След пристигането на първите туристи в морските курорти по Великден разговаряме с проф. д-р Стоян Маринов за прогнозите за летния сезон - ще има ли ръст на нощувките, колко ще струват ваканциите, ще покрие ли вносът на персонал кадровия дефицит, има ли и минуси от пълноправното ни членство в Шенген, харесват ли българите родното Черноморие и защо идеята то да стане целогодишна дестинация още не е факт.
Ще има ръст на нощувките, но трябва да гоним резултати от преди 40 години
Най-големият проблем е, че нямаме нито безусловен, нито условен рефлекс за партньорство
- За Великден морски хотели посрещнаха първите си гости, а лятото е на прага. Каква е прогнозата Ви за сезона, проф. Маринов?
- За Великден по Черноморието отвориха по-малко хотели спрямо миналата година, защото празникът е по-рано, а сезонът реално започва покрай майските празници. Първоначалните данни сочат, че той ще е приличен, с по-добри резултати от миналата година, най-вече заради възвръщането на позициите ни на немския пазар. За разлика от 2024 г., сега има планирани доста повече полети и морските ни курорти ще са доста по-достъпни за германските гости. Затова очакваме солиден ръст на този ключов пазар.
- Някои експерти казват, че той ще е 50%, други сочат наполовина по-малко. Защо се получава това разминаване?
- Защото седалките наистина са 50% повече от миналата година, но на база ранни записвания са заети над 20%, т. е. имаме да продаваме още. Запълването на капацитета ще зависи от гъвкавата ценова политика на туроператорите и хотелиерите. Прилични ръстове се очакват и на британския пазар, тъй като има много планирани полети до Южното Черноморие. У нас ще почиват още гости от Франция и Скандинавските страни, с които отново сме свързани и чрез чартъри, и чрез нискотарифни авиокомпании. Всичко това ще спомогне да си възвърнем загубените през последните години позиции. Те бяха компенсирани основно от пазарите в Румъния и Полша, които обаче започнаха да се насищат и там не можем да очакване големи увеличения. Делът на нощувките на гости от северната ни съседка у нас достигна 24% и се унеличи в пъти за 10 г. След пълноправното ни присъединяване към Шенген обаче автотуристите от Румъния могат лесно да минават транзит и към Гърция. Поляците, които предни лета идваха масово с коли и автобуси, вече предпочитат чартъри, а имат богат избор на такива за конкурентни дестинации като Египет, Албания и Тунис. Но туристите от Западна Европа се връщат по нашите плажове и това лято можем да достигнем равнищата на нощувките от предпандемичната 2019 г. По приходи вече сме ги надхвърлили, главно заради инфлацията.
- А къде стоят българите в цялата картина?
- Колкото и приказки да има, че българите не харесват нашето Черноморие, те не са верни. Преди десетина години 80% от нощувките се реализираха от чужденци, а 20% - от българи. Сега съотношението е 60:40.
- Колко ще ни струва лятната почивка по Черноморието?
- Безспорно, ще има поскъпване, тъй като то е факт за продуктите, тока, консумативите, но хотелиерите действат разумно и поддържат ценови нива, сравними с изгодните дестинации, а не например с Хърватия, Испания и Италия и дори Турция, където почивките също поскъпнаха значително. У нас висококатегорийните хотели с ултра ол инклузив пробват цени на човек на вечер в двойна стая от порядъка на 300-320 лв. за пиковите летни месеци, докато за предсезона и за есента офертите са наполовина по-евтини. В хотели с 2 и 3 звезди във високия сезон нощувка със закуска ще може да се намери за 100-120 лв. Но има и други алтернативи. Показва го голямото разминаване между данните на НСИ и Единната система за туристическа информация /ЕСТИ/. В националната статистика се водят 360 000 легла, в ЕСТИ - 550 000, което показва колко много са стаите и апартаментите за гости. В тях през лятото ще може да се почива изгодно - за 50-70 лв. за нощувка.
- Има ли промяна в позицията на България като дестинация на външните пазари или все още сме популярни като евтино място за ол инклузив почивки на море?
- За морския ваканционен туризъм си запазваме този имидж. Има опити да бъде разчупен, но ол инклузивът продължава да е много търсен. Много се говореше, че и Турция ще скъса с този модел, но е факт, че в най-луксозните комплекси там отново офертите са с всичко включено в цената. У нас друг тип гости идват заради различните фестивали във Варна и Бургас, но от 15 юни до 15 септември масовото търсене е за слънце и море с ол инклузив. Потенциал за крилата на сезона е здравният туризъм. Имаме хотели с модерни СПА центрове и минерална вода, но проблем е човешкият фактор. Нужни са реклама и качествени специалисти с езикови умения. Добър пример в това отношение е денталният туризъм. Варна е утвърдена в този сегмент, германци идват целогодишно, за да си правят зъбите. Има много хотелчета, които благодарение на тези туристи развиват ефективен бизнес. Но всички по веригата говорят немски. Ако имаме претенции за СПА и балнеология, трябва да разполагаме с достатъчно такива кадри, както беше през 80-те години на миналия век.
- Не се ли отпуши този процес, след като редица немски здравни каси подписаха договори с комплекси по Северното Черноморие за балнео и рехабилитационни програми?
- Все още всичко е предимно на ниво опити. Има участия на различни форуми, прави се реклама, но никой немец няма да дойде на рехабилитация, ако лекарите и персоналът тук не говорят езика му. Условията ни са отлични, но трябва също да са добре познати и на медиците в Германия, за да препоръчват нашите бази на пациентите си. Докато ни липсва такова лоби, няма как да очакваме големи потоци от здравни туристи.
- От езикова бариера обаче страдат и българските туристи, отседнали по родното Черноморие. Заради вноса на кадри те често се оплакват, че не могат да се разберат с камериерки и сервитьори, които не говорят български. Не са ли нужни встъпителни езикови курсове за чуждестранните работници?
- Факт е, че комуникацията при обслужването е най-слабото звено на морския ни туризъм, който иначе разполага с много добра материална база. Езикови курсове трудно могат да се организират, просто защото няма време за обучение. Преди време организирахме такова за студенти от Украйна, които после работеха в курортите. Но сега недостигът на работна ръка е толкова остър, че който пристигне, веднага влиза в работния процес. Проблемът може да се реши, но не веднага, а в дългосрочен план, ако привлечем по-платежоспособни туристи и се предлагат по-високи заплати. За летния сезон по Черноморието са нужни над 60 000 работници, около 10-15% ще са от чужбина. Толкова е и износът ни на кадри на Запад и в САЩ. Разликата е, че нашите служители владеят езици, а тук идват хора от трети страни, които знаят основно руски. Изключение правят работниците от Шри Ланка, Филипините и Индонезия, които говорят английски на работно ниво.
- Пълноправното ни членство в Шенген крие ли рискове по отношение на визовите режими за внос на кадри?
- Наемането на хора става още по-трудно, защото те са от трети страни. Кандидатите минават по-дълга процедура по проучване, вероятно някои ще отпаднат. Това повишава опасността от неокомплектовка на персонала, която автоматично води да нужда от съвместяване на длъжности, изнервяне на хората и отлив от професията. Членството ни в Шенген има много предимства, но затруднява достъпа на туристи от трети страни. Пример е Турция, където има интерес към нашата странна, но визата е над 100 евро, има чакане за нея. Затова вместо у нас, съседите отиват по вода на гръцките острови, където на пристанището получават виза.
- От много години се обсъжда издаването на туристически визи на границата и у нас. Защо не се случва?
- Получавали сме много уверения и от външното, и от вътрешното министерство, че подкрепят тази инициатива. Но кабинетите и министрите се сменят често и нищо не се случва. А визата е елемент от туристическия продукт. Хората не са мазохисти и отиват да почиват там, където е по-достъпно и по-евтино.
- Прави ли са ресторантьорите, които протестират срещу връщането на 20% ДДС и как тази данъчна промяна ще рефлектира върху туризма?
- Обществото е разделено по темата, но според мен са прави, тъй като в редица европейски страни браншът ползва данъчни облекчения. Тези 20% някой трябва да ги плати - или клиентът, или ресторантьорът. Вероятно разходът ще е споделен. Критиците опонират, че и при 9% ДДС цените са високи, но в качествените заведения във Варна трудно се намират места без резервация. Конкуренцията е качество, но и цена, а условията за бизнес в България не са по-благоприятни от тези в европейските страни, които дават данъчни преференции. Да не говорим за Турция, която не е член на ЕС и от години субсидира туристическия бизнес, включително и полетите.
- Във Варна наскоро беше създаден такъв общински фонд, който с приходи от туристическия данък ще дава бонуси на превозвачи и туроператори, които водят туристи в крилата на сезона и през зимата. В Бургас също има. Доколко това ще допринесе Черноморието да стане целогодишна дестинация?
- Идеята е на 10 години, но ЕС не допуска с публични средства да се подпомагат частни компании. В Бургас, Варна и Пловдив се търсят варианти това да стане под формата на маркетинг и реклама. Средствата и регламентът за общинския фонд във Варна са разписани и одобрени, но трябва да се намери правното основание за усвояването им в тон с европейските изисквания. Ако се намери такова решение, ще е безспорен успех. Ще дам пример за успешна стратегия. Един германец - Франк Кванте, главният изпълнителен директор на компанията концесионер на морските летища, създаде преди 3 години Алианс „Българско Черноморие“, който чрез различни инициативи направи маркетинг и реклама на нашия продукт в Германия и тази година ефектът е видим с ръста на полетите. Лошото е, че браншът не е единен в подкрепа на такива инициативи.
- Общините също се промотираха чрез проекти по програмата на Министерството на туризма. Успешна ли беше тя?
- Тази програма беше добра идея за промоция на интересни маршрути и програми в крилата на сезона. В проектите участваха съвместно общини и туроператори. Реализираха се инициативи, но разплащанията още не са приключили, за продължение не се чува. И пак се намериха хора, които да критикуват. Най-големият ни проблем е, че нямаме нито безусловен, нито условен рефлекс за заедност и за партньорство, независимо че целите са общи.
- Каква цел трябва да гони българският туризъм, според Вас?
- Количествено трябва да се стремим към резултатите не от 2019 г., а от 1985 г., колкото и невероятно да изглежда. Тогава, според статистиката България е имала почти същата леглова база като днес - 300 000 легла. Много от тях са били в почивни станции, не в хотели, но тогава за една година реализираните нощувки са били 41 милиона - 23 млн. от българи и 18 млн. от чужденци. За 2024 г. НСИ отчете 27 милиона нощувки в цялата страна, от които 15 млн. са реализирани от чужденци, а 12 млн. - от българи. Сметката сочи, че преди 40 г. заетостта на едно легло е била 130 дни, а сега е само 80 дни. Това е основната причина да има дефицит на персонал и добре подготвените български кадри да търсят реализация в Западна Европа и в САЩ.
- При това положение атрактивна ли е специалност „Туризъм“ и влезе ли обучението в крак с практиката?
- Обучението няма как да не влезе в крак с практиката, защото в дигиталното ежедневие никой няма да дойде да слуша дълги лекции. Ако вниманието на младежите не е приковано, те на десетата минута вадят телефоните си или повече не влизат на занятия. Затова материалите вече са качени в платформи, а обучението минава повече под формата на решаване на казуси и задачи. Изнасяме занятията навън, каним и хора от бизнеса като лектори. Проблемът е, че заради късия сезон и тази напрегнатост на работата секторът позагуби имиджа си на добро място за реализация. Задачата на всички трябва да е да работим за възстановяването му.
Проф. д-р Стоян Маринов е съпредседател на Варненската туристическа камара. Кариерата му минава през всички нива в бранша - от екскурзовод на Златни пясъци до изпълнителен директор на “Слънчев бряг” и на “Турекспо-Варна”. Преподава в Икономически университет-Варна, където дълги години бе директор на Колежа по туризъм, а след това и декан на факултет “Управление”. Специализирал е туристически мениджмънт и управление на туристическата индустрия в Манчестър, Съри, Лас Вегас и Палма де Майорка. Автор е на множество публикации в областта на туризма. Владее немски, английски и руски език.
Труд
-2-thumb-467x263.webp)
-2-thumb-467x263.webp)
