Декларациите за имоти и интереси са спирачки пред корупцията

Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, в сила от 23.01.2018 г.) предвиди нов режим на подаване и проверка на декларациите за имущество и интереси на около 130 000 души, заемащи публични длъжности. Новост е, че и хора от частния сектор, чиято дейност е зависима от държавата, ще бъдат задължени по този режим.

Прозрачността на имуществото на участващите в държавното управление, ежегодното му деклариране и възможността да се сравни притежаваното при встъпването в длъжност с новопридобитото, както и проверката на произхода на средствата за него, е силен антикорупционен фактор.

Разпоредбите за деклариране на имущество и интереси, са приложими по отношение на две големи групи хора, изброени в закона. В първата група (описана в чл.6, т.1 – 50) са президентът и вицепрезидентът, евродепутати, народни представители, министри, кметове на общини и райони, общински съветници, зам.-министри, областни и зам.-областни управители, директори на агенции и членове на колективни държавни органи, зам-кметове, началници на политически кабинети и главни секретари на ведомства. Към тази група законът за пръв път приобщава и ръководители на териториални държавни органи и инспекторати, директори на главни дирекции в МВР, офицери от висшия команден състав на въоръжените сили и др. Със статут на лица, заемащи висша публична длъжност са и държавни служители, упълномощени да провеждат процедури и сключват договори за обществени поръчки и управляващи и контролиращи средства от ЕС, и членове на управителни контролни органи на лечебни заведения с публично финансиране.

Втората група обхваща средните и ниски нива на властта . Съгласно §2, ал.1, т.1-това се всички служители (без заемащите технически длъжности) в администрациите на президента, в законодателните, изпълнителните и съдебните органи, представителите на държавата и общините в бордове на директори на търговски дружества, директори на общински и държавни предприятия и членове на политически кабинети. Тук са и секретарите на общини, кметовете на кметства и кметските наместници. Новото е, че към тази група се числят и нотариусите, и частните съдебни изпълнители.

Всички те трябва да попълнят и подадат в законовите срокове декларации по образец, утвърден и публикуван на сайта на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ( КПКОНПИ) на 8 май.

Това изпълнение на закона ще предизвика известно напрежение в българската държавна администрация, защото в него се очертават най-малко три групи проблеми и предизвикателства.

Декларацията е сложна. Не само защото е на таблица Exel и трябва на бъде подадена, както на хартиен носител, така и на електронен. В нея се изисква информация за около 40 факта от имущественото състояние на декларатора, неговия съпруг (или фактически съжител) и непълнолетните деца. Става дума за права върху недвижими имоти, коли и други превозни средства, пари в брой над 10 000 лв. за всички членове на семейството, банкови влогове над 10 000лв. за всички членове на семейството, ценни книги, финансови инструменти, спестявания ( вкл.в инвестиционни фондове), задължения, пътувания в чужбина, платени от трети лица и т.н. Положението се усложнява от това, че голяма част от задължените ще подават или проверяват декларации за пръв път път. Необходимо е разбиране към множеството грешки.

Над 1000 държавни органа ще приемат и проверяват декларациите в 6-месечен срок от подаването им. Комисията ще го прави за лицата на висша публична длъжност, а другите над 1 000 органа – за назначените или избрани от тях служители. В такъв мащаб проверка на декларации досега не е правено. Голям е рискът от различни практики в приложението на закона.

Сроковете за подаване на тези декларации са кратки. Заемащите висша длъжност, които са подавали декларации пред Сметната палата по отменения вече закон за публичност на имуществото, трябваше до 15 май 2018 г. да подадат пред комисията новата декларация и да отразят промените в имущественото си състояние от 1 януари до 31 декември 2017 г. Добре, че парламентът удължи срока до 8 юни.

Тези, на които за първи път се даде статут на лица, заемащи висша публична длъжност - главни архитекти на общини и райони, членове на управителни и контролни органи на болници и др. – са длъжни също до 8 юни да подадат декларация, но във вариант встъпителна. В нея те отразяват състоянието си към датата на подаването й. И над 3500 кметове на кметства подават декларации във встъпителен вариант, пред постоянната комисия за конфликт на интереси при съответния Общинския съвет.

Важно е да се знае, че всеки подал декларация има право до месец да я изтегли и да поправи грешки и несъответствия, които е открил сам.

Очевидно предстои тежко изпитание и за подаващите декларации, и за проверяващите ги. Но то не е, за да се създават затруднения на държавните служители, а за да се генерира антикорупционна среда в институциите. Замисълът е да се сложат спирачки пред корупцията. Всеки на отговорна служба трябва да знае, че имуществото му ще бъде периодично проверявано и сравнявано с предишното, така че придобитото от злоупотреби ще бъде открито.

Минималните глоби – 300 или 1000 лв.

Предвидени са глоби за неподадени в срок имуществени декларации и за подадени, но с несъответствия в тях. Законодателят прецизира минималния размер на санкциите според позицията на нарушителите. За служители от високите етажи на властта глобата е минимум 1 000 лв., а за тези от средните и ниските етажи– 300 лв.