравствено-исторически подвиг... Има ли връзка между тези хора и супер-културата от бреговете на Черно море? А каква би могла да е връзката между тях и древните българи? За т. нар. „прабългари“ някои авторитетни историци отреждат само няколко века аванс през ранното средновековие. Нашата предистория ли е толкова кратка, или пък хоризонтът на знанията ни е бил нарочно ограничен? Дали външен интерес диктува ограничения на възгледа ни за корените на цивилизования свят, а и за нашия собствен път през хилядолетията? Или процесът на познание среща обективни трудности...

Естествено е, че знанията ни за този път ще са фрагментарни - толкова далеч във времето са епохите, които ни интересуват. От друга страна и източниците на информация не винаги са дадени черно на бяло. При това най-често те са предметни, а не писмени. Такъв е случаят със златните артефакти от най-старото обработено злато на света, открито във Варненския некропол. Прецизният анализ на тези метални шедьоври - измерването на техните размери и пропорции - е също начин за получаване на закодираната в тях информация.

Но можем да измерваме не само златните предмети от преди 6500 години, от средата на 5-то хилядолетие преди новата ера. С възможно най-голяма точност ще мерим и каменни шедьоври от българското средновековие. Да вземем за пример дължината и височината на Мадарския конник, размерите на Тронната палата или Двореца на Крум и Омуртаг в Плиска. Прецизно измерване на олтара в Голямата базилика на Плиска бе извършено неотдавна във връзка с по-древната кръстовидна сграда, която се е намирала под олтара. (Със съдействието на доцент д-р Явор Шопов, който ръководи Центъра за космически изследвания и технологии към Софийския университет, определихме периода от време, когато мистериозната сграда е била строена.)

Стигнахме и до изненадващ резултат - съществува логическа и геометрична връзка между обектите на измерване, нищо че те принадлежат към различни епохи. Независимо от различията по време, има обща мяра за разстояния, която хвърля мост между постиженията на нашите прадеди. Отсам и отвъд хоризонта на шумерската древност е в сила един общ и свещен стандарт за дължина! Това е пространствен код, който осмисля връзката между превъплъщенията на загадъчната цивилизация, родена край Черно море преди повече от осем хилядолетия.

Тя разпространява влиянието си до бреговете на Тигър и Ефрат в древен Шумер, после до великите предели на Тян-Шан и Памир, в прочутата Таримска котловина край западните граници на Китай. В просторите на Средна Азия тя оставя следи на високоорганизирана култура. Остава историческа памет, свързана с народи като саките и масагетите, с ефталитите и „белите хуни“, прочути дори отвъд Великата китайска стена. Следва завръщането им към Северен Кавказ и към бреговете на Черно море. Това е истинска епопея, при която към прародината се завръщат потомци на далечните прадеди.

Името на българите изразява точно вековечната връзка между потомци и прадеди. Не е случайно съвпадение, че на шумерски словосъчетанието „бъл-га“ означава прародител! Между другото, автентичното име на героя от епоса за Гилгамеш всъщност е Бългамес, което значи героичен прародител. Популярното днес име Гилгамеш идва от акадски превод на шумерския оригинал, в който името притежава съвсем конкретен смисъл:

Бъл-га = прародител; мес = герой.

Важно е да се знае, че в Европейската прародина се завръщат не само потомците, а и тайно познание на прадедите. То е закалено в хилядолетния поход през необятните простори на Азия, обогатено е с постиженията на Шумер в областта на астрономията и свещената геометрия. Оказва се, че в градежа на древните българи е вложено геометрично познание, достойно за възхищение. Вижте плана на кръстовидната сграда под самия олтар на Голямата базилика - на чертежа е показан алгоритъм за построяване на необикновената геометрична фигура.

Размерите на олтара - „светая светих“ на Голямата базилика, са директно заимствани от тази загадъчна сграда, чиито контури са на чертежа (виж го вляво) Това е изненадващо, но още по-сензационен факт е, че мяра за дължина тук съответства точно на свещения шумерски стандарт отпреди пет хиляди години. Става дума за така наречения Нипурски лакът - легендарната мяра на зикурати и храмове от поречието на Тигър и Ефрат. Как така пра-старата мерна единица е запазена в употреба от древните българи? Случайно съвпадение ли са следните факти, относно размера на Мадарския конник и на олтара в Голямата базилика:

дължината на Мадарския конник = 6 Нипурски лакътя;

височината на Мадарския конник = 5 Нипурски лакътя.

външната ширина на олтара = 21 Нипурски лакътя;

вътрешната ширина на олтара = 19 Нипурски лакътя.

И размерите на цялата църква (99 метра х 30 метра) могат да се изразят с мярата на Нипурския лакът. Това затвърждава нашето учудване, че строителите на старопрестолната Плиска са познавали свещения стандарт от древен Шумер, владеели са астрономични и геометрични познания, които и днес ни респектират с дълбочината си. Нека престанем да мислим за предците си като за невежествен народ, започнал да се цивилизова едва тук, в съприкосновение с Византия. Българската древност е много по-богата на познание и култура, отколкото противниците ни са склонни да признаят. Пътят ни през времето започва много по-отдавна и в него шумерските хоризонти разкриват нови и нови тайни.