Жените сме по-смели от мъжете

Внукът Кристиян е най-голямото ми щастие

Искам да вярвам, че душата продължава да живее

Никога не съм си позволявала връзка с колега

- Искра, честито внуче! Как те кара да се чувстваш малкият Кристиян, ти го чакаше от доста време?

- Това е най-голямото щастие, което можеше да ми се случи и съм щастлива! За съжалене не мога да си го виждам често, защото на 13-ти ноември беше годишнината на театър “Искри и сезони”, тогава бе и рождения ден на дъщеря ми Лени (Елена Тричкова, по-известна като Станулова - б.а.), а сега на 15-ти декември е юбилейният гала концерт “Коледни звезди” в зала 1 на НДК. Затова милата рожбичка не мога да си я виждам често, но като ми се усмихне с тази беззъба уста - няма по-голямо щастие от това! Невероятно е усещането да го гушнеш.

- Наистина предстои юбилейното 20-то издание на концертът “Коледни звезди”. Какви ще са изненадите за публиката?

- Няма да ги кажа, остават изненади! (Смее се.) Ще участват попизпълнителите, които години наред ни радват и всеки има техни песни, които са му останали любими. Затова исках тази година да бъде само с хитове от златната българска попмузика, изпълнени от Йорданка Христова, Веско Маринов, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Тони Димитрова, Мими Иванова, Данчо Караджов, Маргарита Хранова, трио “Уникалните гласове”, сигурно изпускам някои, ще ме извинят, но наистина ще има изненади.

- А подготвяш ли нещо ново на театралната сцена?

- Сега чета една много интересна пиеса, но при всички случаи ще започнем репетиции от новата година. След концерта ще дам един месец отпуск на театъра, защото много се изморихме напоследък. Ще си погледна рожбичката и от 15-ти януари програмата ни е почти готова и заповаме сериозна работа. Сега на 13-ти ноември играхме новата ни премиера - “Женско царство” на Ст. Л. Костов, защото исках 20-годишнината на театъра да я отбележим с родна класика и беше прекрасно, имаше много приятели на театъра, много гости и страхотни отзиви.

- Имаш емблематични дуети с Маргарита Хранова и Михаил Белчев, както и солови песни, но в последно време не си издавала нови. Фактът, че те почти не стигат до ефир ли те спира да продължиш с музиката?

- Знаеш ли, това не е само мой проблем, това е проблем въобще на класиката в българската попмузика. Песните на големите ни изпълнители не се пускат в ефир и не мога да разбера защо политиката е такава?! Например, като отида в Гърция, или Сърбия, слушам само песни на техните изпълнители, връщам се тук и чувам само чужда музика, защо? Нека да обърнем сериозно внимание на този факт и радиата да помислят върху това. Искам да говорим за прекрасните български текстове и песни, които години наред не спират да ни вълнуват. Представям си например песните на Данчо Караджов - “Да те жадувам”, “Спомен” и “Може би”, които сигурно на концерта цялата публика ще ги пее заедно с него.

- Има ли текст на песен, който те вълнува до сълзи?

- Много са. Една голяма част от тях са дело на Мишо Белчев, прекрасни песни, прекрасна музика - голяма част от тях ще прозвучат на концерта, включително и дуетът ми с него. Ще изпеем и нашата песен с Марги. Когато почина мъжът ми, композиторът Огнян Георгиев написа невероятна песен и след това аз я изпях на концерта през 2009-та година, но повече не я пея, защото просто ме задушава и наистина не мога да я изпълнявам...

- За кои думи, изричани от някоя твоя героиня се сещаш често и извън сцената?

- Много са. Аз съм щастлива, че съм изиграла прекрасни роли през живота. В “Депутатите не лъжат”, която играем от 15 години с вече над 250 представления, има една реплика - “Ние така трябва да променим нещата, че нищо да не се променя”. Мисля, че по някакъв начин тя точно визира живота ни! Публиката винаги реагира много бурно на тази реплика. Политиката е много по-голям театър от нашия по някой път, не че са и добри актьори...

- В своята автобиография Стоянка Мутафова описва как си спасила живота на пострадал при катастрофа и си проявила повече смелост от мъжете. Имала ли си и други ситуации, в които ти се е налагало да проявяваш толкова кураж и самоконтрол?

- Мисля, че мъжете са по-страхливи от нас - жените. Ние се справяме по-добре в екстремни ситуации! В момента, в който се случи нещо такова, съм съсредоточена и организирана да спася положението и чак след това започвам да го преживявам и разбирам какво е било точно. Слава Богу, човекът, случката с който е описала Стояна, после го спасиха в болницата, но ако не го бях превързала тогава, то след 10-15 минути вече щеше да е късно! Винаги в такива критични ситуации проявавам смелост и сила, а след това, дори се чудя откъде съм намерила сили да постъпя по правилния начин.

- Имаш ли незабравима случка със Стоянка и тя и в живота ли е г-жа Стихийно бедствие?

- Случките с нея са безброй, прекрасни, весели, тъжни, смешни и незабравими. В новата й книга “Добър вечер, столетие мое” съм описала някои от тези случки. Стояна и в живота е една стихия и аз просто се покланям пред духа й! Спомням си веднъж, когато с нея отидохме при едни приятели и тя вика - дай да оберем белите череши, за да направим сладко. Аз бях с една бяла рокля, но се качих на дървото, а тя ги обираше отдолу. После, като слязох от дървото - нямах нито едно леке по бялата рокля, а тя беше цялата изцапана и се смееше - Исо, как можа, ти беше на дървото и нищо ти няма, а виж ме мене как съм?! Имам много хубави спомени от “Черни очи за случайни срещи” на Любомир Пеевски - една пиеса, която ни събра и ни направи близки.

- Ти не криеш, че на сцената са прехвърчали искри между теб и твои колеги. Какво те е спирало да ги продължиш и в живота и смяташ ли, че двама актьори са добра комбинация?

- Не, не смятам, че са добра комбинация. Точно заради това, дори и да са прехвърчали искри, никога не съм си позволявала някаква задълбочена връзка, макар че играх с най-красивите мои колеги. Като започнеш от “Младежкия театър”, където бяхме заедно с любимци на публиката, като Володя Смирнов, Митко Буйнозов, Банко Банков - всички съм ги харесвала и обичала и ми е било приятно да работя с тях. В телевизионния театър и киното колко роли имам със Стефан Данаилов, с него играхме и в една прекрасна пиеса “Варшавска мелодия”, където бяхме много влюбени, също и в “Маневри на петия етаж”, но винаги съм предпочитала искрите, които прехвърчат с колегите да ги превърна в приятелство.

- В какви моменти ти липсва най-много съпругът ти Кирил и срещала ли си други мъже с такива качества и отношение към жените?

- Казах веднъж, че той е мъж един на милион и тогава приятелките ми викаха - Е, Исе, дай да го опитаме и ние, да видим така ли е? Шегувахме се, разбира се. Беше невероятен човек във всяко едно отношение, много ми липсва!

- Успя ли да следиш участието на твоята приятелка Маргарита Хранова във “Вип брадър” и какво не разбраха зрителите за нея в шоуто?

- Не можех да го следя редовно - имах много представления, но доколкото успях , смятам, че тя се държа достойно и се представи достойно. Дори смятам, че от всички нейни колеги, които участваха предишни години в предаването - тя най-достойно се представи.

- А очакваше ли, че Тото ще спечели формата, въпреки избухването му?

- Не, мислех, че Марги ще спечели. Ако се вгледаме в заглавието на формата - “Вип брадър”, според мен тя беше единственият вип там. Като сложим и достойното й държане вътре, мисля, че тя беше човека, който трябваше да спечели! Друг е въпросът, че Тото има много младежка публика, която е гласувала за него, докато връстниците на Марги според мен не са гласували много често.

- Мислиш ли, че тази агресия и липса на уважение, които видяхме в шоуто са типични за манталитета на много от младите у нас?

- Да, за съжаление мисля, че е точно така и безкрайно съжалявам. По някакъв начин нацията ни се изроди в тези последни десетилетия и не знам дали това е обратимо, но е много, много тъжно, защото всичко това носи много отрицателна енергия, а тя ни пречи много. Дори, ако има нещо хубаво - гледаме по някакъв начин да го окаляме. Не можем да ценим достойните ни хора...

- Ако беше на мястото на някой роден политик, какво е първото нещо, което би направила?

- Според мен има много неща в Конституцията ни, които са остарели и трябва да се пипнат. В областта на културата например - има ли някоя друга държава, в която да няма закон за меценатството? Виждаме колко мизерни са средствата за културата и колко малко внимание се обръща, а това е духовността на нацията и ако я няма - ние сме загинали. Когато преди години ходихме със Стефан Данаилов да говорим да го има този закон , единия път ни казаха - не може, защото ще има много злоупотреби, както с ДДС-то! Защо ще гледаш така на нещата - гледай колко ползи ще има от него, а не колко вреда.

- Ти си посещавала Ванга. Коя среща с нея никога няма да забравиш?

- Първият път, когато я посетихме с мъжа ми и една наша приятелка, ние й носехме подарък - една прахосмукачка, защото тогава съпругът ми внасяше такава техника. Тя си беше запечатана в пакета и нашата приятелка й казва - мамо Ванге, Искра и Кирчо ти носят една прахосмукачка. А тя - “Видох я, червена е!” Толкова се шокирах тогава, викам - Боже, дали наистина е червена и даже я отворихме и тя - червена! Мъжът ми тогава имаше проблеми и Ванга му каза как да ги оправи.

- А коя е най-необикновената случка, на която си била свидетел при Ванга?

- Имах много близка приятелка, на която двете деца - на 18 и 20 години загинаха в катастрофа и тя не беше на себе си. Посъветваха я да отиде при Ванга и като се върна се видяхме и тя ми разказа невероятни неща. Ванга й казала, че по-малкият й син я моли да му прибере колелото от негов приятел, на който го дал два дена преди да загине, също така да отиде да му вземе дипломата, че е готова от училището! Ванга й казала да бъде спокойна, защото баща й се грижел за синовете й и ред такива други неща. Нямаш представа колко успокоена се върна тя след срещата си с нея и каза - Исе, децата ми са на хубаво място. Невероятно! Знам няколко такива случки и ми се иска да вярвам, че има нещо, че душите са живи и има някаква сила, Бог ли е? Искам да вярвам, че е така, че душата продължава да живее.

- Вярата дава ли ти сили и опора?

- Разбира се! Независимо кой в какво вярва - в някаква сила, или в Бог, но само това, че вярваме, че е с нас и може да ни помогне в труден момент, ни дава сила.

- Имаш ли любима мисъл и какво би пожелала на българите за предстоящите празници?

- Мотото ми е - Гледай напред! Надявам се всички да имаме една по-светла година във всяко едно отношение - да има повече позитивизъм, доброта, любов и усмивки.

 

Нашият гост

Харизматичната актриса Искра Радева дължи влечението си към сцената на своята баба, с която прекарала голяма част от детството си, защото родителите й били почти постоянно ангажирани. Тя била много интересна и артистична жена – една от признатите красавици на София и всяка седмица я водела по две пъти на театър, опера и балет. Майката на Искра също имала певческа дарба и била една от най-обещаващите ученички на известния Христо Бръмбаров. В началото Искра също взима уроци по оперно пеене, но по-късно избира актьорската професия. Неин преподавател във ВИТИЗ е незабравимият Апостол Карамитев, от който тя си признава, че е научила много. След завършването тя се присъединява към трупата на Младежкия театър. През 1997 г. напуска и две години по-късно основава своя театър – “Искри и сезони”, който бързо печели обичта на публиката. Освен актриса, продуцент и певица, благодарение на изразителният си глас, Искра е много ангажирана и в дублажа. Сред най-известните филмови героини, които е озвучавала е Меги Клийри от “Птиците умират сами”. Неин е гласът зад кадър и в други обичани сериали като “Богат, беден” и “Завръщане в Рая”.