- От януари сте директор на Софийската филхармония. Как ви се струва положението до този момент?

- Аз не съм съвсем нов за Софийската филхармония, защото работя с нея от 2001 г. Знам, че има проблеми. В смисъл, всеки знае вече…

- Добре, кажете накратко за тези, които не знаят, какви са проблемите на филхармонията.

- Ами проблемът е такъв: Софийската филхармония е представителна извадка на българската нация. Това, което се случва в България, се случва и в Софийската филхармония. Има напрежение между хората и имам подозрение за причините - те винаги най-накрая се оказват проблеми от битово естество. Предполагам, че ако в България в един момент се окаже, че заплатата, за която работим, е достатъчна да живеем нормално, две-трети от проблемите ни ще изчезнат. Същото важи и за Софийската филхармония.

Иначе тук има известно противопоставяне на отделни групи в състава, но тези противопоставяния според мен може да бъдат преодолени без особени трудности.

- Как смятате да повлияете на тези хора, които очевидно имат конфликти, да се обединят и да заработят дружно?

- Заплаших някои от тях, че ако продължат тези конфликти между тях, ще започна да ги водя по обеди. Точно тези, които най-много не се харесват, заедно да обядват.

А по-сериозно - идеята ми е да ги накарам да намерят общи причини да бъдат горди с това, което правят. Защото това помага, повярвайте ми. Виждал съм го на други места по света. Как хора, които са на различно мнение, в един момент, когато се окажат от едната страна на бариерата - за нещо хубаво, изведнъж почват да се гледат с други очи. Почват да се усмихват един на друг и това е началото.

- Напоследък в много от творческите колективи цари апатия, идват на работа колкото да свършат каквото трябва и да си ходят. Възможно ли е сам човек да се пребори с този проблем.

- Сам човек не. Група хора - да. Забелязал съм, че в Софийската филхармония има моменти, когато музикантите изведнъж престават да бъдат индиферентни. Това се случва, когато пред тях застане някакъв голям авторитет, който на всичкото отгоре е и голям музикант. Бях втрещен преди няколко години, когато за първи път тук дойде сър Невил Маринър, бог да го прости. Когато застана отпред и започна да дирижира, аз слушах и не вярвах на ушите си. Затварям очи и звучи някакъв друг, не български оркестър. Отварям очи - не само че са те, но и се вълнуват от това, което правят.

Ако успеем да увеличим подобни изживявания за тях, ще успеем да ги измъкнем от това блато на нихилизма, в което са затънали. Не е лесно, но не е невъзможно.

- Вече имате ли главен диригент във филхармонията?

- Нямаме. И аз съм решил да изкараме една година без главен диригент, а с повече гостуващи интересни и добри диригенти. Накрая музикантите ще гласуват и ще си го изберат. Не искам аз да им наложа главен диригент, но искам, когато решават кой ще бъде, да имат информация, а не да избират между трима-четирима човека.

Има и една особеност. Главният диригент не е човек, който дирижира повече от другите. Той определя цялостната художествена политика на състава. Работи за имиджа на състава, за повишаването на нивото му. И докато един гост-диригент избира произведения, с които да се представи той най-добре, при главния диригент това не е така. Той трябва да избира произведения, които да подпомагат най-добре израстването на състава. Което невинаги е най-добре за диригента. И точно тук е тази тънкост, която дори музикантите невинаги осъзнават. Оркестрантите, дори в чужбина, харесват малко повече гост-диригентите, отколкото главния си диригент. Причината е, че той не търси неща, с които да бъде ефектен и да бъде харесан, а нещата, с които да ги подтиква те да се развиват.

- Всъщност изборът на репертоара от кого зависи - от артистичния директор или от главния диригент?

- В България то е едно и също. А когато няма главен диригент, директорът е артистичен директор.

- В момента кой прави артистичната програма на филхармонията?

- Аз. В момента вървим по една програма, която е от предишния директор - тя е много интересна, между другото. А пък аз в момента подготвям следващата програма, която е от септември до юни догодина.

- Ще изберете ли по-популярни произведения за програмата си?

- Да. Непопулярните са интересни за специалистите, но отблъскват широката публика.

- Зала „България“ си има постоянна публика, която е доста образована.

- Тя не е достатъчна. Смятам, от една страна, да запазя художествената линия, която се води в момента - интересни непознати неща, с интересни непознати изпълнители, които да представим на българската публика, от друга - да върна линията, която се е водила преди няколко години - за представянето на това, което е направило класическата музика да бъде класическа. Както казват колеги на Запад, не може един сезон да мине без симфония на Бетовен. Неслучайно за кой ли път се оказа, че най-слушаният композитор и за 2016 г е Бетовен. Искам да върна и известните български изпълнители. Искам да подема и една трета линия. Искам постепенно да се опитам да отворя Софийската филхармония към света. Защото за мен е обидно това, че Букурещката филхармония работи с най-големите изпълнители в света. Че Зубин Мета през година дирижира в Белградската филхармония, че през май на откриването на новата концертна зала на Македонската филхармония в Скопие диригент ще е Владимир Ашкенази, а ние тук не можем по никакъв начин да си позволим да докарваме имена от такъв калибър.

- Колко са високи хонорарите на тези изпълнители и диригенти от най-висок ранг?

- Огромни са. Някои от тях са шестцифрени, ама хубави шест цифри!

- Но правителствата на тези съседски филхармонии вероятно им отделят повече средства. За това ли става дума?

- Аз съм винаги внимателен, когато се казва, че няма пари за култура, защото действително парите не достигат. Но според мен въпросът не е само дали достигат, а и как се разпределят. Не съм много сигурен, че разпределението е винаги адекватно. В момента сме на една особена форма на разпределение - делегиран бюджет. Трябва да сме внимателни да имаме повече приходи, а пък да нямаме особено големи разходи. Което е много опасно, защото може да ни катурне по нанадолнището с популярната музика. А това не бива да става, особено с един национален състав. Разбира се, и Виенската филхармония прави популярни концерти. Но един-два пъти в годината, не повече. Виждал съм рок опери във Виенската опера - през летните месеци. Но през сезона се играе сериозният, тежкият репертоар, който издига имиджа на институцията. Истината е, че българските музиканти са много добри, често подценявани и от политиците, но напоследък и подценяващи сами себе си. Най-страшното за мен е загубата на вяра, а в момента българските музиканти са загубили вярата си. Това е нещо, за което си струва човек да се бори, но тази борба ще отнеме години. Ако хората на изкуството в България успеят отново да изправят глава, виждал съм го и в други държави - ще се получи ефект на доминото.

- Когато се проведе конкурсът за директор, във филхармонията имаше протести...

- То беше много интересно - едните протестираха, че не искат конкурс, респективно мен, защото аз бях новият кандидат, другите протестираха, че искат конкурс. Едно от първите неща, които направих