Стефан Димитров: Ден след песента ми за земетръс на Лили Иванова трус удари Вранча

До гуша ми е дошло от еднодневки

Написах симфония по „Майстора и Маргарита”

Нека пеят за дупари и антилопи, щом им харесва

- Г-н Димитров, тази седмица се разделихме с големия Тончо Русев. Умеем ли да ценим доказаните имена в културата, докато са още сред нас?

- Не съвсем. Тончо беше един много прекрасен човек, както и много талантлив естествено. Той имаше едно качество, което съм виждал само у двама души – Емил Димитров и Тончо, те никога не завиждаха и умееха да се радват на всяка хубава песен и изява. Тончо си отиде достойно на 85 години. Написал е толкова много хитове, които се знаят от няколко поколения и никога няма да бъдат забравени. Ето, сега може би ще кръстят зала №1 на НДК на Тончо, да, но те трябваше да я кръстят така, още докато беше сред нас. Трябваше преди това да има това признание, а не посмъртно…

- Какво си мислехте на раздяла с Тончо Русев?

- Мислех си, че и на моето погребение церемонията ще бъде същата - дали ще е в църквата “Свети Седмочисленици”, или в “Света Неделя” - няма разлика. Но в края на краищата човек си отива, остава му творчеството, остава това, което е направил.

- Какви нови неща работите?

- Четири години писах едно произведение, което ми отне наистина много, дори както казва народа – изпи ми мозъка. То се казва “Сънят на Пилат Понтийски”- по романа на Булгаков - “Майстора и Маргарита” и е една симфонична творба в три части, със симфоничен оркестър и хор. На 29-ти май от 19 часа ще бъде премиерата в зала “България – с вход свободен, както и на 13-ти юни в Античния театър в Пловдив от 19 ч. Диригент ще бъде Любка Биаджони. Тук е мястото да благодаря на един страхотен музикант - Пламен Велинов за оркестрацията, на Георги Еленков – диригент на хора, на фондация “Ценности” и на мои верни приятели, които ме подкрепиха всячески в моменти на отчаяние. Благодаря им от сърце! Мисля, че ще бъде интересно за публиката, която обича такъв вид музика. Вдъхнови ме прекрасната книга на Булгаков и от нея взех това, че любовта винаги побеждава и тя движи живота напред.

- Богдана Карадочева е споделяла, че вече няма желание да записва нови албуми, защото песните не се въртят никъде. Защо според вас, такива утвърдени имена в нашата музика не се допускат до ефир?

- Сега с Богдана ще направим един диск, или поне няколко песни, които ще бъдат с истински оркестър - с щрайх, с цигулки и ще имат смислен текст, а кой ще го слуша и какъв ще му е таргетът – това не ме интересува, а и нея не я интересува. Богдана е страхотна певица, но в края на краищата не зависи от нас това, че не ни въртят по радиото, а пускат някакви дивотии – ще ти скъсам това, ще ти направя еди-какво си… Всички тези неща са преходни и един ден хората пак ще се върнат към истинските стойности, а другото са еднодневки. Просто ми е дошло до гуша, като слушам как всички викат – това е уникалното еди-кое си парче, или това е уникалния еди-кой си, а всъщност са точно еднодневки.

- А какво мислите за новата българска музика и за хитове, като “Антилопа” на Тита, или “Яката дупара” на Гери-Никол?

- Не я знам Тита за съжаление, нито знам “Антилопа”. Мисля, че тези явления няма да съществуват дълго, както и “Яката дупара”. Не знам, може би са добри певици. Щом им харесва да пеят за дупари и антилопи - нека да пеят. Но става въпрос за следното, мислил съм си, че децата на България трябва да имат избор. Семейството е много важно и трябва да им даде възможност да чуят и Моцарт, и Бах, и Рахманинов. Човечеството е създало и друга музика, не може така да ограничиш едно дете.

- Коя е актуалната тема, или събитие, която ви развълнува най-силно в последно време?

- Гледам новините по всички програми. Все пак съм бил директор на БНТ и Нова и ми се струва страшно безумие да се правят хубави пътища, по които всички да карат с 200 километра и да се убиват! Това е нещо, което не мога да го проумея, за къде бързат, какво е това?! Българинът има нужда от изява - той трябва да се удря по гърдите и да вика – булгар, булгар, като в романа на Алеко. Нелепо е да катастрофираш и да умреш на 22 години. Генезисът на всичките тези безумства е в това, че 45 години живяхме в социализма и след промените, като видя българинът, че комшията има бентли и той си каза – А, защо той да ми има, пък аз – не. След тази промяна много хора не можаха да разберат, че сме различни, защото дотогава бяхме еднакви и не всеки може да има такава кола. Ти можеш да си купиш скъпа кола, или къща, пък аз не мога, обаче трябва ли да ти завиждам за това.

- Коя ваша песен има най-интересна история?

- Всяка песен си има съдба и история. Случва се така, че аз съм разчитал, че дадена песен ще стане хит, а тя не става, както и обратното. Веднъж трябваше да напиша музиката за един филм, обаждам се на Мишо Белчев и му викам – брато, къде да се видим? Той – на “Кристал” и сядаме там, а Мишо пита – какво ще пием? Изпихме по една водка за тонус и той ми вика – я ми запей мелодията и аз почвам - таа-да, тада-дада… А той веднага измисли думите – тихо шепна на вятъра, твоето име – живот… После песента я изпя Вили Кавалджиев и много се хареса, а я направихме ей така, докато изпием по една водка.

- Сигурно имате и много забавни случки, свързани с ваши песни?

- Когато бях написал “Безнадежден случай”, в която с Богдана пеем – колко пъти - един ли, сто ли, но някои хора явно са разбрали, че пеем - едно листо! Веднъж, като се връщахме с нея, когато работехме на един кораб в Швеция и ме попитаха– абе, каква е тази песен за едно листо, която била голем хит! Такива случки съм имал!

- С Лили Иванова сте били на турне в Русия. Говори се, че с нея се работи трудно, защото има много изисквания, така ли е наистина и какви са спомените ви за съвместната ви работа?

- Аз я уважавам Лили и тя е страхотна певица, обаче ни се разминаха съдбите, въпреки че с нея сме приятели и досега. Написал съм една песен, по текст на Петя Йорданова. Това е единствената песен, която съм написал за нея, като тогава тя дойде в студиото и песента стана много хубава и още на другия ден я пуснаха по радиото. В песента се пееше – земя, земя, какъв е този огън , когато пролетния земетръс разбуди в тебе първите тревоги, да оживее твоята мъртва пръст… Получи се така, че точно на другия ден стана земетресението във Вранча и аз си викам – Боже, Господи, какво е това?! Тук, в това съвпадение, може би има някаква съдбовност. След това тази песен не я пуснаха никога повече!

- С Богдана Карадочева имате много незабравими дуети. Доколко автобиографична за вас е песента “Безнадежден случай”?

- Често се шегуват – абе, Богдана, кой е този Иван, за когото пееш в песента “Иване, Иване”, сигурно е Иван Костов. Тя им вика – чакайте малко, не е нито Иван Славков, нито Костов, нито Иван Иванов. Истината е, че текстът е написан от Маргарита Петкова, която сигурно си е мислела за някакъв неин Иван. По същия начин Миряна Башева, която е гениална поетеса и е написала “Безнадежден случай”, а хората си мислят, че явно е за нас, защото ние я изпълняваме. Вярно е, че ние и двамата сме трудни характери, но вече толкова години сме заедно и общо взето сме преживяли много повратности. Поддържа ни това, че с нея харесваме едни и същи неща, поддържа ни някакъв вид обща естетика, която изповядваме, както и това, че не се навеждаме, че не правим метани на този, или онзи. Като започна целия процес на демокрацията, ние бяхме едни от първите. Не казвам, че ние сме променили системата, но едно малко камъче е от нас.

- Какво отличава Богдана и я прави специална във вашите очи?

- Тя е много свястна, почтена жена, религиозна е и вярва във всичко добро, което би трябвало да се случи в света. Също така е грижовна към сина си, към внуците - една наистина почтена жена.

- Как стана така, че с нея сте седели на един чин в училище. Все пак Б и С са доста раздалечени в азбуката?

- Това беше в трети клас, ние бяхме в 127 училище заедно, но не си спомням точно, може би не е седяла до мен, а зад мен, или пред мен. Бяхме си съученици, после тя изчезна някъде, изведнъж стана звезда, а аз започнах да правя аранжименти и се срещнахме наново на “Златния Орфей” на Слънчев бряг. Тя ми вика – ама, ти ли си това? Беше смешно, беше готино!

- Живели сте и сте работили в много държави. Къде жените са най-привлекателни според вас?

- Мисля, че тук. Работили сме в Швеция половин година, в Щатите, къде ли не и е мит това, че шведките са страхотни – глупости. Или че германките са страхотни – напротив, рускините са страхотни, но навсякъде има много красиви жени! Да, има, но искам да кажа, че има една малка разлика – германки, рускини, това са жени, които не са имали мъже след Втората Световна война. В Германия и в Русия съм виждал мъртво пияни жени, които се въргалят по земята и това е защото там няма достатъчно мъже, заради войните. За мен всяка жена е прекрасна, ако говориш с нея нормално, защото красотата не е само във външността. Имах един приятел, който почина - Христо Калчев и той има книга – “Вътрешна светлина”. Тази светлина може да е в очите, може да е в жест, в походката. И не е нужно да имаш не знам колко кубика силикон…

- Най-ценният съвет, или урок в живота?

- Никога не се взимай на сериозно. Не си прави сметките, защото има един, който да ги прави – Господ. Планираш например на 1 август да отидеш на море и точно тогава ти пада камък на главата.. Нали знаеш какво е казал Стоян Михайловски – малка гадинка пълзи по земята, това е човекът – прашинка. Аз се чудя на тези хора, които се борят за пари, за милиони, за още милиони и покупки, това е нелепо според мен. Ние сме абсолютно нищожни, много сме малки – на фона на цялата безкрайност на света. Не можем да си го представим дори.

- На какво ви научи познанството ви с Емил Димитров и бихте ли споделили някой незабравим спомен с него?

- Един ден, докато седяхме във вилата му и правехме “Писмо до мама”, дойде Васил Андреев и казва – Емо, от днес няма да пием! Той – добре, край, спираме алкохола, няма да пием изобщо! Минава един час, минава втори час, ние свирим на пианото, правим варианти на песента и пак се появява Васил и казва – Стефане, Емиле, вие знаете ли какво е станало? Ние – какво? Трамвая сгазил някаква бабичка, горката – ей, дай по една водка да изпием за бог да прости. Много готини момчета бяха. Веднъж, тръгвайки си от Княжево, попитах Емил с какво ще си ходя и баща му - Факира Мити и майка му мадам Сузи ме закараха до “Руски паметник”. Караше “Волга”, с еленче отпред и всички си сложихме колани. В 9 вечерта тръгнахме от “Княжево”, като до “Руски паметник” го взехме за час и половина, защото той караше с пет километра в час.

- В какво вярвате?

- В доброто. Аз съм много толерантен човек, не ме интересува кой какъв е и каква религия изповядва. Вярвам, че доброто е заложено у хората и те трябва да са добри. Когато се роди едно дете, то е невинно, а след това може да се промени - да стане убиец, или лош човек, но изначално всички са добри.

- Любима мисъл?

- Прави добро и както го е казал Джон Ленън в песента – всички се нуждаем от любов.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта