Проф. Боян Дуранкев, икономист, пред „Труд news”: Лъжа е, че ниските данъци привличат чужди инвестиции

В някои по-западнали европейски страни мегабогатите плащат по-ниски ставки

В напреднала фаза е подготовката на бюджета за 2026 г. Има много идеи за повишаване на приходите в бюджета и за свиване на разходите, но крайните решения предстои да бъдат взети от управляващата коалиция. С въпроси удачно ли е вдигането на данък сгради, добра идея ли е повишаването на корпоративния данък и на данъка върху дивидентите, трябва ли да бъде запазено „швейцарското правило“ за индексиране на пенсиите се обърнахме към икономиста проф. Боян Дуранкев.

- Г-н Дуранкев, тече подготовката на бюджета за 2026 г. Но първо за бюджета за 2025 г. - смятате ли, че може да бъдат събрани планираните приходи?
- Данните на НСИ, тържествено разположени на официалната страница, ни предлагат букет от розови сънища. Икономическият растеж е приемливо добър - 3,4%, безработицата е на ръба на пълната заетост - 3,6%, инфлацията е 5,6%, която помпа допълнителни приходи към бюджета, военното производство процъфтява благодарение на войната НАТО-Русия, България е „призната“ за отлично развиваща се страни и ни допускат в еврозоната. „Желязната ризница“ от приетите до 40% участие на държавата в преразпределението на БВП стягат разходите в най-яката хватка в ЕС. В такива „Велики времена“ за икономиката е редно бюджетът да е на плюс и да трупа „мазнинки“ (понятие от българския принос към икономическата теория), особено след като някои сектори платиха авансови данъци и за следващата 2026 г. Същевременно, живеейки в един „омагьосан свят“, в който думи и цифри се разминават с реалностите, откриваме смущаващи данни и факти. Промишленото производство не е помръднало за една година - останало е на 100%, строителството е със забележително слаб растеж от 101,5% (включително и по трасетата на реки). Мистерията е в данните за оборота на търговията на дребно, която е 100%. Тази мистерия се разгадава от специалистите по следния начин: високата инфлация не е от търсенето (по-високите заплати и пенсии), а е инфлация от предлагането (производители и търговци масово вдигат цените). Остават по-малко от два месеца до края на 2025 г., което дава шанс за много шепот и намеци около изпълнението на държавния бюджет, но не отговаря на въпроса: защо в тези „Велики времена“ за българската икономика се очертава тежък бюджетен дефицит от над 3%? В това мълчание подозирам или заговор на МФ, Фискален съвет и БНБ, или незнание как да оправдаят видимите неблагополучия през първата година на „стабилността“ на новата слепка ГЕРБСДСБСПОЛИТНДПСНН. Но до по-малко дни от пръстите на едната ръка МФ ще трябва да се появи с обяснение за това Чудо.

- В управляващата коалиция има партии с доста различни виждания. Смятате ли, че лесно ще намерят обща позиция за бюджета за 2026 г.?
- Ако МФ спази Закона, ни очакват почти два месеца до приключването на аритметичната мистерия, наречена „балансиране на бюджета“ и неговото приемане от НС, което ще е свързано и с коригирането на системата на данъчно облагане, която отдавна не е система от типичен европейски тип. Винаги когато има проблеми при тази аритметична операция, в НС и в медиите се започва кръстоносен поход от шамани, оракули, загадъчни непризнати „експерти“ от различни безсмислени дълбоко интелектуални Институти. Всеки от тях „знае по-добре“ от специалистите в МФ както трябва да се промени, да се добави и да се ореже. И когато на цялата публика този пропаганден процес омръзне, ще настъпи Великият декемврийски ден, в който НС ще се постигне окончателното съгласие „в името на хората“.
В България има огромен брой „управленци“, които мислят, че реалността се състои от техните заблуди. Икономическата реалност е наистина твърде сложна за умствено и емоционално слаби хора, които са безкрайно упорити да се придържат към заблудите си, въпреки обилните доказателства за обратното. А какви са реалностите? Ето ги: българската икономика остава силно деиндустриализирана; новите технологии бягат към по-развитите страни (в САЩ и Китай, но не и в периферията на ЕС), на вътрешния пазар доминират транснационални корпорации, вносът е по-голям от износа, България остава с най-ниско заплатените работни места в ЕС и най-ниска минимална заплата. Тази картина намеква не за Първия свят („Клуба на богатите“), а повече за Втория или даже за Третия свят. Уви!

- Източници на „Труд news“ казаха, че един от обсъжданите от управляващата коалиция варианти за повишаване на приходите в бюджета е вдигане на данък сгради с 40%. Това ли е най-добрият начин за връзване на бюджета?
- Принципът на облагане с данък сгради трябва да се „европеизира“, колкото и да не се харесва капиталистическият принцип на българските рентиери. В много страни от ЕС се прилагат облекчения или по-ниски ставки за основно жилище, докато второто и следващите жилища често се облагат с по-високи ставки или без облекчения. Основното жилище обикновено се ползва с облекчения, освен ако не е луксозно: по-ниска ставка на данъка; освобождаване от данък при определени условия (например: възраст, доход, инвалидност); фиксирана сума за приспадане от данъчната основа; изискване за деклариране като основно жилище, за да се ползват облекченията. Второ и следващи жилища обикновено се облагат с пълната ставка; в някои страни има допълнителен данък или по-висока ставка за втори имот. Целта често е да се ограничи спекулативното притежание на имоти и да се стимулира използването на жилищата. Франция има допълнителен данък за необитаеми втори жилища, в Гърция вторите жилища се облагат с по-висока ставка, в Испания се обмисля 100% данък върху жилища, закупени от чужденци извън ЕС. Професионално погледнато, идеята за 40% повсеместно увеличаване на данък сгради (на данъчна основа) не е най-доброто решение, което ще напълни бюджета. Има по-добри решения, но очевидно „олигархите ни са скъпи“. Например, не е необходимо България да се превърне напълно в Содом и Гомор и чак тогава да се увеличат (да се „европеизират“) данъците върху хазарта, луксозните ваканционни имоти и хотели, оръжията, скъпарските автомобили и яхти, доходите на мегабогатите и на обслужващите ги певици, миски и т. н. С просто око се вижда откъде могат да дойдат повече доходи, но олигархията няма интерес, още повече, че тя - особено „криминалната олигархия“ (по определението на известния д-р Николай Михайлов) е уредена с мощно присъствие в това, което неправилно се наричан Народно събрание.

- От КНСБ предложиха да бъде увеличен данъкът върху печалбите на фирмите от 10% на 15%. Какви данъци плащат компаниите в другите държави от ЕС?
- Средната ефективна ставка на корпоративния данък в ЕС е около 23,3%, но реалната тежест зависи от допълнителни местни налози, данъчни облекчения и специфични режими. Държавите с най-нисък корпоративен данък в ЕС са България - 10% (фиксирана ставка); Унгария - 9% (най-ниската номинална ставка, но с допълнителни местни налози); Ирландия - 12,5% (за търговски доходи); Кипър - 12,5%; Литва и Латвия - около 15%. С най-висок корпоративен данък в ЕС са Франция - около 25% (включително регионални налози); Германия - до 30% (в зависимост от местните данъци); Белгия - около 34%; Италия - около 27,8%; Люксембург - над 30%. Брадатата лъжа, че „ниските корпоративни данъци привличат огромни чуждестранни инвестиции“ продължава да се повтаря и потретя на български език, включително и от инсталирани представители на едрата олигархия в държавните институции. „Плоският“ данък в България беше въведен на 1 януари 2008 г. със ставка от 10%. Почти две десетилетия по-късно наблюдаваме в страната чужди (а и български) инвестиции от „изсмукващ“ печалби тип, а не от „обогатяващ“ страната тип. Примери хиляди: банки, концесии, телекомуникации, и т. н. Констатацията на специалистите от МВФ е: „вдигайте данъците на тези, които печелят повече - корпорации и физически лица“. Хумористичният отговор на (уж) държавния Фискален съвет е: „Някои от препоръките на МВФ у нас не работят“. Остава да се догаждаме защо не работят: защото олигарсите и техните свръхвисокоплатени (от нашите данъци) представители в държавата нямат интерес.

- От КНСБ предложиха повишаване на данъка върху дивидентите. Добра ли е идеята?
- Ставките на данъка върху дивидентите, които се прилагат в страната на местоживеене на получателя, са доста пъстри, но лидерите по ниски данъци са Кипър - 0% (за външни лица), България - 5% (окончателен данък), Гърция - 5%, Словакия - 7% (само за местни физически лица) и Румъния - 8%. В останалите страни ставката е от 15% до 42%, като в някои страни прилагат и допълнителни „социални вноски“ (например Франция, Унгария) или „солидарни надбавки“ (например Германия). Отново ни се набива очевидният факт, че в някои по-западнали европейски страни мегабогатите плащат по-ниски ставки (5% дивидент е под 10% - данъчната основа за всички в България) от обикновените хора. Милиони граждани си задават въпроса: дали се „отплаща“ да учиш старателно, да бъдеш трудолюбив, да си сръчен и да спазваш законите, при поражение, че олигархията прави тези закони и определя данъците?!

- Евентуално повишаване на данъка върху печалбата ще отблъсне ли чуждите инвестиции?
- В самия въпрос е кодиран много интересен казус: защо чужди инвеститори трябва да се привличат чрез ниски данъчни ставки? Ако сме процъфтяваща икономика като Китай, в България ще се избиват да пристигат чуждестранни инвеститори. Масовата „западна“ заблуда, че в Китай заплатите са ужасно ниски, е просто невярна: средната заплата там е около 2200 лв., а в големите градове като Шанхай - към 4400 лв. Но в България няма „китайските“ условия: развита верига на транспорт (до 450 км в час) и доставки; гъвкавост и мащабируемост; достъп до огромния азиатския пазар; вътрешна сигурност и по-мащабна ограниченост на корупцията (за нея хвърчат глави). Всичко това - за разлика от България! Няма да споменавам именитите американски компании, които пребазираха производството си в Китай, но очевидно и европейските като Volkswagen, BMW, Daimler (Mercedes-Benz), Renault, Peugeot/Citroen (Stellantis), BASF, Unileverl и други са отишли там не поради високия данък върху печалбата в европейските страни!

- Според някои икономисти един от вариантите за свиване на разходите в бюджета за 2026 г. е пенсиите да не бъдат вдигнати по „швейцарското правило“, а по-малко. Трябва ли да бъде запазено „швейцарското правило“?
- Чувам в публичното пространство и по-смели „решения“ на въпросите около пенсиите: вдигане на пенсионната възраст на 67 години; въвеждане на данъчно облагане на пенсиите (или поне на тези, които продължават да работят). Впрочем, в редица европейски страни пенсиите наистина подлежат на данъчно облагане; в много от страните заетите лица в „силовите сектори“ имат значително по-висока пенсионна възраст и изисквания за трудов стаж. Необходимо е тотално преизчисляване на пенсиите, за да се постигне справедливост, особено за онези лица, които са се пенсионирали в по-ранните години на „Прехода“. И още нещо, много от социалните плащания и някои от работните заплати се определят на база средна работна заплата. И повишаването им повдига още повече средната заплата, което налага отново тяхното преизчисляване. Мъдрото решение е пенсиите да се обвържат с истинския индекс на потребителската инфлация на 100% и с минималната заплата на 50%.

- Много икономисти представят дефицита в бюджета на държавното обществено осигуряване като голям проблем. Разходите за пенсии в България повече ли са, отколкото в другите страни от ЕС?
- Средната стойност на коефициента на заместване на трудовите доходи от пенсиите в ЕС през 2024 г. е бил 60%, а в България винаги е бил под 50%. Друг важен показател е разходът за пенсии като дял от БВП, който през 2022 г. е средно 12,2% за ЕС. След като достигнат връх през 2026-27 г., разходите за пенсии ще намаляват до под 12% от БВП в целия период до 2070 г. според прогноза на НОИ и то без увеличаване на осигуровките или пенсионната възраст. В такава ситуация не е необходимо нито да се увеличат осигуровките за пенсии, нито да се разпределят към частни фондове, които или не носят по-високи приходи от инфлацията, или са много високо рискови.

- Европейската комисия иска да бъдат увеличени разходите за отбрана. Увеличаване на тези разходи в България ще има ли полза за икономиката?
- Парадоксално или не, но разходите и инвестициите за отбрана (част от тях са за нападателни оръжия, не е случайно, че Тръмп възвърна историческото име, използвано от 1789 г. до 1947 г. - Министерство на войната) наподобяват социалните разходи. Те не създават пазарни стоки, понеже хората не купуват танкове, бойни самолети или подводници. Но инвестициите в този сектор повишават националната и блоковата сигурност. Доналд Тръмп настоя за отделянето на 5% от БВП за този сектор. До момента няма официално решение на ЕС да изисква 5% от БВП за отбрана. Вместо това, НАТО, в който членуват повечето страни от ЕС, прие обща цел за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г.
Целта от 5% означава: 3,5% - директни разходи за отбрана (въоръжение, армия, технологии) и 1,5% - свързани разходи: инфраструктура, иновации, трансфер на технологии и др. Някои страни от ЕС обаче са по-ербап и изразяват резерви или трудности. В Италия вече има силна обществена съпротива, пацифистки настроения, опасения за социалните разходи. Испания не е постигнала дори предишната цел от 2% и има съпротива срещу новото увеличение. Франция подкрепя увеличението, но планира достигане на 3,5% до 2030 г., което е под новата цел. Допълнителен неприятен въпрос е: какво означава 5% от БВП за отбрана/настъпление за България? Ако приемем за база данните за БВП през 2024 г., то на човек от населението (от новороденото до най-възрастния гражданин) този разход ще е над 1600 лв. (800 евро) годишно. Или на едно заето лице разход от най-малко 3000 лв. (1500 евро). Не само аз, но и огромна част от икономистите се съмняват, че това е приемливо за българското общество, в което към два милиона души имат проблеми с месечните си разходи.

Нашият гост

Боян Дуранкев professor emeritus и доктор по икономика. Автор на над 30 книги и на над 1200 статии. Редовен участник в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката.