Ще стори ли чудо сълзата на Пенка?

Едно българско добиче си отива бадева заради европейската бюрокрация

Сряда в 3 часа се решава дали да ударят ножа на кравата беглец

Утре (сряда, 6 май) в 15 ч. се решава съдбата на кравата Пенка. Тогава трябва да излязат резултатите от кръвната проба, която й бе взета в понеделник, за да се установи дали е преносител на зараза. Това съобщи за в. „Труд“ стопанинът на животното Иван Харалампиев.

От Агенцията за безопасност на храните миналата седмица поискаха кравата да бъде умъртвена, след като е напуснала границите на Европейския съюз за повече от 2 седмици, без да премине през ветеринарен контрол. Пенка избяга от пасбище, близо до сръбската граница, в началото на май. Оказа се, че е извървяла над 20 км, след като е преминала в сръбска територия. Там е била открита от местен гражданин. Предлагаме ви репортаж за премеждията на многострадалното трансгранично добиче:

По стъпките на Пенка

Все напред по улица "Мир" - напечена от слънцето и обградена от надвиснали череши, се стига до "Образцов дом". Това е къщата на Иван Харалампиев от с. Копиловци, Кюстендилско.

Пред кафеникавата, с нищо незабележителна врата, през час спират телевизионни коли. Дори чуждестранни журналисти търсят Иван, за да заснемат прочутата плачеща крава. През последните дни за мнозина бегълката Пенка стана символ на борбата с безчовечната евробюрокрация.

Проблемът е, че Пенка "нарушила" европейската граница и прекарала повече от две седмици извън ЕС, без да предостави на митницата необходимите за това документи. Иван все още не осъзнава какви размери е придобило движението #savepenka. Потресени от безчовечността на решението Пенка да бъде унищожена, прогресивни елементи от цял свят, както и обикновени граждани, се застъпиха за кравата с подписки.

А стопанинът Иван Харалампиев просто се бори за правата си - да запази добичето си живо или пък, ако, не дай, Боже, се наложи да бъде умъртвено, да получи подобаващо обезщетение.

Тайни проверки

По предписание на ветеринарните служби кравата е поставена под карантина - тоест, седи под навес с овързани с въже рога, приема журналисти и чака отговорните служби да решат съдбата й. Въпросният навес се намира срещу дома на Харалампиев, докато другарките на Пенка - останалите 6 крави от Ивановото стадо, преживят спокойно на пасището край Мазарачево. Навесът е без врата, така че достъпът до нея е свободен - в разрез с европейските предписания, според които тя трябва да е в пълна изолация и при нея да може да влиза само собственикът. Това не е добре дошло и за Иван, тъй като Пенка е била подложена вече на два прегледа в негово отсъствие. "В понеделник в 8,30 са й взели кръв, без мое съгласие. А днес (във вторник) в 6 сутринта са й направили гинекологичен преглед, също без да ме попитат. Аз съм шокиран!"

При прегледа е установено, че Пенка не е бременна в 6-ия месец, както беше съобщено първоначално. "Нямам обяснение за това, - объркан е собственикът Иван. Аз на документ имам датата, на която е била заплодена. Другите ми крави всичките са бременни. Една вече се отели. За мен и Пенка си е бременна. Нямам представа какво става. Вече не знам как да се справям с тази ситуация." Стопанинът обясни, че няма как със сигурност да се определи по външните знаци. Вимето на кравата се подува едва когато е в деветия месец. Иначе коремът на Пенка е издут като на останалите крави."

Сръбски ветеринарни служители и журналисти също посетили във вторник кравата Пенка, съобщи Харалампиев.

"Термоз, термоз!"

Иван Харалампиев живее със семействата на двамата си синове Светослав и Атанас, с внучетата Светозар и Константин и с майка си Боянка. "Термоз, термоз! Излезна дълга и широка! - вайка се баба Боянка на сянка в двора на къщата. - Потрошиха си колите да ходят да я дирят." Докато се уреди връщането на Пенка в България, Харалампиев почти всекидневно пътува до Сърбия да се грижи за добичето си.

"Аз съм животновъд и искам да чувам животни - казва той. - Искам семейството ми да яде хубаво месо. От крави, които са хранени с екологична, чиста храна. Гледам добитъка за месо. Те може и да са млечни крави, да дават хубаво мляко, но европейските изисквания за млекодобив са много тежки, затова."

Мистериозен звяр я е гонил

В това време трогателно свита на земята, Пенка мълчаливо рони сълзи. "Стресирана е, - обяснява Иван. - Толкова време в изолация..." "Дай й малко да хапне," подканят го тв операторите, за да си заснемат репортажа. И Пенка яде и плаче. На задницата й зее вече заздравяваща рана. Стопанинът предполага, че животно е нападнало добичето и затова то е хукнало да бяга, отделило се е от стадото и се е защурало сред зеленината. Чифтокопитното изминало близо 20 км, докато "акостира" в двора на сърбина Никола. "Кравата не знае, че е нарушителка, казва Харалампиев. Въпросът е как е преминала граничната бразда."

Иван е възмутен от нещо, което няма как да докаже. Според него Пенка не се е промъкнала през зелена граница, както се твърди, а е излязла необезпокоявана през бариерата на ГКПП. "Показаха ми, че са си правили видео с кравата - как преминава през бариерата, как бягат от нея да не ги намушка. Но нямам доказателства."

На границата българските служители категорично отказват да разговарят с екипа на "Труд". Сръбските са отзивчиви и разговорчиви. Не могат да разберат как се е вдигнал толкова шум за една кравичка. Окайват я, че може да бъде убита. Струва им се грехота. Но стигне ли се до въпроса откъде е минала кравата, изведнъж става строги и твърде заети да разговарят с журналисти.

Историята на кравата беглец е колкото трагична, толкова и комична. Пенка, прошнурована и пронумерована с пластмасови маркери и на двете уши, някак е успяла да се промуши през българо-сръбската граница, да отпраши вдън гори тилилейски, където, водена от инстинктивната нужда от човешка грижа, да се самонастани в двора на един сръбски отшелник. Оттам, по номерата на ушите й е установено кой е собственикът. Така Иван Харалампиев срещнал Никола Стоичков.

Стоичков - спасителят в гората

През пресечената планинска местност до дома на Никола се стига само с джип. Или пеша. "Няма как да се ориентирате, ще се загубите - предупреждават сръбските граничари. - Там е гора. Няма кого да питате за пътя. Най-много да срещнете някой вълк или лисица."

Сърбинът от Босилеград живее в усамотение високо в планината, където с дни, дори седмици не вижда човек. От най-близките съседи на разпръснатите по баирите махали на така нареченото селище Рибарци (24 домакинства, 7 махали) го делят 30 минути път през тучните ливади. "Вземете си пръчка, че има змии, - предупреждава комшията Славче. И много поздрави на Никола."

Славче, разбира се, знае за кравата и даже е ходил да я види - такова нещо пропуска ли се! Но не е разбрал, че институциите искат да я умъртвят. "Е, защо? - пита той. - Тя беше такава хубава крава, млада. Жалко, жалко..."

Никола Стоичков има хамбар, зимник и полуразрушена стара къща от кирпич, където е била подслонена Пенка. Иначе той живее в отделна, привидно запустяла къща. Прозорците са клеясали, изпочупени и замрежени от паяжини. В опушена и тъмна стая, осветена от гола 40-ватова крушка с жичка, са побрани всичките му съкровища: отдавна развален тумбест телевизор, покрит с няколко пищималчета и каренца, две печки на дърва, два кревата - единият затрупан с торби, множество съдове за вода по пода, а на прозореца - мъничък транзистор, който е единствената му връзка със света.

Сите сме българи

"Хващам и българско радио, ето, вижте," казва Никола и с горда и дяволита усмивка настройва транзистора на някаква съскаща честота. На доверие приемаме, че това е българска реч. Стоичков разбира от българска реч: "Нали сите сме българи," смее се той и показва календар на български на стената - донесъл си го е от Босилеград. Той е работник зидар и навремето е строил обекти в Кюстендил. Сега е пенсионер. На въпроса на колко е години, отговаря: "На 60-62. Там някъде..."

По цял ден не прави нищо. Седи си в стаята и гледа през прозореца. "Пържа си салам и ям," обяснява с широка невинна усмивка далият временен подслон на българската крава. Понякога отскача до Босилеград за провизии - за два часа стига пеша. Но не и в деня, в който Пенка се появила на ливадата му - тогава си е бил вкъщи. "Помислих, че е на някой от Рибарци."

Развръзката

Благодарение на регистрационния номер става ясно, че кравата е пришълка и принадлежи на Харалампиев. Ветеринарна проверка удостоверява че Пенка, макар и нахапана по задницата и уплашена, всъщност е в чудесно здравословно състояние и с отличен апетит.

Кравата беглец и в плен продължава да хрупа сено. Тя е в пълно неведение за грозната казън, надвиснала над главата й. Не знае че бягството й се превърна в история, достойна за филмов сценарий - за екшън ("По следите на изгубената Пенка") или трагикомедия ("Сама сред вълци"). Като всяка история в по-леките филмови жанрове, дано и тази с Пенка да завърши с щастлив край.

За читателите на в. "Труд" по следите на кравата Пенка бяха Елизабет Радкова и Денислав Стойчев.

Коментари

Задължително поле