Глобалната икономика вече е в рецесия

Коронавирусът се разпространява все порече. Италия беше поставена под карантина, а фондовите борси и цената на петрола преживяха невиждан за последнитге 30 години срив. С въпроси какви са очакванията за развитието на икономиката в тази ситуация и какво можем да направим, за да намалим негативния ефект от коронавируса, потърсихме финансиста Румен Гълъбинов.

- Коронавирусът се разпространява все повече. Как това ще се отрази на икономиката?

- Още миналата година по това време казах, че очаквам рецесия. Имаше повечето предпоставки за това. Сега коронавирусът послужи като катализатор, спусък, който отприщва нещата. Със сигурност вече навлизаме в глобална икономическа рецесия. Формално, за да бъдем в рецесия, поне две поредни тримесечие трябва да има спад на икономиката и поне за третото поредно тримесечие очакванията трябва да са, че това ще продължи. Последното тримесечие на миналата година беше колебливо. Сегашното тримесечие със сигурност ще бъде лошо. Второто тримесечие на годината твърде вероятно е също да не е добро, дори да има възстановяване от въздействието на коронавируса. Китай обяви, че започва да намалява заболяваемостта, увеличават се излекуваните хора, намалява смъртността. Това е добре, но ефектът на снежната топка ще търкулне и следващото тримесечие надолу. Когато данните излязат през юли всеки би могъл да каже, че има рецесия. Но аз се наемам да кажа, че в момента вече имаме рецесия.

- Това са очакванията при най-реалистичния или може би при най-оптимистичния вариант за развитие на ситуацията, но какъв е най-лошият вариант?

- Възстановяването в Европа и вероятно САЩ ще започне не по-рано от последното тримесечие на тази година. Китай ще се възстанови малко по-рано, вероятно това ще започне от лятото. Преди дни имаше безпрецедентен срив на цената на суровия петрол в един ден. За първи път в понеделник в САЩ задействаха механизма, бушона, който изключва борсовата търговията при достигане на определени нива на спад на индексите. Като се изключи търговията се нулират всички поръчки. При стартиране на търговията всеки трябва да въведе поръчките си отново. Това има предпазен ефект. Защото ситуацията на пазара е следната - идват спекуланти в 7,30 ч. в офиса и докато отвори те нареждат предварителна поредица от поръчки, което е чисто спекулативно. Спирането на пазара показа, че действително от последната криза през 2008 г. са научени уроци. Изключването за 15 минути изчисти поръчките. При възобновяване на търговията пазарът продължи да пада, но имаше всички предпоставки той да падне още повече. Така че това от гледна точка на техника на борсовата търговия е правилно. Трябва да бъдат поздравени тези, които са направили тази система за прекъсване на борсовата търговия. Това е като в бокса да не се позволи директно нокаут или смъртен случай, а има техническо прекъсване. Спирането на търговията за 15 минути беше такова техническо прекъсване.

- Кои отрасли на икономиката ще бъдат най-много засегнати от коронавируса?

- Широк е кръгът на засегнатите. Компаниите в петролната индустрия претърпяха големи загуби. Със сигурност автомобилните производители също ще бъдат засегнати. Но не чак толкова в САЩ, защото миналата криза изчисти голяма част от американския автомобилен индустриален бизнес. Т. е. по-скоро ще бъде ударен европейският автомобилен бизнес. Компании като Фолксваген са със сериозна експозиция към Китай и със сигурност ще пострадат, както и автомобилните производители в Япония и Южна Корея. Тойота вече обяви данни за загуби. В Корея Кия и Хюндай също ще претърпят загуби, защото имат експозиция към Китай - там имат и производство и продажби. Друг отрасъл, който ще пострада, е туризмът. Няма нужда да сме големи икономисти, за да го забележим. Туризмът със сигурност ще бъде засегнат, както и авиокомпаниите заради ограничаване на пътуванията. По-малко се очаква да бъде засегнат морският корабен транспорт.

Друг фактор е втората търговска война. Първата търговска война между САЩ и Китай отключва втората между Саудитска Арабия и Русия. Търговската война между Саудитска Арабия и Русия по някакъв начин е естествена, между тях никога не е царял мир и любов. Анализатори връщат лентата назад към 85-та година, преди войната в Залива, когато Саудитска Арабия удря косвено Съветския Съюз чрез дъмпинг на цените, което спомага САЩ още по-силно да натиснат Горбачов. Там винаги е имало интрига.

В момента обаче не знам дали саудитците са си направили добре сметката. Защото същият този подход може да не постигне същия ефект спрямо Русия. Да не се получи обратният ефект - Саудитска Арабия да има затруднения. Нейният бюджет поне на 90% е осигурен само от приходите от петрола. Там има две поколения саудитци, които живеят само на издръжка на държавата без да работят. Като добавена стойност извън петролния бизнес те много малко правят в Брутния си вътрешен продукт. Докато Русия има износ и на природен газ, има суровини, злато и диаманти. Русия разви и селско стопанство и лека промишленост. Така че не се ангажирам да кажа, че саудитците ще излязат победители в тази война. Да не се окаже, че ще се получи обратният ефект - Русия да издържи повече.

Ситуацията е от известна полза за Китай, тъй като той е нетен вносител на петролни продукти. Така че със значително по-евтин внос, ако се задържат цените на петролния пазар, Китай има всички шансове да се възстанови. Тази криза ни показва, че икономическият цикъл започва да се скъсява, самото проявление на аномалиите се ускорява, т. е. за по-кратко време, в рамките на един-два дни стават нещата. След това най-вероятно ще имаме и възможността да се възстановим по-бързо. И като че ли целият този процес става като в дигитален формат - по-бързо и в едната и в другата посока, както и по-начесто. Затова си мисля, че ще има по-бързо възстановяване в сравнение в миналата криза.

- Предишната световна икономическа криза беше през 2008 г., не беше много скоро...

- Но кризата преди тази от 2008 г. беше доста по-отдавна - през 90-те години. Т. е. ако преди е имало един лаг от 15-20 години, сега има лаг от 10-15 г. Може би следващата криза, следващото завъртане на икономическия цикъл, ще чакаме след 5-10 години.

- От всички най-засегнати глобално сектори на икономиката, в България най-добре е развит туризмът. Как коронавирусът ще се отрази на туризма у нас?

- Туризмът отново ще има проблеми, както и миналата година, за съжаление. За летния сезон има всички индикации, че ще се откажат ранни записвания, които други години по това време вече са били гарантирани. А сега може да се окаже, че ранните записвания липсват, особено за началото на сезона.

- Навлизането в глобална рецесия ще доведе ли до фалити на фирми, до по-голяма безработица?

- Със сигурност ще има такива ефекти. Сега кредитополучатели започват да имат проблем с кредиторите си по отношение на обезпеченията. Много често обезпеченията са активи, които са борсово търгувани. Когато пада фондовият пазар, вероятно ще пострадат и суровини, то кредитополучателите ще трябва да дадат като обезпечение още активи. От тази гледна точка кредитополучателите ще имат непосредствено проблеми. За набавянето на още активи по някакъв начин ще трябва да бъде оптимизирана дейността. Ще бъдат оптимизирани и други разходи, но неминуемо ще дойде момент да се оптимизира и работната сила. В България ми се струва, че вече минахме пика на заетостта. Може би тази година няма да е чак толкова много предлагането на нова работа. Някои предварителни инвестиционни планове ще се преоценят, някои намерения за разширение на дейността ще се оптимизират, така че не бих казал, че ще продължи тази мантра, която се повтаря - няма хора за работа. Със сигурност в реалния сектор ще се осъществи и едно задържане на доходите. Т. е. пренасочване на хора, преструктуриране и задържане, временно надявам се, на доходите.

- Какво можем да предприемем като мярка срещу ефектите от коронавируса?

- Не можем просто така да стоим и да наблюдаваме какво се случва. Ако сме в ролята на управляващи на този процес, трябва да се действа по посока не на стимулиране на износа. Защото износът ще се възстанови и увеличи, когато Европейският съюз започне да се възстановява - германската, италианската икономика, които са основните ни партньори по износа. Т. е. не би имало смисъл да се правят разходи и държавата да взима мерки, за да стимулира българския износ. По-скоро трябва да се наблюдава възстановяването на страните от еврозоната, защото те са основният ни търговски партньор. По отношение на инвестициите - отново чакаме отвън да дойдат тези инвестиции.

Но това, което можем да направим в една такава ситуация, е да въведем ред в администрацията - по-малко бюрокрацията и по-малко корупция. Без да правим разходи това ще стимулира инвестициите и при най-малкото съживяване и възстановяване можем да сме в предни позиции да привлечем някакви инвестиции, защото ще има релокации - и заради Брекзит и заради ситуацията в Китай. Може би ще има релокации на инвестиции от Китай към други страни - и на производство и на услуги.

Но това, което най-непосредствено можем да направим е да стимулираме всячески потреблението. Вътрешното търсене може да ни спаси в тази ситуация. От една страна държавата може да продължи административно да вдига минималната работна заплата. Тя и досега прави това с 50 лв. на година. Ако иска държавата може да вдигне минималната заплата и със 100 лв. като антикризисна мярка. Но тук опасността е да вдигнем инфлацията, когато директно инжектираме увеличение на минимални доходи.

По-доброто решение е да намалим размера на ДДС-то. Това е спасението в момента. Аз разбирам, и влизам в положението на министъра на финансите. Ние основно разчитаме на вноските от ДДС, за да платим пенсиите, да си го кажем директно. И затова всяко пипане на ДДС-то притеснява Министерството на финансите. Обаче от друга страна това е единственият най-добър възможен вариант, за да стимулираме вътрешно търсене - сваляне на общата ставка на ДДС и диференцирани ставки за масовите стоки. Това е неизбежно като логика.

Другото нещо, за което трябва да помислим, е необлагаемия минимум. Това е пропазарна идея, това е пропотребление. Защото въвеждането на необлагаем минимум ще оставя на хората с ниски доходи по 60-70 лв. месечно. При хората с високи доходи също ще освобождава от облагане част от данъчната основа. Но особено за хората с ниски доходи това освобождаване директно ще отиде в търговския оборот. Едва ли някой ще спестява на сметка в банка тези пари, по скоро ще отиде да си купи алкохол, цигари, горива - акцизни стоки, или ще купи храни, или ще плати битовите сметки. Парите ще бъдат завъртяни през акцизи и ДДС, които ще бъдат събрани от държавата. Тези пари няма да останат неподвижни.

Тези две мерки са добри, колкото и да изглеждат банални и повтаряни в годините, поне за непосредствено бързо неутрализиране на ефектите от корнавируса. Защото се очаква да има задържане на вътрешното потребление, намаление на търсенето. Това е естествено, ако хората се чувстват несигурни за работата си, ако не са сигурни дали ще им вдигнат заплатите или няма да останат без работа.

Доналд Тръмп вече обеща намаление на данъците върху доходите в САЩ. Веднага след изявлението му вече има корекция на фондовите пазари. Това е стимул за икономиката. Не може да бягаме от намаляване на данъците.

- Говорим, че до края на годината може да има възстановяване в Европа. Но това е при положение, че скоро бъде намерено лекарство за коронавируса. Има ли сценарий това да не се случи?

- Мисля, че са напреднали в чисто медицински аспект и това няма да е някакъв проблем. По-скоро трябва да видим кога махалото ще започне да се връща, защото през следващите месеци все още ще действа една инерция за движение надолу. Много е важно какво ще се случи в Китай. Кога ще бъде първото тримесечие на възстановяване - дали ще бъде третото или четвъртото тримесечие на годината. Защото другите ще вървят след Китай. От там тръгна всичко и от там ще започне възстановяването. Разбира се, ако Тръпм не направи някакво чудо - ако Фед не свали още лихвата и не пусне още повече печатницата на пари, но вече няма накъде. На Европа със сигурност ще трябва време. На дневен ред в Европа за съжаление е новият бюджет 2021-2027 г. Представете си какви ще бъдат преговорите след една-две седмици. Може би те няма да имат нищо общо с това, което бяха преди един месец. На Европа се струпва малко повече и може би затова Турция, за съжаление, използва тази слабост, за да я притиска и с други проблеми - мигрантите. Не е случайно, че е избран този момент.

Нашият гост

Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.