Емилия Кларк: Нямам време за връзки Актрисата от „Игра на тронове” не се смята за фатална жена

6 547 деца са били записани в детските градини в област Велико Търново през учебната 2018/2019 г. Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 601 души

Най-малко 19 ученици са загинали при пожар в Индия

Мъж преби и ограби 77-годишен жител на Червен бряг в дома му

Мария Илиева и Любо Киров предизвикаха фурор в Благоевград

Почивка за стомаха

Доналд Тръмп пристигна на посещение в Япония

36-годишен мъж е загинал при пожар в Плевенско

МВнР: Няма български граждани сред пострадалите след експлозията на пешеходната улица във френския град Лион

Военен хеликоптер катастрофира в Афганистан

„Отмъстителите: Краят” диша във врата на „Аватар” С над 2,6 милиарда долара глобални приходи

Планински спасители намериха деца в добро здравословно състояние, изгубили се в Лозенска планина

Касовият бон от скандалния ресторант на остров Миконос се оказа редовен

Апаши се спасяват през дупка в закона Принудителен труд да смени безсмислените глоби за леки престъпления

Най-малко 29 затворници са загинали при сблъсъци във венецуелски затвор

Явор Нотев, зам.-председател на НС, пред „Труд“: Съдът няма как да се съобрази с лимитите на обезщетенията Шофьорите ще трябва да бръкнат в джоба си и да платят разликата до 50 000-60 000 лв.

Явор Нотев е сред юристите с богат опит по отношение на дела свързани с катастрофи. Защитавал е пострадали, близки на жертви при катастрофи, както и застрахователи. Затова разговаряме с него за спорните моменти в новите текстове на Кодекса за застраховането, за въведените лимити на обезщетения на разширения кръг от роднини и за въвеждането на системата „бонус-малус“.

– Г-н Нотев, по време на гласуването на промените в Кодекса за застраховане, стана ясно, че не сте съгласни с част от тях. Какви са обструкциите ви по текстовете като юрист?
– Гласуваните от парламента промени в Кодекса за застраховането противоречат на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, който е включен в общата уредба на института на непозволено увреждане. Той е фундаментален, не е променян и не е отменен. Право на съда е да прецени размера на вредите, които са причинени, както и обезщетението, което се дължи. А то безусловно се дължи, когато са виновно причинени тези вреди. С промените, които бяха гласувани в Кодекса за застраховането, се прави опит да се ограничи отговорността до 5 000 лв.

– Опитът стана факт, нали?
– Да, стана факт за разширения кръг лица, които са в по-далечна родствена връзка със загиналото при катастрофа лице, или тези, които имат установена фактически и житейски емоционална връзка. На пръв поглед подобно решение спестява разходи на застрахователите, които плащат обезщетения от един обществен ресурс – този, който е събран от българските граждани по силата на задължителното застраховане на тяхната „Гражданска отговорност“. От тази страна, решението изглежда добре и предполага, че няма да се увеличи цената на застраховките. Очаква се те да останат на същите нива, защото ограничаваме разходната част, т.е. застрахователите вместо 50 000 лв. или 60 000 лв. ще плащат до 5 000 лв. Ако обаче поставим интересите върху гражданите, които се намират вече в ситуация на настъпило застрахователно събитие, тези които трябва да отговорят за причинени от тях вреди, в качеството им на водачи, положението не е толкова комфортно.

– Длъжен ли е съдът да се съобразява с тавана на обезщетението, гласуван от парламента?
– Ще се случи следното – шофьорите ще си спестят половината от цената на застраховката, т.е. вместо да платят 400 лв. или 600 лв., ще платят 200 лв. или 300 лв. Но когато стане събитие, той ще трябва да се задоволи с 5000 лв. от застрахователя за покриване на вредата и да се бръкне лично в джоба и да се обърне към своето имущество, за да може да доплати още едни 40 000 лв., или 50 000 лв., в зависимост от решението на съда.

– Казвате, че съдът няма да се съобрази със записаното в Кодекса за застраховането?
– Съдът не може да се съобрази с написаното в методиката, която се обещава да се приеме, както и с временните ограничения, т.нар. лимити на обезщетенията, които са записани в преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането. Тези лимити могат да се коментират като специален закон отговорността на застрахователите. Но те не могат да се отнасят в отношенията между лица, които са извън кръга на застрахователите. Българските граждани, макар и пожелателно да се казва, че и те отговарят в тези лимити пред лицата, на които са причинени болка и страдание, ще бъдат осъдени да платят вредата, която са причинили. Не виждам никаква друга възможност. При положение, че това не стори българският съд, това ще стане чрез прилагането на европейското право. Там няма подобни ограничения. Залагаме изключително голям проблем точно за ограничения кръг от граждани, които са с пряко участие в 600-700 произшествия годишно със загинал човек. Говоря по статистиката за броя на загиналите в ПТП-та годишно в България. Тези 600-700 човека имат кръга от най-близки роднини, за обезщетения на които не бяха въведени лимити. Около случаите на загинали има и още около 2-3 лица, които по новите правила, имат право на обезщетения. Т.е. числото 600-700 трябва да го умножим по три. Наистина задълженията на застрахователите стават непосилни. Застрахователите сега, в момента могат да кажат, че са изненадани и че не могат да отговорят на тези претенции.

– Тълкувателното решение на ВКС ли е в основата на проблема?
– Проблемът не е от вчера. Питането ми е защо през 2016 г. се образува дело с конкретни въпроси за правата на тези лица, а застрахователите реагират чак през 2018 г. с предложение за гратисен период и срок за изработване на методика, на наредба и т.н. Т.е. съобразяването на приходната част на бюджета, от който се заплащат обезщетенията, би било редно да стане много по-рано и е било грижа на самите застрахователи, на институциите, които е следвало да проследят този процес и да прогнозират какво ще се случи при тълкувателното решение на ВКС. Ще направя и още едно уточнение – решението на ВКС не променя кръга от лицата, така както този кръг е заложен в закона. В закона е казано, че всеки, който претърпи вреди, има право да бъде възмезден. Ограничението идваше от едно постановление на Върховния съд на НРБ от 60-те години, в което се казваше, че извън низходящите и възходящите роднини и съпрузи, друг няма право да претендира. С това не беше променен законът, но беше наложена съдебна практика, която с тълкувателното решение на ВКС от лятото беше променена. Изходът беше твърде възможен и в този смисъл не беше трудно да се прогнозира.

– Чуха се твърдения по време на дебатите, че част от новите текстове са противоконституционни. Има ли основание за атака на промените пред КС?
– Пряк конфликт с Конституцията не виждам. По-скоро ми се струва, че атаката към спорните текстове ще бъде насочена през Европейския съд за правата на човека – там където ще може да се коментира дали правомерно са ограничени правата на гражданите с текстове от националното законодателство, които няма как и не бива да противоречат на европейските правила.

– Как противоречат на европейските правила, нали ни уверяваха, че в много държави има лимити на обезщетенията?
– Да, има лимити, но те са много по-различни. Г-жа Менда Стоянова ги спомена – 10 млн. евро за всички събития и 1 млн. евро за едно събитие. Ще поясня – 10 млн. евро ако става въпрос за събитие с много жертви, примерно автобусна или влакова катастрофа. Обичайният случай в България е да се присъждат далеч по-ниски суми. Ако на някой му се виждат високи, утвърдените в съдебната практика суми за обезщетения на близките на загинали при катастрофи, би трябвало да могат да се коментират.

– Не разбрах. Моля ви, обяснете за лимитите от 1 млн. евро и 10 млн. евро.
– Това са граници, в които застрахователят е длъжен да може да отговори. Не че ще ги плати, Това ни праща към другия драматичен въпрос – за края на календарната и финансова година. За необходимостта да се провизират тези претенции, които са нововъзникнали. Т.е. застрахователят, за да може да продължи да упражнява тази своя дейност и да има лиценз за нея, трябва да докаже, че може да отговори и на новите финансови претенции.

– Как ще отговорите на обвинението, че лобирате за адвокатите, тъй като самият вие сте адвокат и защитавате роднини на жертви от катастрофи?
– Въпросът за лобизъм и конфликт на интереси е абсолютно неуместен като става дума за процесуално представителство, упражнено по силата на упражняване на професията. В съда съм представлявал и близки на пострадали, и застрахователи, в зависимост от ангажимента по съответния казус. Тук става въпрос за обсъждане на законопроект, чиято цел е да урегулира отношенията между застрахователи, застраховани и трети лица, които имат отношение към проблематиката на застраховките. В този контекст няма основание да се разпознавам като лице, което има конфликт на интереси. Напротив, изкушавам се да мисля, че съм наясно с материята и се опитвам да бъда полезен в регулирането на тези отношения с конкретно участие в законодателния процес.

– Застрахователи обявиха, че в парламента има депутати, които адвокатстват на близки на жертви на катастрофи и вземат космически хонорари. Получавал ли сте космически хонорар?
– Категорично нямам подобен случай в практиката. Говоря за практика, финансовата страна на която се основава на наредбата и на минималното адвокатско възнаграждение. Убеден съм, че аргументи в противна посока могат да бъдат представени. Трудно се спори с анонимни опоненти – някой бил казал, или някой бил предположил. Становището ми в пленарна зала се основаваше на следното: Българските граждани искат да имат годна застраховка „Гражданска отговорност“. Да знаят, че когато бъдат осъдени да платят обезщетение, вместо тях това ще стори застрахователят. Действието на този принцип, който е от дълги години, се ограничава с приетите промени в Застрахователния кодекс. Те ограничават отговорността на застрахователя, а не на гражданина, който лично трябва да отговаря, тогава когато е направил нарушение с пострадал друг участник в движението. И това е много неприятно и страшно, защото променя принципа на застраховането.

– С промените в Кодекса за застраховането, които гласувахте, не обезсмислихте ли „Гражданската отговорност“?
– Силно казано е така, защото по време на обсъжданията се направиха много компромиси. Уреждането на отношенията, поне до приемането на методиката става по досегашния начин. Пряко се засягат възможностите на лицата от разширения родствен кръг, които досега не можеха въобще да претендират за обезщетения. Връщаме се към началото на разговора – за претенции над 5 000 лв. няма проблем те да преследват лично извършилия нарушението и причинил вредата. Ето това е мината, която бе заложена в застрахователното дело. Задължителната застраховка не гарантира нито пострадалите да вземат претендираното обезщетение, нито пък причинителя на това увреждане, че някой друг ще плати вместо него, при условие, че той е стриктен и е платил задължителната застраховка и е изправен по отношение на изискванията на закона.

– Ще ви помоля да коментирате и въвеждането на дългоочакваната система „бонус-малус“. Нормално ли е общинските и държавни автомобили да се освобождават от нея?
– Темата е безкрайно широка и безкрайно неразработена. На този етап бих се въздържал да взема становище по неписани текстове. Системата цели постигане на справедливост в аспекта по-високи цени на полиците за недисциплинирани водачи. Но спорът се изнася още в началото върху въпроса автомобилът ли е застрахован или водачът, който трябва да сключи застраховката „Гражданска отговорност“. Оттам тръгнаха и манипулациите за досие на автомобила, за автомобили с лоша репутация. Предстои много работа, а моят призив е да си дадем време за широко обществено обсъждане.

– Разбрах, че имате обструкции и по данъците за старите коли.
– Ветото на президента даде основание за много сериозни отговори защото ние сме последователни във виждането си, което беше представено в пленарна зала от г-н Павел Шопов. Преждевременно е да се прехвърля тежестта върху по-бедните граждани, които не могат да си позволят да си сменят автомобилите с по-нови. Имаме уверенията, че законови промени в тази част ще настъпят в отговор на общественото напрежение и в посоката, която ние изискваме – да бъдат облекчени собствениците на стари автомобили.

Нашият гост
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 г. в София. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” с отличие. Пет години работи като следовател в от­дела за “Разследване на тежки аварии и катастрофи”. От 1988 г. е адвокат от Со­фийска колегия и работи по наказателни дела. Народен представител от парла­ментарната група на ПП АТАКА в 41-то, 42-то, а в 43-то и 44-ото Народно събрание е заместник-председател на парламента.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Преди седмица по телевизиите Богдан Милчев обяви че има депутат, който получава мощни хонорари от застрахователите за да лобира и отделно води застрахователни дела. Ето го Явор, той сам се издаде. Или 600 лв гражданска отговорност или си плащайте обезщетенията от 50-60 000 лева ни съветва този корифей.

  2. Ами гражданската трябва да стане като каското. Правиш си полица в размер до 5000 лв., плащаш 100 лв., застраховаш се за 50000 лв., плащаш 1000 лв. и така. Ако причиниш вреди над лимита за който си се застраховал, плащаш от джоба си. А иначе тавани за неимуществени вреди в закона трябва да има, щото някой съдия ще реши, че някой братовчед много страда и ще му присъди 1 милион обезщетение , което после ще делнат с братчеда и готово.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.