Винаги съм казвал, че ако си безгрешен, няма начин как да съществуваш

За първи път България ще прочете без маска и грим  „Историята“ „Историята“ на Христо Стоичков: Кройф, тимберицата на Ван Гаал, данъците и оркестър „Елен“ Извън терена 11:47 03.11.2018  на най-известния ни сънародник по света. Христо Стоичков в пълния му блясък – триумфи, скандали, сълзи. Автобиографията на Кавалера на „Златната топка“ е написана заедно с Владимир Памуков, завеждащ спортния отдел на вестник „Труд“ повече от четвърт век. „Благодаря на Владо, че се зае с тази мисия, която мислех за непосилна – призна Стоичков в хотел „Маринела“, където днес от 12,30 ч ще направи промоцията. - Благодаря на всички, които са работили по нея. Вярвам, че освен многото приятели, които ще ме уважат, мои приятели ще станат и всички, които прочетат „Историята“!“

- От летището – направо на работа. Лесно ли превключвате от репортер, взимащ интервюта от мегазвезди, до това отново да застанете пред камерата?

- Когато има добра организация, всичко е много лесно! От Маями си знаех програмата. Мачове на „Барса“ със „Севиля“, „Интер“ и „Реал“, интервюта с Жерар Пике и Иван Ракитич. После скок до Англия и сега е ред на това интервю.

- Поводът за нашия разговор е официалната биография „Историята“, издадена от „Софтпрес“. В понеделник в хотел „Маринела“ ще посрещнете много гости.

- Да се надяваме, че по-големият „виновник“ Владимир Памуков го е организирал добре. Поканили сме много хора, с които през годините съм поддържал близост, откровеност. За мен ще бъде голямо удоволствие и чест да дойдат президентът, спортният министър, кметът на София, олимпийски, световни и европейски шампиони, приятели, едни от най-големите светила на българската журналистика… Направили сме нещо, което мислехме от много време с Владо. Преди години, когато бях треньор на националния отбор, издадохме албум само със снимки и полека-лека ни хрумна тази идея да направим нещо, което да остане в историята. Много неща са казани и писани - къде верни, къде неверни. Затова решихме в последните две години да започнем с това откъде е тръгнал Ицо Стоичков.

- Владо Памуков не е спестил абсолютно нищо от пъстрата ви биография. Знаем много за вашите успехи, но сега за първи път говорите за гафове и грешки. Срамувате ли се от нещо?

- Не! Правил съм грешки и продължавам да правя. Няма безгрешен човек. Винаги съм казвал, че ако си безгрешен, няма начин как да съществуваш. Естествено, че от някои постъпки се срамувам дотам, че може би можех да ги избегна. Да стисна зъби, да премълча, да си затворя очите, но когато нещата започнат да опират до по-голяма провокация, тогава се стига до съвсем други неща. Всеки говори, че съм настъпил съдията. Настъпил съм го и затова съм аз.

- И точно този човек Илдефонсо Урисар Аспитарте ще бъде на промоцията. Как така станахте толкова близки, след като се случи този скандален момент?

- Всеки знае да се извини на другия. Намерих сили в момента, в който стана цялата драма на стадиона и федерацията реши да ме накаже. Той пък от друга страна намери сили да ме защити, че съм бил провокиран от нещата, които станаха и с Йохан Кройф, и с футболистите на “Реал“ (Мадрид). Може би в годините показахме, че когато стиснеш ръка, погледнеш го в очите и кажеш: „Да, аз бях виновен!“, нещата се пооправят. Затова толкова години съм имал възможност да бъда с Илдефонсо на много предавания в Испания. Лично съм го канил в Барселона. Той е един от хората, които изиграха важна роля в моята кариера.

- А защо всъщност го настъпихте?

- Мина пред мен. Какво да направя? Който не играе, той не куцука!

- Тогава ви извадиха за известно време от футбола, но това не ви се случи за първи път. Колко живота има Христо Стоичков?

- Като котките! Всеки се опитва да прави нещо, но той все оживява. Не е трудно да преживееш, не е трудно да преглътнеш, но не прощавам!

- Коя история от тази книга най-много си цените?

- От първата страница до последната. Аз не се деля. Нито като футболист съм се делял, нито като треньор, нито сега като коментатор и анализатор в „Унивижън“. За мен всичко е едно.

- От книгата разбрахме, че две седмици сте криел, че сте спечелил „Златната топка“ през 1994 г. и че само съпругата ви Мариана е знаела за това. Как задържахте тайната?

- Лесно, защото това е нещо много лично. Естествено, че казах на жена ми, когато видях името ми написано на „Златната топка“. Но тя е в историята. Тази „топка“ е на моето семейство, приятели, съотборниците ми в „Марица“, „Харманли“, „Юрий Гагарин“, ЦСКА, на младежките, юношеските отбори, на всички мои треньори, на феновете, на докторите и масажистите, на родителите… Без тях няма шанс! Аз така го мисля и така го казвам, макар че много мразя думата „аз“ и почти не я използвам. Аз това, аз онова… Но ако Наско не беше паднал за дузпа, ако Трифон, лека му пръст, не беше направил дузпа или Емо Костадинов не беше ми подал за гола срещу Аржентина… Затова винаги гледам да не използвам тази дума. На първата страница на книгата, която имам лично подписана от Йохан Кройф, пише: „Никога не казвай аз!“ Затова избягвам да я използвам.

- В книгата можем да прочетем как не вие дължите данъци на държавата, а точно обратното. За синята лампа върху колата, схватките с папараци. Оставихте ли нещо скрито за хората?

- Не, няма нищо скрито. Там всичко е едно към едно, защото така съм го преценил. Аз съм много праволинеен – казвам това, което е. На някой му харесва, на друг – не, но не можем да се харесваме на всички. Винаги съм гледал да бъда в правилната посока. Естествено, че съм грешал, което е съвсем нормално. Но гледам по бързия начин да се върна в правилната посока. Намирал съм сили да се извиня и пътят продължава. Не се обръщам назад!

- Пеп Гуардиола, Юрген Клоп, Жозе Моуриньо, Джеймс Милнър, Мохамед Салах – какво е общото между тези хора от последната седмица?

- Че всички застанаха пред моята камера. Имах възможността да бъда с Юрген Клоп преди няколко месеца в Шотландия на бенефис на Стилиян Петров и на Джеймс Милнър. Там се договорих с него. Каза ми, че трябва само да бъда в Европа и да се свържа с клуба, за да уточним точната дата. Уникален треньор! Уникален човек! Направи ми най-силно впечатление, че на закрита тренировка, на която не може да има камери, той „отвори“ заниманието само за нас. Не можем да издадем кой знае какви новости във футбола, но за нас беше чест, че присъствахме на една закрита тренировка. Видяхме интересни упражнения, много голяма динамика. Когато свърши тренировката, веднага ме покани в неговия кабинет. Седнахме, разговаряхме за неща, които го интересуват – как функционира „Барселона“ например. Питах го за неговата кариера. След това слязохме в залата, определена за интервюто. Всички футболисти на „Ливърпул“ дойдоха лично един по един. Искаха да се здрависаме и да си направим по една снимка за спомен. Може би това беше и указанието на големия капитан Милнър. Имах възможността да разговарям със Салах, с Фирмино. Клоп е един спокоен треньор. Уверен е. С Гуардиола беше още по-лесно, защото сме играли заедно в „Барселона“ в продължение на толкова години. С Чики Бегиристайн също. Може би най-лесното ми интервю – и за мен, и за него. В Англия не всеки треньор или спортен директор дава ексклузивни интервюта, но благодарение на това, че сме играли заедно и че поддържаме голяма връзка и приятелство, имах възможността да бъда с тях. Пеп също беше като екскурзовод. Показа ми тренировъчната база, къде се хранят, къде почиват момчетата... Нещо извънземно, което можеш да очакваш от отбор като „Манчестър Сити“. Нещо уникално! Преди да тръгна се спрях при Моуриньо, защото ме свързва голямо приятелство с него. Преди години той беше в Барселона с Боби Робсън, направи първите си стъпки като треньор. Когато го попиташ какво си спомня за „Барселона“, той казва: „Много съм благодарен на този, този и този футболист, защото, когато бях Жозе Никой, те ме прегърнаха и ми помогнаха“. И след толкова години, когато вече е треньор на „Порто“, „Интер“, „Реал“, „Челси“, „Манчестър Юнайтед“ и след постигнатите успехи той не е забравил откъде е тръгнал. Макар че понякога изглежда арогантен, за мен Жозе е прекрасен човек и голям приятел. При последната визита в София, когато бе треньор в „Челси“, имах възможността да бъда с него, посетихме кметството. Винаги съм го защитавал. Оставих си „вратички“ и за февруари-март, когато започнат осминафиналите и четвъртфиналите в Шампионска лига. Ще имам възможност пак да бъда в Лондон. Очакват ме Маурисио Почетино, Унай Емери, Гари Линекер, Пол Погба… Работа – колкото искате!

- Гуардиола не дава персонални интервюта, а говори само на пресконференции. Изключението бе за вас.

- Само с едно обаждане. При нас няма скрити-покрити неща. Живели сме седем години заедно в една съблекалня. Не е никакъв проблем. Чики Бегиристайн също не дава интервюта. Шест години не е дал нито едно ексклузивно, но все пак надделя това, че сме били съотборници, сега и семейни приятели. Това е нещо по-различно. Малко ги разделям нещата. Едно интервю няма нищо общо с един приятелски диалог.

- Успя ли Гуардиола да направи от Манчестър Сити „дрийм тим“, какъвто бяхте вие в „Барса“?

- Никога не обичам да сравнявам отборите, защото всичко е различно. Да, вярно е, че ние поставихме първата копка да се тръгне с големите успехи на „Барселона“. „Дрийм тим“ остава в историята – първа Шампионска лига, четири пъти подред шампиони на Испания… Нататък всичко е много по-лесно. Вече пътят ти е утъпкан и знаеш откъде трябва да минеш. Постигнатото от Гуардиола като треньор в „Барса“, остава в историята на световния футбол. След това и с „Байерн“, макар че не спечели Шампионска лига. Стилът, с който промени германския футбол, ще остане. Който и треньор да дойде сега в „Байерн“, ще се старае топката да се задържа повече, да има повече разиграване, да провокира отбора да бяга повече за топката, да го няма това спокойствие. В „Манчестър Сити“ е същата работа. Той намери подходящите футболисти, за да може да окомплектова такъв отбор. Има реална възможност да стигне много, много далеч в Шампионска лига.

- Като футболист не можахте да стъпите на „Анфийлд“, по-скоро „Ливърпул“ не можа да стигне до мач с „Барса“, но сега бяхте там. Припомнихте ли им нещо за българската връзка с този стадион?

- Естествено, че има снимка на ЦСКА там. На стадиона има история. ЦСКА е минал през тази арена. Особено когато ги елиминирахме. Първия мач ни биха 5:1, но във втория остави следа този „златен“ отбор с Джони Велинов, Краси Безински, Георги Димитров, Мето Томанов, Стойчо Младенов, Ради Здравков, Спас Джевизов, Кольо Велков, Цецо Йончев, Пламен Марков, Гошо Илиев, ще забравя някой… Но на всички, които са играли в този мач, снимката е там. Това е история. Припомних, особено на вратаря Брус Гробелаар. Има там точно тази зелена фланелка, с която е играл. Мислех да я купя и да я донеса в музея на ЦСКА, но следващия път ще имам време да се занимавам с такива неща.

- Преди английската експедиция бяхте на „Камп Ноу“, където изгледахте на живо „Ел Класико“. В социалните мрежи се появиха кадри как показвате петте си пръста. Каква беше емоцията?

- Да преживееш такова дерби, е голям емоция. За първи път в последните десет години двамата най-добри футболисти за последното десетилетие Меси и Кристиано ги нямаше на терена. Беше ми любопитно как двата отбора ще се противопоставят, кой от треньорите ще бъде по-готов за един такъв мач. „Барса“ не спечели двубоя в дербито, а още в сряда, когато игра с „Интер“. Беше след счупването на ръката на Лионел. Всички питаха как ще заиграе отборът, когато Меси го няма? Ернесто Валверде надигра Хулен Лопетеги тактично, много хитро и тези пет гола бяха най-малкото. Но имаше и важен момент – когато „Реал“ отбеляза за 1:2, имаше критични десетина минути, когато Реал изтърва две чисти голови положения да изравни. Може би тогава мачът щеше да стане друг. Но след третия гол на Луис Суарес, видях „Реал“ направо в ямата.

- Големият въпрос е може ли „Барса“ без Меси. Този мач даде ли отговор?

- Естествено, че го даде, но не забравяйте, че Меси е Меси. Можете ли да си представите, ако в този мач Лео бе играл, какво го чакаше „белия балет“?

Нашият гост

Христо Стоичков е роден на 8 февруари 1966 година. Той е най-успешният български футболист. В кариерата си има три титли на България с ЦСКА и пет на Испания с “Барселона”. Единственият българин, носител на “Златната топка” - най-значимия индивидуален приз във футбола. Стоичков има две “Златни обувки” за голмайстор №1 на Европа и на Мондиал 94. Избран е за играч №1 на УНИЦЕФ за сезон 1991/1992 г. Част от идеалния отбор на световното в Щатите и европейското в Англия, носител на “Златния Онз”, Кавалер на “Златния крак”. Номиниран от Краля Пеле за един от стоте най-добри футболисти на ХХ век.