Ново издание на “Театър пред театъра” започва в края на юни. Девет спектакъла ще привлекат вниманието на столичани и гостите на града на специално изградена за това открита сцена. Какви пиеси ще могат да гледат зрителите, каква е равносметката от изминаващия театрален сезон, как се справя с егото на актьорите – по всички тези въпроси разговаряме с директора на Народния театър Мариус Донкин.

- В края на юни започва ново издание на формата “Театър пред театъра”, на който ще бъдат представени спектакли на сцена под звездите. Какво ново ще има в амбициозния ви проект, който бе представен за първи път миналата година, господин Донкин?

- Първото издание на формата “Театър пред театъра” миналата година бе много успешно. Самата инициатива е прекрасна и видях, че на софиянци много им харесва. Коментарите на много от зрителите бяха: “Чувствам се все едно не съм в България”. Бил съм на много такива фестивали и усещането наистина е различно. Не случайно се правят и Ти си под небето в един момент, а не под полюлей със златни колони отстрани. Свободата и възприятието е различно, артистите също се чувстват особено - мои колеги са споделяли колко по-различно е навън.

- С какво ще започне откритата сцена в пространството пред Народния театър, какви пиеси ще могат да видят зрителите?

- Откриването на “Театър пред театъра”, който отново е с пълното съдействие на Столична община, ще бъде на 30 юни с концерт-спектакъла “България – благословена земя”. Това е наша инициатива и ще реализирам една своя мечта, която сънувам от години. Този концерт е по-особен жанр – театрализиран спектакъл, насочен е към духовността, а не към примитива на деня. Искам да разкажа всичко за страната си – дори се започва хиляди години преди новата ера, т.е да говорим и за Орфей, и за траките ни, и за цялата ни история.

- Явно, историята е част от вас. Спомням си ви, когато преди години изиграхте цар Симеон във филма “Златният век”. Оттогава ли имате тази тръпка към българската история?

- Не, интересът ми към историята е доста по-рано. Може би е някакво чувство и емоция в определена посока, в определен период от време, към определени трагедии. За мен цар Симеон е бил изключително трагичен човек, защото не случайно е изпратен да учи в Магнаурската школа с идеята да бъде духовен глава... Но не бих искал и нямам намерение да връщам нещата към себе си. Все пак кълбото змии постоянно се търкаля по улиците, има го и в театъра.

- Голямо ли и кълбото със змии в театъра?

- Не зная какво е, но важното е, че не ме интересува. Казал съм и на колегите ми от екипа. Не се занимавайте с безумията на хората и ежедневието – вие имате цели, вървете към тях. И трябва да стигнете там. И в това има смисъл.

- Достатъчно време сте в театъра като началник. Каква е равносметката ви за изминалия сезон?

- Радвам се много за оценките на колегите. Имахме толкова много номинации за Икарите тази година – 11 на брой. Никога не сме получавали и толкова много театрални награди “Аскеер”. Промяната на атмосферата в театъра, готовността на колегите да бъдат по-добри помежду си, да бъдат готови да ти помогнат, да бъдат взаимни дори и в живота, не само на сцената. И това е много хубаво.

- Има ли статистика за представленията кое от тях е събрало най-много публика?

- Миналия сезон успяхме да вдигнем много високо летвата - изиграхме 586 представления, имаме общо 120 000 души зрители. Много съм щастлив, защото и в настоящия сезон не свалихме тази летва. За мен е много важно, че продължавам да изпълнявам програмата, с която спечелих този пост - идването на наша сцена на двама българи, които направиха прекрасни творчески и административни кариери извън България. Първият е Галин Стоев, той направи постановката “Танцът Делхи”, която взе доста награди на Икарите.

- Той беше поставил пиеса в Комеди Франсез в Париж, нали?

- Да и тя имаше огромен успех на тази сцена, която е една от най-престижните в света. Франция е пример за република, но като че ли монархическото отношение в някои посоки си е на много високо ниво – особено в културата. От основаването му още по времето на Молиер нито един чужд театър не е допускан на сцената му с едно изключение – веднъж по време на последната война, когато там играе германски театър. А сега те разрешават човек чужденец да направи постановка. След това Галин стана директор на театъра в Тулуза и едно от първите ни излизания беше на спектакъла “Танцът Делхи”, изиграхме осем представления при препълнени салони! Оценката за нас беше много висока, там се говореше за висотата на българската актьорска школа. Малко по-късно – тази зима, отидохме в Париж, където изиграхме с много голям успех “Богът на касапницата”.

- Споменахте за двама българи, които гостуват на вашата сцена, вторият кой е?

- Вторият е Иван Пантелеев, който направи “NEOдачници” на Максим Горки. Иван има страхотни успехи в Германия, започнал е да работи с Митко Гочев, а в момента едни от най-добрите представления в Дойчес театър и “Фолксбюне” са негови. Той гостува на наша сцена през 2016-а с “Очакване на Годо”. Тези момчета – Галин и Иван, първо бяха безумно щастливи, защото попаднаха във въздуха и водите, където са се родили и възпитали. Те предложиха и нова динамика, друга организация и дисциплина - нещо, което исках да се случи. Допринесоха за това усещане за любов между хората и едновременно внесоха и друг начин на мислене.

- Не е ли трудно да се случи това, защото на първата ни сцена все пак има и консерватизъм. Особено пък при по-старото поколение актьори? Или не съм права...

- Консерватизмът естествено, че съществува в Народния театър, който е институция, задължена да пази класиката на българската драматургия. Но артистът е гъвкав психологически и новото винаги му прави впечатление, затова той може да го възприеме. Колегите, които работиха с двамата режисьори, много бързо се приспособиха. Ние обаче сме направили много и на другите две сцени в театъра. Имаме например 3-4 представления от миналата година, които са с много голям зрителски и творчески успех. Това са “Майстори” на Петринел Гочев, “Чаровно лято” по “Чудаци” на Краси Спасов, “Лисичета” на Бина Харалампиева, за което и сега не могат да се намерят билети. Не искам да изпусна спектакъла “Калигула” – едно изключително представление - като театрална визия и енергия. Всичките представления си имат своето силно въздействие, а трупата актьори демонстрират способности, те умеят във всички жанрови форми да бъдат просто на върха.

- Актьори от други театри гостуват на ваша сцена, това затруднява ли ви по някакъв начин?

- Това наистина страшно много ме затруднява. Всеки театър трябва да има своята трупа – тя е сърцето и духа на тялото, наречено Народен театър, със своята си енергия и дух създават физиономията му. Нямам нищо против необходим жанр или човек да влезе в този театър за някаква работа, но да идват страшно много артисти, които затрудняват цикличността на работата по другите представления, е ужасно трудно. Така се нарушават и човешките взаимоотношения.

- Има ли я ревността тук, как се справяте с нея?

- Е, има я, тя тече подмолно, но не казвам, че това е проблем. Обикновено се оценява кой е най-добрият театър на 27 март, когато е Денят на театъра. Тогава бяха оценени колегите от Театър 199 – те са с традиция от дълго време и всяка година подготвят високо художествени спектакли. Тези цифри, които казах преди малко, започват да се бият с подобна оценка, но ми казаха, че Народният театър няма равен старт с всички други театри. Има повече сцени, повече места и т.н. Добре. Но ако нямаш добра продукция, тези салони няма да са пълни. Затова не разбирам равния старт. А когато няма такъв, защо да се сравняваме? Не е справедливо спрямо колегите и спрямо театрите и за мен това е несериозно. Основният стремеж в нашия театър искам да бъде близко и до това, което е казал проф. Иван Шишманов по време на откриването на тази сграда: “Това е най-красивата сграда в България. Но той ще стане театър тогава, когато творците в него станат социални възпитатели”.

- Създава ли пречки на театъра това, че част от актьорите са заети и с участия в телевизията, в различни филми?

- Пречките са в организационен аспект. Аз съм един от тези, които е създавал подобни пречки навремето. Първото, с което трябва да се съобразяваш, е, че тук е твоето работно място с неговия работен режим. Това са творчески необходимости, ето - някои от колегите като Жоро Мамалев пишат и книги, други следват режисура и започват да правят постановки като Владо Пенев и Вальо Танев. Това е едно творческо богатство. Моята молба към всички е да знаят къде работят и къде е работното им място. И че на първо място трябва да е този театър. В противен случай не приемам обвинения като това, че някоя постановка не се играе циклично или нещо подобно. И колегите се съобразяват с това.

- Ще издадете ли поне някоя от винаги строго пазените тайни какво да очакваме през следващия сезон?

- (Смее се) Ооо, ние имаме почти готова програма за два сезона напред. На голямата сцена догодина ще бъдат пиеси, които ще са по-различни по жанр от отиващия си сезон. Защото трябва да мислим и по-широк кръг от публиката ни. По-следващата година ще бъде годината на чуждестранни режисьори, които за сега са четири и са достатъчни за една година – единият е македонец, другият руснак, третият словак, а четвъртият е американец. Няма да говоря с имена, защото с двама от тях финализираме отношенията си. Следващите два сезона за половината на 2020 и 2021 г., ще бъде посветена на Вазов. Търсим нови и различни неща, за да докажем с основание, че той наистина е наричан патриарх на българската литература. Но... горе-долу и с това съм готов – идеите и основните екипи.

- Кои ще бъдат първите премиери?

- В края на септември ще бъде първата премиера за следващия сезон – това е “Един безумен ден - Сватбата на Фигаро” на Бо Марше – режисьор е Михаил Петров. В началото на октомври ще бъде пък премиерата на “Опит за летене” по Радичков – 25 години по-късно, режисьор Стоян Радев. Следващата година ще има четири нови български пиеси – в тях е освен Радичков, и Стефан Цанев, може би и Яворов или Станислав Стратиев. В края на октомври ще бъде третата премиера на голямата сцена - “Бащата” на Флориан Зелер, с режисьор Диана Добрева. Явор Гърдев ще работи на Камерната сцена “Наблюдатели” на Константин Илиев – още една българска пиеса. Предстоят ни и гостувания в следващите години навън в страни и на Изток, и на Запад. Създадохме асоциация на Балканските национални театри, имаме меморандуми с националните театри на Грузия и Азербайджан, покани за фестивали и т. н.

- Преди доста години постановката “Сборен пункт” по Душан Ковачевич беше абсолютен фурор на сцената на Народния театър. Не мислите ли да й направите нов прочит?

- Не, няма повторение на творческия продукт. Постановката на режисьора Бранко Плеша наистина беше събитие. Но сега времето е друго, динамиката, комуникациите, артистите са други в представите си. Но спектакъл по Душан Ковачевич ще има и той ще започне да се репетира от януари месец - ще бъде много интересна пиеса с музика на Горан Брегович.

- Как върви продажбата на билетите за формата “Театър пред театъра”, има ли вече достатъчно интерес?

- Продажбите вървят много добре, около 40% от билетите вече са продадени. Все пак има повече от три седмици до началото, надявам се да се получи като миналата година – зрителите да търсят билети. Цялата трибуна за публиката, която ще бъде изградена пред Народния театър, е за малко повече от 1100 души, големината й е 14/12 метра, ще се издига на 90 сантиметра над земята.

- Имате ли готовност, ако времето ви изиграе лоша шега?

- Звънях на Дядо Боже, но той не ми вдига телефона (смее се). Това няма как да се предвиди. Но искам да ви споделя още нещо за програмата на сцената под звездите в София. Различното тази година е, че решихме да поканим и колеги, т. е. да не е само Народният театър. На 1 и 2 юли играем “Калигула”, като ще има и субтитри на английски език, на 3-ти ще гостува театър “София” с “Госпожа министерша”, на 4 и 5 юли е нашата постановка “Животът е прекрасен” на Александър Морфов, на 6 юли ще изиграем “Сако от велур”, а на 7 юли отново ще има гост – Театърът на армията ще представи 100-тното представление на своя “Швейк”. Ще закрием театъра на открито със спектакъла-хепънинг “Опит за летене” - с участието на Теодосий Спасов и неговият оркестър. Той пише и музиката към спектакъла.

- Имате ли идея за първия спектакъл “България – благословена земя” Само веднъж – на 30 юни, ли ще бъде игран той?

- Е, ще ви издам една наша тайна, която не съм споделял – този спектакъл си е наш, с наши артисти – поканили сме само Ансамбъл “Българе”, и ще го запазим. Ще го ползваме като наш продукт целогодишно. Ще го играем на празници като Деня на будителите, например. Но режимът на този спектакъл ще бъде по-особен...

Нашият гост

Мариус Донкин е роден на 13 февруари 1950 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. Става част от екипа на Народния театър през 1979 г. Играе в много постановки, както и в доста филми. Сред тях са “Петимата от Моби Дик”, “Дом за нашите деца”, “Бащи и синове”, “Знакът на българина”, както и в 11-серийния тв филм “Златният век”. От лятото на 2016 г. е директор на Народния театър.