Новата визия за бъдещето на осигурителния модел поставя повече въпроси и неясноти, отколкото решения

Частни фондове ще конкурират НЗОК

Пациентите сами да избират пакета и обхвата на услугите

Основният пакет дейности ще се формира от задължителната вноска от 8%

За разкриването на частен фонд, който да конкурира НЗОК и да управлява публични средства за здравеопазване, ще е необходимо наличието на 500 хил. желаещи да участват в него. Това стана ясно по време на Национална кръгла маса в понеделник, посветена на състоянието на здравната система в България. На нея ресорният министър Кирил Ананиев и екипът му представиха новата си визия за бъдещето на сектора.

По време на дебатите след изслушването представители на съсловните организации, народни представители, финансови експерти и пациентски организации се обединиха около становището, че новата визия не дава конкретни решения на сега съществуващите проблеми в системата, а се повдигат нови въпроси и неясноти.

Предложението на министър Ананиев е да се демонополизира НЗОК чрез навлизане на допълнителни частни фондове на пазара. Така ще се даде възможност пациентът сам да избира къде да се осигурява и кой да управлява парите от здравните му вноски. Новите участници ще се конкурират както с НЗОК, така и помежду си. Предложеният модел трябва да позволи на осигурените лица да избират болници, пакет и обхват на ползваните услуги. Яснота как точно това ще се реализира, все още няма.

Основният пакет от здравни дейности ще се формира от задължителната здравна вноска от 8%. Този пакет ще се определя от Министерството на здравеопазването (МЗ) и съсловните организации. Цените на дейностите в него ще подлежат на договаряне между различните каси и застрахователи, от една страна, и болници, клиники, лаборатории, от друга.

Ако лицата, които се осигуряват – между 1,7 и 2 млн. българи сами ще избират фонд и пакет от услуги, остава също неясно какво ще стане с останалите 4 млн. лица, за които държавата плаща – деца, пенсионери, студенти и т.н. Няма конкретика например кой ще поеме техните осигуровки, как и между кого ще се разпределят средствата за тях.

Няма да се допуска частните фондовете и застрахователи сами да правят подбор на лицата по определен признак или здравен статус, посочи министър Ананиев. В същото време обаче се предвижда, че ако не е посочено предпочитание за каса, фонд или застраховател от страна на група осигурени лица, те ще бъдат служебно разпределяни. От кого и на какъв принцип, не беше уточнено, но идеята е така да се гарантира равнопоставеност.

Лицата ще могат да сменят фонда, в който отиват парите им, не по-често от веднъж годишно, се посочва още в предложението на министър Ананиев. Средствата от здравни вноски ежемесечно ще бъдат разпределяни към здравните фондове от НАП. Важно уточнение, което министър Ананиев направи е, че няма да се допусне при демоноплизиране на НЗОК разходите за издръжка на системата да се дублират.

Мислят се механизми, които да предпазват от изпадане в несъстоятелност. Един от тях е всеки фонд да отделя средства за гарантиране на здравно обслужване за определен период от време. При несъстоятелност лицата, които са засегнати, ще могат да се презаписват веднага в друг фонд, по техен избор.

При изготвянето на визия за бъдещ модел на здравното осигуряване, експертите на МЗ са се допитвали до опита на други европейски държави,

сред които Германия и Холания, както и до Световната здравна организация, стана ясно още по време на кръглата маса.

СЗО предостави на България свое становище от 90 стр. през октомври, 2018 г. Има още неясноти и въпроси, които трябва да се изчистят, но сме уверили, че ще продължим да съдействаме за постигане на задоволителен консенсус, увери доц. Михаил Околийски, управляващ офиса на СЗО в България.

Министър Ананиев:

Моделът не е окончателен и краен

Сред основните цели е запазване на медиците

Вариантът, който предлагаме, не е краен. Представяме го на Национална кръгла маса, за да може на база дебати да се съберат най-добрите предложения, които да бъдат внесени в парламента. Това посочи министърът на здравеопазването Крили Ананиев при представянето на предложенията. Той подчерта, че водещо е желанието здравните специалисти да бъдат стимулирани да останат в страната.

На първо място държим на солидарен принцип в здравеопазването - такъв, който дава право на избор на пациента кой да управлява здравните му вноски; къде да се лекува при най-добрите условия, посочи още министър Ананиев.

Сред цели при изготвяне на визията за бъдещия здравен модел на страната са пълна информираност за обхвата и цената на медицинските и дентални услуги и лекарства; осигуряване на контрол върху качеството на услугите и гарантиране на достъпни услуги; подобряване на

профилактиката и превенцията – по-високи изисквания за резултатите от тези дейности.

Експертите посочват, че очакванията от демонополизация на здравната каса са още подобряване на качеството на диагностиката, лечението и ефективността на лечението.

Елиминиране на непрозрачно заплащане на медицински услуги и неефективни дейности и др.

„Проучили сме здравните системи на държави като Германия, Холандия, Франция и Израел, чиито граждани са сред най-удовлетворените от здравните системи. Считаме, че като държава-членка на ЕС, първа стъпка след постигане на консенсус по реформата е запитване до ЕС с цел хармонизиране на всички процедури в рамките на Общността. Сигурността и устойчивостта на модела са от ключово значение и той трябва да е синхронизиран с Европейските регламенти и директиви“ посочи още здравният министър.

Доц. Михаил Околийски, офис на СЗО в България:

Не трябва да има предпоставка за обедняване

Министерството на здравеопазването покани Световната здравна организация да консултира новата визия на здравния модел и ние представихме съответния анализ. СЗО потвърждава своя ангажимент за бъдещо сътрудничество.

През 2020 година ще предоставим и финансов анализ на здравните услуги.

Достъпът до тях не трябва да е предпоставка за обедняване на населението.

Необходимо е да се укрепи първичната медицинска помощ в страната, иначе няма как да намалим разходите в сектора.

В Холандия въвеждането на конкуренция при здравното осигуряване не е довело до оптимизиране на разходите.

Д-р Хасан Адемов, народен представител от ДПС:

Дяволът винаги се крие в детайлите

На този етап обсъждаме една концепция. В този смисъл не сме тук, за да задаваме конкретни въпроси, на които няма как да се отговори. Тук сме, защото нито пациентите са доволни, нито съсловните организации са доволни. Необходима е конкуренция между органите, които финансират здравната система, така както е нужна конкуренция между болниците. Но дяволът винаги е в детайлите. 300 млн. лв. са разходите за онкоболните пациенти. Какво например ще се случи с тези разходи при демонополизация на Националната здравноосигурителна каса? Трябва да се помисли и за това, че има директиви, които не позволяват на свързани лица да участват в частни фондове.

Мая Манолова, омбудсман на България:

Доплащането може да се легитимира

Предложението за демонополизация на НЗОК е изненадващо. Трябваше първо да се запознаем детайлно с него, вместо да го чуем в последния момент. Повече фондове означава повече администрация и повече разходи и застраховки, които да предпазват от фалити. Би трябвало да има изравнителен фонд, който да обира разликите. Добре е да се внесе яснота по въпроса всеки фонд ли ще има свой отделен позитивен лекарствен списък и пакет от здравни услуги; как демонополизацията ще реши диспропорциите по региони – например в Севрозапада. Създава се риск от формиране на различни цени на медикаменти и здравни услуги, а това може да легитимира доплащането от пациентите.

Проф. Георги Михайлов, член на здравната комисия:

Има предпоставка за повече разходи

Изникват два основни въпроса - за дофинансирането и за финансирането. Трябва да се остойностят всички медицински дейности за всички направления в сектора, както и трудът на здравните работници. Ние не знаем точните параметри на това, което финансираме. В момента около 1,7 млн. българи се осигуряват сами. Други 4 млн. се осигуряват от държавата – деца, студенти, пенсионери и те няма да имат избор да идат в друг фонд. Идеята за служебно разпределение на група лица е недопустима. На първо място сме в Европа по разход за болнична помощ; доплащането е почти равно на дела публични средства за здраве. Предложението легитимира увеличаване на разходите.

Д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз:

Същите пари, но между повече играчи

Не е направена реална оценка на риска при отделните заболявания по отношение на 1,7 – 2 млн. осигуряващи се лица. Нашата съсловна организация е изработила такава и тя е смразяваща. В бъдеще ще имаме пак около 4 млрд. лв. за здраве, само че те ще бъдат разпределяни между повече играчи на пазара. Остойностили сме разходите в нашата сфера; в момента за дентално здраве се дават само 4% от парите за здраве. Как частните фондове ще си гарантират печалба в бъдеще, след като и сега средствата не стигат? Трябва да се запитаме дали намаляване броя на услугите ще е опция за печалба и каква ще е ролята в бъдеще на съсловните организации в договарянето на цени и услуги.

Д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз:

Договаряне е нужно за минимални цени

Задължително основният пакет от медицински дейности трябва да бъде придружен с рамково договаряне за основни минимални цени, осигурени на доставчиците на медицински услуги. Недопустимо е да се предлага отделни лекари – общопрактикуващи, лекари от специализираната медицинска помощ и отделни болници, да се договарят самостоятелно с много по-мощни от тях структури, каквито са застрахователните фондове.

Свободният избор на пациента кой да го лекува не може да бъде заместен от избора на това кой да финансира лечението му. Това са неща, които не трябва да бъдат противопоставяни. Това е отстъпление от вече завоювано право на пациентите.