Двете общини не са одобрени за европейско финансиране, представят доказателства, че отговарят на изискванията

Под съд е дадено решението на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) кои български общини ще получат европейско финансиране за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Жалби в Административния съд в София са подали кметът на Горна Оряховица Добромир Добрев и колегата му от Русе Пламен Стоилов. И двете общини бяха отрязани от достъп до пари по Приоритетна ос 5 на ОПОС. С решението си Комитетът на практика ги лишава от важна безвъзмездна помощ в борбата срещу замърсяването от битовото отопление.

Както „Труд“ писа, 7 общини бяха одобрени и между тях ще бъдат разпределени 111 милиона лева от Брюксел. Това са Пловдив, Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Смолян и София (виж карето). Местните управи, за които пари няма, са 17, като сред тях са Русе и Горна Оряховица.

Горна Оряховица

Пред „Труд“ кметът на Горна Оряховица потвърди, че е обжалвал пред Административния съд в София две решения на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда”.

Първото е отпадането на една от допустимите мерки – поставянето на електростатични филтри на комините, които според експертите са най-бързо приложимата и ефикасна мярка за България. Попитан дали това ограничение не се налага от Брюксел, кметът каза: „Никой не ни налага. Мерките си ги пишем в България”.

Второто е недопускането на Горна Оряховица до самото еврофинансиране, въпреки че градът постоянно е в топ 3 за най-запрашен въздух у нас.

„Не се оспорва методиката, по която са определени за финансиране общините, но някои от въведените данни са некоректни и така се ощетява Горна Оряховица. Не съм съгласен с изчисленията. Публично беше обявено, че общините не са попълнили правилно апликационната форма с данните. Истината е, че на нито една местна управа не е предоставяна такава форма. Таблицата е попълнена от служители в екоминистерството с данни на базата на предложените от общините мерки за справяне с проблема. Когато има апликационна форма, освен че в нея се нанасят конкретни и достоверни данни, тя се подписва лично от кмета”, обясни Добрев. Той посочи, че в случая с управляваната от него община в графата за причинител на замърсяването не е отбелязано, че това е битовото отопление.

Втората грешка е, че всички останали общини са с въведен брой жители, потърпевши от замърсения въздух. Само за Горна Оряховица са посочени брой домакинства. Така в тази графа вместо над 40 000 жители са вписани 12 600 домакинства и това драстично смъква коефициента на общината и тя отпада от Топ 7.

„Ако данните бяха въведени коректно, Горна Оряховица със сигурност щеше да намери място сред бенефициентите и да разчита на около 8 милиона лева за мерки, с които да намали запрашеността на въздуха“, обясни още Добрев.

Русе

Кметът на Русе Пламен Стоилов също обясни пред „Труд“ защо не е съгласен с отказването на еврофинансиране на общината. Юристите на местната управа са намерили други пробойни в решението на Комитета за наблюдение на ОПОС и обжалват именно по тях. А те са, че няма как да бъдат одобрявани общини, след като в сила още не е влязла Националната програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух 2018-2024, която бе представена през септември.

„Акцентираме върху факта, че проектът за Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух е публикуван за обществено обсъждане на 1 ноември в портала за обществени консултации в интернет. Това обсъждане е приключило на 5 декември. А решението, което оспорваме, е взето на 12 ноември. Според нас е недопустимо да се приема решение за одобряване на критерии за съответствие с програма, която все още не е действаща, предвид незавършилото й обществено обсъждане“, каза Пламен Стоилов.

Според него община Русе има време да актуализира своята действаща програма за по-чист въздух спрямо националната.

Кметът добави, че Русе е сред градовете със замърсен въздух – броят превишени стойности за средноденонощните норми в рамките на календарната година за 2016 са 77, за 2017 г. са 71, а за периода януари - ноември 2018 г. е 57. А максималният брой денонощия със завишени нива трябва да е не повече от 35.

„Мерки за подобряване на въздуха трябва да се прилагат едновременно във всички общини, където има замърсяване. Не може да се счита за отговорно приоритет да са само кандидатите, които покриват административните изисквания, без да се отчитат реалните нужди на общините. Трябва да се дава равен шанс за европейско финансиране“, каза още кметът.

Наложените ограничения

Общините са избрани по определени критерии. Сред основните е да бъде налице действаща програма за борбата срещу мръсния и определени наднормени нива на мръсен въздух. 17 общини не бяха одобрени за финансиране, а седемте трябва да подпишат договори с Управляващия орган (УО) на ОПОС към Министерството на околната среда и водите. Спуснатите от там изисквания са, че стратегиите на общините трябва да са на два етапа. Първият е проучвателен – тоест да се набележат конкретните мерки, които всяка местна управа ще заложи. Но и мерките са ограничени. Старите печки на твърдо гориво (дърва, въглища), могат да се сменят с такива на пелети или друг вид биомаса, уреди на ток (климатици), или избраните домакинства да бъдат включвани към мрежи на парно или природен газ, където има такива.

Проблемът е, че в парите от Брюксел е заложено присъединяване към газоразпдетелитени или топлофикационни мрежи само, ако до сградата има тръби. Дори и тогава това е най-скъпата част.

Много скъпо за България излиза и отоплението на пелети – ако на дърва едно семейство може да изкара зимния сезон с около 600 лева, то с пелетите сметката отива на 1500 лв. Нужно е и отделно помещение, където да се складират. А с климатик фактурата за ток се повишава поне двойно.

Още не е ясно и как ще кандидатстват домакинствата, които искат да сменят начина си на отопление.