На 27 май 2018 да почерпят

Велик Бейл и комични вратарски грешки – “Реал” отново е футболният крал на Европа Кралският клуб спечели финала срещу "Ливърпул" с 3:1

Най-високият човек в историята

Съюзът на колекционерите в България: Сбогом, Маестро Светлин Русев!

Нападение срещу център на “Белите каски” в Сирия, петима спасители са убити

Швеция тества електрически път Участъкът от 2 км е първият по рода си в света

ОПЕК и Русия се договарят да увеличат добива на петрол

Израелски военен, ранен на Западния бряг, почина в болница

Вирусът Нипа – новата Ебола СЗО го постави в Топ 10 на най-опасните патогени

Шофьорът на камиона, в който бяха открити 191 кг хероин, остава в ареста

Съобщенията от институциите да са само на роден език, предлагат патриотите

30 годишен бургазлия се хвърли от 7 етаж

Акция „Бира за смет“ чисти плажа Срещу 100 кенчета кехлибарена течност доброволци събраха 2 тона боклук

Пиян съсипа картина в известна московска галерия

Рибарските семейства почерпени с чорба, малка мастика и сладолед

Директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров: Публиката ни пише: „Спрете скандалите!“

От януари сте директор на Софийската филхармония. Как ви се струва положението до този момент?

Аз не съм съвсем нов за Софийската филхармония, защото работя с нея от 2001 г. Знам, че има проблеми. В смисъл, всеки знае вече

Добре, кажете накратко за тези, които не знаят, какви са проблемите на филхармонията.

Ами проблемът е такъв: Софийската филхармония е представителна извадка на българската нация. Това, което се случва в България, се случва и в Софийската филхармония. Има напрежение между хората и имам подозрение за причинитете винаги найнакрая се оказват проблеми от битово естество. Предполагам, че ако в България в един момент се окаже, че заплатата, за която работим, е достатъчна да живеем нормално, дветрети от проблемите ни ще изчезнат. Същото важи и за Софийската филхармония.

Иначе тук има известно противопоставяне на отделни групи в състава, но тези противопоставяния според мен може да бъдат преодолени без особени трудности.

Как смятате да повлияете на тези хора, които очевидно имат конфликти, да се обединят и да заработят дружно?

Заплаших някои от тях, че ако продължат тези конфликти между тях, ще започна да ги водя по обеди. Точно тези, които наймного не се харесват, заедно да обядват.

А посериозноидеята ми е да ги накарам да намерят общи причини да бъдат горди с това, което правят. Защото това помага, повярвайте ми. Виждал съм го на други места по света. Как хора, които са на различно мнение, в един момент, когато се окажат от едната страна на бариератаза нещо хубаво, изведнъж почват да се гледат с други очи. Почват да се усмихват един на друг и това е началото.

Напоследък в много от творческите колективи цари апатия, идват на работа колкото да свършат каквото трябва и да си ходят. Възможно ли е сам човек да се пребори с този проблем.

Сам човек не. Група хорада. Забелязал съм, че в Софийската филхармония има моменти, когато музикантите изведнъж престават да бъдат индиферентни. Това се случва, когато пред тях застане някакъв голям авторитет, който на всичкото отгоре е и голям музикант. Бях втрещен преди няколко години, когато за първи път тук дойде сър Невил Маринър, бог да го прости. Когато застана отпред и започна да дирижира, аз слушах и не вярвах на ушите си. Затварям очи и звучи някакъв друг, не български оркестър. Отварям очине само че са те, но и се вълнуват от това, което правят.

Ако успеем да увеличим подобни изживявания за тях, ще успеем да ги измъкнем от това блато на нихилизма, в което са затънали. Не е лесно, но не е невъзможно.

Вече имате ли главен диригент във филхармонията?

Нямаме. И аз съм решил да изкараме една година без главен диригент, а с повече гостуващи интересни и добри диригенти. Накрая музикантите ще гласуват и ще си го изберат. Не искам аз да им наложа главен диригент, но искам, когато решават кой ще бъде, да имат информация, а не да избират между тримачетирима човека.

Има и една особеност. Главният диригент не е човек, който дирижира повече от другите. Той определя цялостната художествена политика на състава. Работи за имиджа на състава, за повишаването на нивото му. И докато един гостдиригент избира произведения, с които да се представи той найдобре, при главния диригент това не е така. Той трябва да избира произведения, които да подпомагат найдобре израстването на състава. Което невинаги е найдобре за диригента. И точно тук е тази тънкост, която дори музикантите невинаги осъзнават. Оркестрантите, дори в чужбина, харесват малко повече гостдиригентите, отколкото главния си диригент. Причината е, че той не търси неща, с които да бъде ефектен и да бъде харесан, а нещата, с които да ги подтиква те да се развиват.

Всъщност изборът на репертоара от кого зависиот артистичния директор или от главния диригент?

В България то е едно и също. А когато няма главен диригент, директорът е артистичен директор.

В момента кой прави артистичната програма на филхармонията?

Аз. В момента вървим по една програма, която е от предишния директортя е много интересна, между другото. А пък аз в момента подготвям следващата програма, която е от септември до юни догодина.

Ще изберете ли попопулярни произведения за програмата си?

Да. Непопулярните са интересни за специалистите, но отблъскват широката публика.

ЗалаБългарияси има постоянна публика, която е доста образована.

Тя не е достатъчна. Смятам, от една страна, да запазя художествената линия, която се води в моментаинтересни непознати неща, с интересни непознати изпълнители, които да представим на българската публика, от другада върна линията, която се е водила преди няколко годиниза представянето на това, което е направило класическата музика да бъде класическа. Както казват колеги на Запад, не може един сезон да мине без симфония на Бетовен. Неслучайно за кой ли път се оказа, че найслушаният композитор и за 2016 г е Бетовен. Искам да върна и известните български изпълнители. Искам да подема и една трета линия. Искам постепенно да се опитам да отворя Софийската филхармония към света. Защото за мен е обидно това, че Букурещката филхармония работи с найголемите изпълнители в света. Че Зубин Мета през година дирижира в Белградската филхармония, че през май на откриването на новата концертна зала на Македонската филхармония в Скопие диригент ще е Владимир Ашкенази, а ние тук не можем по никакъв начин да си позволим да докарваме имена от такъв калибър.

Колко са високи хонорарите на тези изпълнители и диригенти от найвисок ранг?

Огромни са. Някои от тях са шестцифрени, ама хубави шест цифри!

Но правителствата на тези съседски филхармонии вероятно им отделят повече средства. За това ли става дума?

Аз съм винаги внимателен, когато се казва, че няма пари за култура, защото действително парите не достигат. Но според мен въпросът не е само дали достигат, а и как се разпределят. Не съм много сигурен, че разпределението е винаги адекватно. В момента сме на една особена форма на разпределениеделегиран бюджет. Трябва да сме внимателни да имаме повече приходи, а пък да нямаме особено големи разходи. Което е много опасно, защото може да ни катурне по нанадолнището с популярната музика. А това не бива да става, особено с един национален състав. Разбира се, и Виенската филхармония прави популярни концерти. Но единдва пъти в годината, не повече. Виждал съм рок опери във Виенската операпрез летните месеци. Но през сезона се играе сериозният, тежкият репертоар, който издига имиджа на институцията. Истината е, че българските музиканти са много добри, често подценявани и от политиците, но напоследък и подценяващи сами себе си. Найстрашното за мен е загубата на вяра, а в момента българските музиканти са загубили вярата си. Това е нещо, за което си струва човек да се бори, но тази борба ще отнеме години. Ако хората на изкуството в България успеят отново да изправят глава, виждал съм го и в други държавище се получи ефект на доминото.

Когато се проведе конкурсът за директор, във филхармонията имаше протести

То беше много интересноедните протестираха, че не искат конкурс, респективно мен, защото аз бях новият кандидат, другите протестираха, че искат конкурс. Едно от първите неща, които направих, като станах директор, беше анкета сред публикатакакви произведения, кои изпълнители искат да чуят, имат ли препоръки. И един много сериозен процент от хоратанякои помило, други поагресивно, бяха написали едно и също нещо, формулирано по различни начини: “Спрете скандалите!”

Това, което ние трябва да разберем, е, че нашите семейни проблемив смисъл проблемите на музикантското ни семейство, ние трябва да си ги решаваме в семейството. А нашата работа е да въздействаме позитивно на обществото. Това е единственият смисъл на нашето съществуване. А пък без нас няма как.

Защо пък да няма как без вас? Има хора, на които изобщо не им липсвате.

Един град е град, а не селище, когато в него има оркестър, театър и университет. Не е мое изказване. Това, което аз имам да кажа, е, че в културата е разликата между една нация и едно население. А културата се прокарва от такива като нас.

Като дойдохте във филхармонията, посрещнаха ли ви на нож?

Не, абсолютно не. В интерес на истината, предвид историите около конкурса, очаквах друго посрещане. Но хората се държаха изключително адекватно и интелигентно.

Вие имате опит и с Русенската опера. Каква е разликата между това да се ръководи оперен театър в помалък град и филхармония в столицата?

Аз водех често Русенската опера в София. За мен беше важно да видят и колегите, и публиката в София какво се случва извън столицата. Иначе разликата между един симфоничен оркестър и един оперен театър е огромна, не непременно в полза на симфоничния оркестър. Повечето хора, които не са запознати с музикалното изкуство, имат някакъв страх, че едва ли не ще изглеждат необразовани, че нещо не разбират. За мен това е абсолютно ненормално. Аз съм музикант и има много стилове в музиката, които не разбирам. И други, които не харесвам. Хората възприемат класическата музика като нещо монолитно. Тоест те ще дойдат, ще чуят Хендел, няма да им хареса и ще кажат, че не харесват класическата музика. Чакай малко! Като не харесваш Хендел, чуй Гершуин. Или пък има Моцарт, Ендрю Лойд Уебър. И това е класическа музика.

До ден днешен си спомням една учителка по български, която ни изпитваше на Иван Вазов. Вдигна за щастие не мен, а един съученик. И той започна: „Иван Вазов е патриарх на българската литература…“ Тя каза: „Момент, кога синодът го е направил патриарх?“, и добавиПреди да говорите за даден автор и да направите обобщение, научете всичко от този автор, защото ще установите, че не всичко от Иван Вазов ще ви хареса.“

На мен личноПод иготоне ми хареса. Когато го прочетох, аз се разболях! Не можах да преживея тази история, която е описана. До ден днешен съм внимателен какво чета, защото има книги, които могат да ме вкарат в депресия за месеци. “Под иготое такава.

Публиката харесва театъра, защото в театъра има история, случка. В оператасъщо, но вече има и музика. Това издига нещата на друго ниво, но все пак има една Пена, която харесала Пеньо и се появил Иван да им развали работата.

Има случка и за хората това е важно. Даже много ми е забавно, чувал съм публиката да протестира, че не се четат добре субтитрите, но не протестират, че има места, където не се чува добре музиката. Музиката за тях е едно приятно допълнително удобство, което влияе на емоциите, но те отиват отново заради историята.

Сега, за да отидеш на симфоничен концерт, се иска една степен повисоко ниво на подготовка. Там всичко е оставено на твоето въображение, на твоето абстрактно мислене, на твоето възприятие към света. Ако си вътрешно беден, тогава симфоничният концерт няма много да ти хареса. Когато сме уморени, отчаяни и просто ни е писнало от живота, ако човек попадне на вярната музика в този момент, може да бъде спасен. И обратно, ако попадне на грешнатаможе да си докара една дълга депресия. Точно това е проблемът на класическата музикахората я възприемат като цяло, а тя е много различни неща.

С новия кабинет очаквате ли някакви сътресения?

Винаги има опасност от сътресения. Оттам е и моят страх, както и на всеки директор на културна институция в България. Защото ние не знаем какво искаме. Например сега сме в система на делегиран бюджет, тоест колкото повече печелим, министерството ни дава повече. Това не ни харесва, защото трябва да внимаваме на публиката винаги да й харесва какво правим, за да е винаги в залата. Тоест малко излизаме извън схемата на това, за което сме създадени. Да формираме вкуса на публиката и отношението на човека към света. А работейки на делегиран бюджет, обратнотрябва да се съобразим с вкуса на публиката и отношението на хората към света.

Това е много опасно. Обаче пък мнозина се страхуват от другия вид бюджет, с основание, защото пък там е много лесно да кажат: „Получаваш толкова, оправяй се.“ Аз съм преживял и това нещо. В един момент трябва да избираш дали да пуснеш хората в неплатен отпуск, или да ги пуснеш да свирят на студено и да спреш парното. Или да няма програми на концерта, да откажеш едикое си произведение, защото струва скъпо да се изпълни. От друг тип са проблемите.

– Какво е решението?

За мен лично решение в краткосрочен план няма. Има в дългосрочен. Ако вземем модела в момента на Запад, той е нещо средно между фиксиран и делегиран бюджет. Но там законовата основа е много различна и законът стимулира бизнеса да подкрепя изкуството и културата. В България има два проблема. Първо, законът не стимулира бизнеса да подкрепя изкуството и културата по никакъв начин. И второ, дори и да бъде направен по този начин, това не означава, че бизнесът ще реши да подкрепя точно културата и изкуството, а не примерноПайнер“. Освен ако не бъде стимулиран да подкрепя именно тези нещакултурата и изкуството.

– По какъв начин трябва да се стимулира бизнесът, за да подкрепи изкуството?

 

Те начините са само два. Единият не зависи от законатова е рекламата. Другият е чрез данъчни облекчения. Има още едно нещо, което го има в българския закон, но по причини, които никога няма да разбера, не функционираотчисленията на хазарта за културата.

За да се грижи държавата за една нация, са нужни три нещаздравеопазване, образование, култура. Физическото здраве, интелектуалното здраве, духовното здраве. Останалото може да функционира на частен принцип, но тези трите, те трябва да са приоритет на държавата, за да може да живее нацията. А в България точно тези три сфери са на делегиран бюджет.

 

НАШИЯТ ГОСТ
Найден Тодоров е сред ярките представители на младата генерация български диригенти. От сезон 2004-2005 той е постоянен гостдиригент на Софийската филхармония, а от 2008 г. е неин главен гостдиригент. От началото на 2006-а е директор на Опернофилхармоничното дружество в Русе. Работи и с филхармоничните оркестри във Враца, Видин, Пловдив, Бургас и др. Той е назначен за директор на Софийската филхармония в края на януари с конкурс, обявен в последните дни от мандата на правителството в оставка.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.