Пожарът на хълма Трапезица в Търново е потушен

Пет станаха жертвите на стрелбата срещу българи в Чикаго

Музиката подмладява, променя вкуса на храната и е по-добра от секс

Управляващите спечелиха парламентарните избори в Полша

Слабо земетресение край Ихтиман

Орбан загуби Будапеща на местните избори

Кюрдите се разбраха с Дамаск, сирийската армия изпраща войски в Северна Сирия

Шестима души загинаха при тежка катастрофа край Казанлък

Вижте какво ще е времето днес

Изгубени в празнодумието Вече не вярваме на думите, на медиите, на политиците

Първите български общинари работят напълно безплатно

На 14 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 14.10.2019

Три пожара горят край хълма Трапезица в Търново

Отиде си Милчо Левиев – съвременният гений в джаза Легендарният музикант, аранжор и пианист донася световна слава на България

Юрий Ангелов: Откакто напуснах София, там се връщам само по нужда

С приятели основахме партия “Изпърдиоти”

Напълно съм уверен, че има прераждане

Искам да изиграя последната роля на Апостол Карамитев

– Г-н Ангелов, участвате в най-новия филм на режисьора Илия Костов – “Пътуващо кино”, в който си партнирате с Катерина Евро и Любен Чаталов. Какво ще разкриете за тази продукция?
– Интересното е, че филмът показва съдбата на нацията ни под формата на пътуващо кино, което се прожектира на различни места и показва реалността в страната ни – без да е замаскирана, но поднесена с чувство за хумор. За първи път ще го представим на фестивала “Любовта е лудост”, а след това и по екраните. Нямам право да разкривам подробности, защото още не го е видяла публиката, но в основни линии има един любовен триъгълник между нас, защото и двамата с Любен изпитваме симпатия към героинята на Катето…

– Какво е усещането днес да играете любим мъж на Катето Евро, след като преди години тя е била и една от първите ви любови?
– Преди много години между нас имаше любов, но тя беше почти платоническа и насочена изцяло към изкуството. Имахме едно чисто преживяване и не сме били гаджета, а Катето тогава беше още манекенка, но вече мечтаеше да стане актриса. След толкова житейски бури, женитби и деца от двете страни, сега в този филм двамата отново имаме среща, която е много хубава и благодатна. Аз съм напълно уверен, че съществува прераждане на душите и ние с нея сме си говорили за това, че сме се срещали и в друг живот.

– Какво ви дава увереност, че има прераждане?
– Има много факти на тази тема, а сега и покрай работата ми с децата в Еко-Арт сдружение “Духовно огледало” си припомних друго мое прераждане, когато пак съм работил много с деца. Навремето, когато постъпих в Театралния институт и бях приет в класа на Апостол Карамитев, а той в първи курс много се изумяваше от моята личност и казваше пред всички: “Този Юри, не мога да го разбера – или е голям мошеник, или наивник”. А вече във втори курс ми сподели: “Юри, вече разбрах кой си – ти си съвременния княз Мишкин!” Тоест -пълен идиот, но “идиос” на гръцки означава различен от останалите – някой, който не е като другите хора!

– Над какво друго работите в момента и коя роля би била най-голямо предизвикателство за вас?
– Най-голямото предизвикателство за мен би било да направя последната роля на Апостол Карамитев, която той е играл в Народния театър – на Хенри IV от Пирандело. Години наред молих режисьори да я поставят, но те странно защо се страхуваха от това. Склонен съм, дори да я поставя сам, ако Бог ми позволи, но явно до момента не ми е позволено, а и преди няколко месеца напуснах държавния театър. Навремето напусках Народния, когато бях в най-силния си период, но тогава се връщах, а сега няма да се върна и ще се занимавам само с любителски театър и преподаване. Винаги ме канят в жури на фестивали на любителските театри в Тополовград и Самоков и съм възхитен от любителите, истината е в читалищата. В новото ми село – Кондолово съм си направил собствен театър – с малка сцена и добра акустика и си имаме и свой репертоар, като това са ми мечтите сега. Иначе, играя и една роля в постановката на Велко Кънев – “Омайна нощ”. Вече 16 години я играем с Мария Сапунджиева и Асен Блатечки, но тя не се изхаби и хората є се радват. Асен каза, че ще я играем, докато можем, а по този начин и Велко е жив – с тази постановка.

– Какви други проблеми имат хората в Странджа, където и вие живеете?
– Основното е това, че младостта е напуснала Странджа и селата са обезлюдени, животновъдството също липсва и няма поминък – няма ниви, насаждения и млади хора, което е големия проблем. Това ми е болна тема, че селата там са обезлюдени и няма нито овце, нито кози, нито свине, а има само ловни стопанства с частни бариери, на които пише: “стреля се без предупреждение”. Цяла Странджа е разделена на такива ловни стопанства. Останали са единствено крави тук-таме, както и прочутият манов мед, с който сме на второ място в света и има многогодишен патент в Европейския съюз. В Граматиково например, има 17 вида растения, които са още от преди потопа, защото там не е имало ледников период. Интересно е, че билките там са 10 процента по-силни от билките в другите планини. Аз изкарах курс в БАН за билки, но като ги попитах защо е така, дори те нямат научно обяснение.

– А коя са най-полезната билка в Странджа?
– За мен най-полезната билка е Странджанското чудо. В момента помагам на един човек, който се опитва да я популяризира. Тази билка ни е пратена като спасение и е подобна на мурсалския чай, даже е 10 процента по-силна, а също е и много красива. Тя действа пречистващо на организма и изчиства тежките метали от него, а в нея има и много микроелементи. Аз я наричам Странджанското слънце.

– По какво друго, освен по билкарството сте увлечен в момента?
– Сега изучавам шамански практики, които са и в основата на театъра, а в Германия дори и професионални лекари се обучават на тях. В Странджа има една нестинарска практика, при която преди хората да затанцуват в огъня и има един момент на прихващане – да те прихване духа, само тогава нестинарката си позволява да влезе в огъня. Аз също си правя експерименти със себе си, като изпадам в такива състояния, за да може словото да стане лековито и да покажа, че и театъра може да лекува.

– Някога имал ли сте желание да се занимавате с политика, както други ваши колеги?
– Не, но в Бродилово, заедно с един мой приятел – художник, който има и два сценария наградени в Холивуд, както и с приятелския ни кръг от художници и музиканти основахме на шега партия – “Изпърдиоти”. Както и преди години на майтап казах, че съм професор и всички ми повярваха, а младите артисти, даже ме питаха: “Професоре, кафето със захар, или без захар да ви го сервираме?”. Така сега и с партията – даже си имаме и секретар и всичко е с ирония към политическата сбирщина, която пребивава в столицата, включително и патриотите. Направихме го с насмешка към политиците, които доведоха до голямото падение на нацията и целия този упадък, който ни сполетя.

– Как взехте решение да живеете извън столицата и бихте ли се върнали отново в София?
– Когато Петър Димков беше почти на 100 години аз бях приет при него с връзки. Тогава бях още в Народния театър и бях много вдъхновен от тази среща, а накрая спонтанно го попитах: “Дядо Димков, да се върна ли на село?”. Той замълча, отдръпна се в креслото, но след малко ми отговори: “Моето момче, българинът направи голяма грешка, той се откъсна от земята, а тя ни е майка, храни ни и ни лекува”. Тогава аз загърбих цялата цивилизация, намерих си място в Странджа и напуснах Народния театър, въпреки че бях точно на гребена на вълната, но съм сигурен, че направих крачка в своя полза. Не бих се върнал отново в София и по този повод съм взаимствал от Чудомир един негов израз: “Откакто напуснах София, там се връщам само по нужда”.

– Тази година вие ще имате 70-годишен юбилей, но сте в отлична форма. Как го постигате?
– Сега в Бургас ме караха да чествам юбилей, но ще цитирам един старец на 90 години от моето село, който ходеше с шаячни дрехи и той, като разбра за моя юбилей ми вика: “Какви са тези лапешки работи, какъв е този юбилей!? От 100 години нагоре се чества юбилей!” Така че, и аз ще чествам юбилей на 100 години – всичко друго са лапешки работи, сериозни мъже сме все пак. Аз нямам съзнанието, че съм на 70 години и даже ми е чудно – възрастта е състояние на духа, а той е вечен. Откакто започнах да се занимавам с процедури за прочистване и лекуване на тялото – то вече ми подсказва всичко. Тялото е по-умно от нас и е много сложно устроено, като човек обърне поглед и започне да слуша вътрешния си глас – няма да сбърка. Аз съм бил и фанатик, защото 20 години бях пълен вегетарианец и ядях главно покълнали семена, но сега съм единственият вегетарианец в България, който яде месо. Сега суровоядството стана на мода, а модерните вегетарианци имат най-много лош холестерол, защото ядат много тестени храни, но в момента всичката храна е с много Е-та, затова най-много си навреждат суровоядците, които стават фанатици. Някои казват: “Тези, които ядат месо ще вземат вибрацията на свинята…” Няма такова нещо, а аз обичам да се шегувам, че сланината е аурата на прасето.

– Днес е много модерно да се говори за суперхрани, а коя е българската суперхрана според вас?
– Лук, чесън, сух хляб и сланина, но в малки количества. Хлябът днес е най-кофти и е добре да се яде по малко. Аз си правя сам хляб от покълнали семена пшеница и орехи, които смилам и добавям кимион. Избягвам и захарта. Чел съм, че бедуините ядат само фурми и шепичка просо – това е тяхната естествена захар, която им дава енергия и правят преходи по 50 км в пустинята.

– С жената до вас – Полина сте заедно повече от 20 години, без да имате брак. Каква е тайната ви и жива ли е романтиката помежду ви?
– Аз съм се женил само веднъж – в Словакия и след това не направих втори такъв опит. Сега с Поли имаме едно особено разбирателство между нас и няма начин да не е още от предишно прераждане – убеден съм в това. С нея не сме имали поводи за конфликт, а тайната е, че аз на моменти се държа леко театрално, за да разнообразя програмата – все пак съм доста добре обучен като артист. Вкъщи, даже си държа доспехите на Дон Кихот, а сега отново ги облякох, когато играх тази роля пред децата в театралната трупа.

– Живеете в най-мистичната планина – Странджа. Виждали ли сте необясними явления там и коя е най-необикновената случка в живота ви?
– Виждал съм нещо необикновено, как в Странджа хората пеят в трансово състояние – плачеш и пееш. Подобно нещо ми се случи и на мен в Лувъра, когато докато гледах трите автопортрета на Рембранд не знам какво ми стана, но изведнъж започнах да плача. На сцената, когато съм играл с Апостол Карамитев, също ми се е случвало да плача и същевременно вътрешно да ликувам – по време на ролята. Сега отново ми се случи да изпитам такава емоция на събора на нестинарите в село Българе.

– Любима мисъл?
– Харесва ми Сенека: “Хората изпускат живота, добивайки средства за живот, а след това прегръщат коленете на лекарите и молят да им удължи живота с някой и друг час…”

Нашият гост
Енигматичният актьор Юрий Ангелов е сред хората, които не се побират в рамки. За едни той е бохем, за други отшелник – напуснал удобствата на столицата заради живота в странджанско село, а за трети – бунтар, който не се страхува да каже какво мисли. Юрий участва в редица популярни филми и сериали, като “Баш майсторът”, “Няма нищо по-хубаво от лошото време”, “Жребият”, “Малки разговори”, “Версенжеторикс”, “Белгийският крал. В последните години на голяма популярност се радват ролите му в “Седем часа разлика”, “Sex, лъжи и TV” и “Откраднат живот”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.