НОИ ще смята парите и по старата, и по новата формула и ще отпуска по-високата сума

Засега никой не се е пенсионирал по новите правила

Министър-председателят нареди да няма ощетени българи

Националният осигурителен институт ще изчислява пенсията и по старата, и по новата формула и ще избира по-благоприятния вариант за бъдещия пенсионер. Това се разбраха след среща при премиера Бойко Борисов представители на синдикатите, социалният министър Бисер Петков, управителят на НОИ Ивайло Иванов и вицепремиерът Томислав Дончев. "Волята на премиера е да не се допуска ощетяване на нито едно лице, експертният разговор ще продължи как да се изпълни това поръчение", заяви министър Петков.

Изчисляването на размера на пенсиите по старата и по новата методика ще се прилага само за хората, които са пресметнали, че са ощетени от новата формула, която взема предвид осигурителният стаж само след 2000 г., обясни управителят на НОИ Ивайло Иванов.

До срещата се стигна, след като симулация на НОИ показа, че 31% от кандидат пенсионерите биха получили по-ниска пенсия заради новата формула за изчисляването им, която влезе в сила от 1 януари 2019 г. Близо 57 на сто ще получават повече пари след пенсиониране, а за 12% няма да има промяна.

Промяната в пенсионната формула предвижда в нея да се взима предвид осигурителният доход на кандидата за пенсия, натрупан след 1 януари 2000 г. без да се включват трите най-добри години от преди 1997 г., както беше досега.

Министърът на труда Бисер Петков, увери, че до този момент няма отпуснати пенсии по новата формула. Причината е, че по закон отпускането на пенсия отнема 4 месеца.

Идеята за промяната в правилата за пенсиониране беше от една страна хората да не търсят стари документи от заличени фирми, в които някога са работили, а от друга - да се избегнат злоупотребите с надути заплати на шефове на фалирали фирми, осигурявали се на твърде високи суми в годините, в които таван на заплатата не е съществувал.

Синдикатите подкрепиха новата методика. Според Ася Гонева от КНСБ тя е благоприятна за коректните работодатели и техните работници, които плащат върху истинските си доходи. В същото време ограничава недобросъвестни лица, които за няколко месеца преди 2000 г. са имали огромен доход, а след това той пада под минималния.

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че всички спекулации, че ще има намаляване на размера на пенсиите, са неверни. Никой няма намерение да намалява пенсиите не на 30%, а на един български пенсионер", заяви Дончев. По думите му „този, който смята, че сред нас има идиот, който за икономия от 9 млн. лв. би направил такова нещо, греши".

За да се въведат новите правила обаче, са нужни законодателни промени, защото в момента по закон НОИ изчислява пенсията само според новата методика.

Решават до дни

Дават великденски добавки за най-бедните

Кабинетът ще отпусне великденски добавки за най-бедните пенсионери. Имаме амбицията да осигурим 50-53 млн. лв. за великденски добавки за пенсионерите, съобщи вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му решението ще бъде взето още тази седмица.

Обикновено добавка към пенсията си получават около 1,2 милиона пенсионери у нас. Право на нея имат възрастните хора, които получават пенсия до линията на бедност, която за тази година е 348 лева.

Добавката е по 40 лева към основната пенсия, а хората ще я получат с пенсията си за следващия месец.

Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика

Две трети ще загубят от връщането на правилата

Необходими са спешни законодателни промени, за де се приложи схемата пенсията да се изчислява и по старата, и по новата формула, заяви пред „Труд“ Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика.

Според него вариантите са два – да се даде възможност хората сами да избират дали парите им да се изчислят по двата начина и после да избират по-добрия вариант, или това да се прави автоматично от НОИ. Тази схема е нужна да се приложи за хората, които ще се пенсионират през следващите 15 години, защото те са имали стаж и преди, и след 2000 година.

По думите на Нейков не може да се върне изцяло старата формула, защото така пък ще бъдат ощетени другите 60%, които при новите правила трябва да получават по-висока пенсия. Затова е нужно в следващите около 10 години поне да има преходен период, в който да се прилагат и двете формули, посочи Иван Нейков.

Хасан Адемов, председател на социалната комисия в НС:

Проблемът е в индивидуалния коефициент

Проблемът е с индивидуалния коефициент, който се променя, когато са включени трите години преди 1997 г., и когато те не се взимат предвид, според новите правила. Това заяви за „Труд“ Хасан Адемов, председател на социалната комисия в Народното събрание.

Именно този коефициент намалява за 31% от хората при симулацията, проведена от НОИ. Това не означава автоматично, че тези хора ще получават по-ниска пенсия, защото влияние оказват и други фактори като доход и стаж, уточни Хасан Адемов.

По думите му намаляване на индивидуалния коефициент ще има при хора, които преди 1997 г. са се осигурявали върху максимални или над максималните осигурителни доходи, а след 2000 г., ако са се осигурявали върху минималния осигурителен доходи, или имат периоди, в които не са се осигурявали.

По думите му предстои да се види кой вариант ще бъде избран, за да няма хора, които да бъдат ощетени от новите правила за пенсиониране.

Единият вариант е човекът сам да избира по коя формула – старата или новата да му се изчислява пенсията.

БСП: За втори път ощетяват хората

ВМРО призоваха за обществено обсъждане

Проблемът с хората, които ще се пенсионират след 1 януари 2019 г., не е спекулация, а факт. От 68 000 души, които трябва да се пенсионират тази година, 31% ще бъдат ощетени и ще получат по-ниски пенсии. Това заяви на пресконференция лидерът на БСП Корнелия Нинова. На „Позитано” 20 тя обясни, че пенсионерите са ощетени в две стъпки.

„Тази мъка и хаос в пенсионната реформа започна от 2015 г. Реформата „Калфин” при управлението на „Борисов” 2 с АБВ. Втората стъпка беше през 2018 г. от кабинета „Борисов” 3 с различно мнозинство – ГЕРБ и „Обединени патриоти”, въпреки горещите дебати и позиция на БСП против реформите”, заяви Нинова.

„Премиерът наредил да няма ощетени. Ние премиерско-волева република ли сме или законово парламентарна република”, попита червеният лидер.

Междувременно в позиция на ВМРО патриотите призоваха пенсиите да се изчисляват по старата формула до постигане на обществен консенсус.

„Приетата нова формула не е редно да бъде прилагана, докато не бъдат направени: оценка на влиянието, обществено обсъждане и точна и ясна методология, която да не ощетява дори и един човек”, пише в позицията.

Последните данни на Евростат сочат

България заделя 9 на сто от БВП за възнаграждения на възрастните хора

На опашката сме по разходи за здраве

Катерина Ковачева

Около 9% от БВП на България всяка година се отделят за пенсии. Ние сме в средата на класацията в ЕС, като най-висок е делът в Италия - 14%. За сравнение Гърция заделя 13,8%, Германия – 9,3%а Швеция – 10%, показват последните данни на Евростат.

В Ирландия държавният бюджет е голям и делът на пенсиите спрямо БВП на страната е едва 3,4%.

Парите за социално слабите у нас са незначителни – 0,1% от брутния вътрешен продукт на страната, като отново се нареждаме на дъното в ЕС. Само Грузия и Румъния са на нашето ниво, докато страни като Белгия дават десет пъти повече от нас за социално слабите.

България влиза в топ 10 на страните в ЕС, които отделят най-много за помощи за семействатаспрямо брутния вътрешен продукт, с дял от 2,3%. На дъното са Румъния и Великобритания с 1%.

Оказва се, че в България държавата дава едва 0,2% за здравеопазване, при среден процент от 2,7% за ЕС. Ние сме на дъното на класацията, като дори Румъния заделя повече за здравеопазване или 1% от своя БВП.

България, Ирландия, Литва, Малта, Латвия, Румъния, Чехия изразходват по-малко от 13% от брутния вътрешен продукт на страната си за социални грижи, показва още статистика на Евростат.

Пет държави-членки - Франция, Дания, Италия, Австрия и Швеция – са заделили 20% от БВП за социална защита.

Най-големите разходи от държавния бюджет на страните-членки в ЕС са за социални грижи - 2,8 милиарда евро, като 10% от брутния вътрешен продукт на държавите отиват за пенсии. За здравеопазване страните-членки на ЕС отделят общо 1 милиард евро, а за образование отиват близо 715 млн. евро годишно.