Не вярвам в легендата, че коронавирусът е биологично оръжие

Колективното безумие около коронавируса заплашва да вземе големи размери по света и у нас. Какво се случва в България след откритите официално 7 случая, има ли място за паника и как се справя Националния щаб досега, какви превантивни мерки да вземем - по тези въпроси разговаряме с доайена на кардиологията у нас проф. Младен Григоров.

- От два месеца заради коронавируса светът е в състояние, което някои с право наричат паника, истерия и масова психоза. В България от няколко дни официално вече има 7 случая на заразени - какво мислите за всичко, което се случва около тази пандемия, проф. Григоров?

- Не съм епидемиолог или инфекционист, но като лекар и като гражданин ще ви отговоря, доколкото мога. Място за паника категорично няма. Вирус като вирус. Да припомня, че в последните години по неизвестни за мен причини ни споходиха и ги преживяхме: луда крава, свински грип, птичи грип, тежкия респираторен синдром, ебола, да не говорим за болестите от ветеринарната медицина, където въпросът за разлика от този при хората, се решава лесно - избиват се животните и по този начин се ограничава инфекцията, което при хората естествено не може да стане.

- Така е, но при този вирус различното е, че заразата идва много бързо и лесно, затова хората са много притеснени и е логично те да искат да чуят нещо обнадеждаващо.

- Сигурен съм, че човечеството ще преживее и този вирус, колкото и да е неприятен. Най-вече с неизвестностите около произхода му, около това, че няма ваксина. Някои казват, че няма лечение, но аз не зная да има вирус, към който да има причинно лечение. Ние лекуваме симптомите на всички вирусни заболявания. Другото, което ме обнадеждава, това е, че както при всяка епидемия, а в случая явно става дума за пандемия, тя има свойството след като стигне някакъв връх, сама да започне да се ограничава.

- За Китай ли намеквате?

- Да, както виждаме, в Китай, откъдето започна всичко, във вторник съобщиха, че в Шанхай - град, който е с 30 милиона население, имало само 20 нови случая за деня и нито един смъртен, което е огромно постижение. И което, разбира се, се дължи на невероятната организация, наложена от китайската държава, за което им свалям шапка.

- Президентът Си Дзинпин беше в Ухан, градът, откъдето започна епидемията, и заяви, че всичко е овладяно. Но в днешното време на глобализация пренасянето на вируси от единия до другия край на света е абсолютно възможно и лесно. В социалните мрежи има всякакви коментари, включително и въпросът не приличаме ли на жертва на някакъв социален експеримент? Вие вярвате ли на този мит?

- Това е конспиративна теория, наричам го хипотеза. След като икономиката е свързана с политиката - някои го смятат за възможно. Всичко това са хипотези, в случая става дума за някой, който трябва да притежава подобно оръжие... Но вижте, получава се нещо подобно като с атомното оръжие. Ние го ругаехме, ругаем го и ще го ругаем... Убеден съм, че човечеството съществува и заради атомното оръжие. По простата причина, че всеки го е страх да го използва. И по тази причина, глобалните войни, които сполетяха миналия век - Първата и Втората - доведоха до десетки милиони жертви. Днес се случват локални сблъсъци, има оръжия за масово поразяване. Но казвам всичко това именно заради сравнението, което ви казах преди малко. Защото една от версиите на конспиративните теории е, че става дума за биологично оръжие.

- И как ще отговорите, ако ви попитат дали с този коронавирус не тестват по някакъв начин как ще реагират големи общности и групи в ситуацията, в която се планира голяма заплаха?

- Пак казвам, че това никак не изглежда да е така, но бих отговорил с въпрос: а този, който би тествал такова нещо, какво му гарантира, че няма да се стовари и върху неговата глава? Да приемем, че пускаш една атомна бомба върху държавата Х, но защо ще го правиш, като най-малкото няма да се се предпазиш от радиоактивния облак. Тоест, пак ще загинеш, но след няколко месеца. Горе-долу и тук е същото. Използваш такова вирусно оръжие, но сигурен ли си, че това няма да опре и до теб? При тази глобализация, която нанесе много вреди на човечеството в друг аспект, коронавирусът също е една от тези вреди.

- Колко страшно е това заболяване, професоре?

- В медицината има едно правило: здравеопазването се оценява по две неща - смъртност и брой хоспитализации. В случая, където и да било, с изключение на Китай и отчасти сега в Италия, нито имаме някаква зашеметяваща или голяма смъртност - тя върви някъде около 3,5 максимум 4%, което е горе-долу като големите грипни епидемии и значително по-малко от сърдечно-съдовите заболявания - от инсултите, инфарктите, тежката сърдечна недостатъчност, които ни спохождат всеки ден. Второ, доколкото зная, става дума за атипична пневмония, която причинява смъртта. И то от типа на т. нар. интерстициална пневмония.

- Бихте ли обяснили какво означава това?

- Докато обикновената пневмония - тази, която срещаме всеки ден, образува инфилтратор в белия дроб на основата на възпаление в него, което засяга бронхоалвеоларния апарат, в случая имаме засягане на алвеоло-капилярната мембрана. Т. е. границата между алвеолата и капиляра точно там, където преминава кислорода между тях. Това е големият проблем. Блокирайки преминаването на кислорода между алвеолата и капиляра, се получава тежка дихателна недостатъчност. Затова епидемиолозите предупреждават основателно да обръщаме внимание на две неща: първо, на температурата, тъй като става дума за възпаление (а то се придружава с възпаление и температурата е защитна реакция на организма срещу бактерии, вируси в случая - коронавирус), и, второ, говорят за затруднения при дишането. И когато се блокира тази алвеола от капилярната мембрана, кислородът много трудно преминава в кръвта, което това води до тежките последици. В Китай разбрах, че половината от тези, които са починали, са били хипертоници, но не хипертонията е причината.

- А коя е причината, проф. Григоров, и защо?

- Причината са заболяванията, до които води хипертонията. Те обикновено са със сериозни последици: сърдечна недостатъчност, исхимична болест на сърцето или тежки ритъмно-проводни нарушения, като и хронична бъбречна недостатъчност. Когато хипертонията е предизвикала такива сърдечни заболявания, наслагването на вируса с т. нар. интерстициална пневмония рязко влошава дишането и оттам се получава фаталният изход.

- Може ли да кажем, че коронавирусът спада към особено опасните заболявания и инфекции или не?

- Без да съм епидемиолог, не смятам, че това е така. Опасните са съвсем други и човечеството вече ги е преживяло като чумата и др. При особено опасните инфекции смъртността е многократно по-голяма. Едно от доказателствата за особено опасните инфекции е, че те поразяват всички - и здрави, и болни. В случая говорим за поразявания върху хора от третата възраст. И то не толкова заради възрастта, а заради това, че според СЗО те имат обикновено от 3 до 6 болести. И когато една от тях е от въпросните, които споменах, а към бях бих добавил и диабета, на тази основа инфекцията става опасна. В никакъв случай не може да се говори, че коронавирусът е особено опасен, защото има доказателства извън нас, че много от хората го прекарват на крак, без да знаят, че са се разболели.

- Едно потресаващо писмо на италиански лекар от Бергамо подейства на много хора: „На война сме, коронавирусът е много по-заразен от грипа, а усложненията по-чести“ - написа той преди дни. В писмото му има ужасяващ разказ за ситуацията в Италия и всъщност той опровергава тези, които казват, че вирусът не е толкова опасен.

- Не съм чел писмото, но пак ще кажа, че в медицината има твърдо установени критерии за нещо много опасно. Те са два, единият е смъртността и инвалидизацията - т. е. промяната на качеството на живот. В случая смъртността, както се съобщава досега, е под 4 на сто - говоря за света. Слава Богу, досега у нас и на Балканския полуостров няма смъртни случаи - заразените в нашия район са само около 100 общо. При това положение място за трагедия няма. Второ, при тези, които го прекарат и оздравеят, не са описани никакви инвалидизации - няма промяна в качеството на живота им. Като кардиолог пак повтарям - например, като преживееш един инсулт, това рязко променя качеството на живота ти, при инфаркт - също. Досега не съм чул и прочел за последици след преживян коронавирус.

- Според вас трябва ли да се ограничават всички публични прояви?

- Естествено, че при една епидемия, а в случая става дума за пандемия, т. е. за засягане на цялото човечество - някъде повече, някъде по-малко, водещи са епидемиологичните мерки. Според мен, нашата страна досега се справя успешно, и то много успешно. Ако всичко това, което се съобщава е вярно, а ние нямаме основания да смятаме, че то не е вярно, нещата са под контрол. С две забележки, които според мен като лекар, смятам че би било хубаво да се направят.

- Кажете тези ваши забележки, те може би са предложения - така ли да ви разбирам?

- Да. Не налагам това мое мнение, но смятам, че здравното министерство е добре да изиска информация колко пневмонии има в момента в 400-те болниците в България и колко от тях са атипични, т. е. с дихателна недостатъчност. Точно на тези болни да се вземат проби, за да се установи дали са причинени от въпросния вирус или не. И точно на тях да се направят съответните тестове. Те може би са няколко десетки, а това ще е по-евтино и по-показателно. То ще даде, според мен, доста по-точна представа за състоянието на проблема в нашата страна. Намирам го и за по-сигурно, отколкото проверките по границите, които все пак също вършат работа. Тезата обаче, която смятам за нереалистична, е, че справянето в епидемиологичен аспект с проблема щяло да бъде стрес тест за нашата здравна система.

- Защо смятате, че не е така?

- Според мен, това е, меко казано, несъстоятелно, защото става дума за една вирусна инфекция, която е много малка част от нашето здравеопазване. И тя засега няма масово разпространение и дано да няма. Големите проблеми на нашето здравеопазване сме ги дъвкали много пъти, те са ясни. Един от тях е високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания и го казвам не като кардиолог. Ако там успеем да намалим смъртността от 68%, както е досега, на 50 или дори на 30%, както е в някои доста напреднали страни, това наистина ще е много важен тест.

- Какви съвети бихте дали за предпазване от коронавируса - маски, лична хигиена - какво е най-важното?

- Естествено, хигиенните навици са от огромно значение. Миенето на ръцете е задължително, дали са 20 или 30 пъти... колкото трябва. По отношение на маските, мненията са различни. За сега преобладава мнението, че те повече предпазват да не заразим други, ако сме болни, отколкото себе си. Ако някой ти кихне в лицето, с маската ще предпазиш устата и носа, но не и очите. Това е въздушно-капкова инфекция. Добри са многопластовите маски, но практически те не се намират. Вероятно, при всяка една инфекция е важно и количеството на инфектирания материал, т. е. този, който евентуално ще те инфектира. Казвам го образно - едно е ако те атакуват 100 вируса от един тип - например 100 коронавируси, друго е, ако те атакуват 100 000. Дали ще е с кихане или с пипане, това е от значение. Най-важното след хигиенните мерки е за тези, които имат хронични заболявания и са в третата възраст - при тях предпазните мерки трябва да са многократно по-големи.

- Какво препоръчвате на възрастните хора, които са най-застрашени?

- Най-важното е да ограничат излизанията си и да не попадат сред големи колективи от хора. Освен това казвам на всички: Купувайте си и пийте витамин С и Д. Разбира се, витамин С го има във всички плодове и зеленчуци, но добавянето на още - до 1 грам на ден, не е за пренебрегване. Витамин Д, например по 5 капки на ден върши добра работа - аз също ги ползвам. Те вършат работа, укрепват имунитета. Витамините са полезни и за всички с хронични болести, с диабет също.

- Каква оценка давате на Националния щаб по коронавируса?

- Давам висока оценка и по данните които съобщават, за сега се справят отлично. Казват, че този вирус при висока температура не живеел, но такива температури ще има сигурно чак през юни месец. Дано да не се разпростира, защото има и песимисти, които пък казват, че високата температура не означава това, а други пък твърдят, че този вирус сигурно ще се влачи още поне година...

Нашият гост

Проф. Младен Григоров е роден на 12 май 1937 г., трето поколение лекар. До 1997 г. е военен лекар. Директор на болница “Лозенец” във времето, когато се извършва трансформацията є от Правителствена болница. Там създава и кардиологичния център. След това е зам.-директор на ВМА, ръководи отделението по кардиология. Носител е на голямата награда на БЛС за цялостен принос в медицината.