Инвестициите в такива застраховки се приспадат от данъчната основа при облагане с данък върху личните доходи

Миналата седмица беше представено състоянието на общото застраховане, докато в настоящата статия ще обърна внимание на животозастраховането. Премийните приходи при него са значително по-малки по размер спрямо общото застраховане. Освен това то служи не само като средство за предпазване срещу рискове, но и като инструмент за спестяване и осигуряване на доходи за по-късни етапи от живота на застрахования.

Според информацията на КФН на местния пазар функционират номинално 15 животозастрахователни компании, макар че дейността на една от тях е минимална. Брутният премиен приход към края на август е 297.1 млн. лв. при 273.9 млн. лв. през аналогичния период на 2015 г. Следователно темпът на растеж на годишна база е 8.5% и изпреварва този при общото застраховане.

Относителният дял на петте най-големи компании спрямо общите приходи от премии през август 2016 г. достига 81.1%, докато през предходната година е 79.5%. Докато между 2007 и 2011 г. се наблюдава ясна тенденция за понижаване на концентрацията на пазара, след това тя отново се повишава, като достига най-високата си стойност именно през настоящата година. Това е последствие от сливанията през последните години. Като се отчетат стойностите за целия период, средният коефициент на концентрация достига 71.8%, докато при общото застраховане той е 59.2%.

Най-големите пет животозастрахователни компании през 2016 г. са съответно ЗАД „Алианц България Живот” с премиен приход 79.8 млн. лв., ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” - 54.6 млн. лв., ЗК „Уника Живот” АД - 41.7 млн. лв., „ДЗИ Животозастраховане” ЕАД - 34.8 млн. лв. и „ОББ Метлайф ЖЗД” АД - 30 млн. лв. В сравнение със ситуацията отпреди година петте най-големи компании са същите, като последните две си разменят местата. Като цяло конкуренцията е предимно между лидерите на пазара, докато сред по-малките компании тя не е толкова интензивна.

Най-съществен принос за увеличаване на продажбите с 23.2 млн. лв. през 2016 г. спрямо предходната има застраховката „Живот”, свързана с инвестиционен фонд, премийните приходи от която се повишават с 18.6 млн. лв., както и в по-малка степен застраховките „Живот” и рента (нарастване с 6.1 млн. лв.) и „Заболяване” (4 млн. лв.).

Значително нарасналата атрактивност на застраховките, свързани с инвестиционен фонд (растеж на годишна база от над 90%), се обуславя от търсенето на алтернативни инвестиции на банковите влогове. Тяхната доходност значително намалява през последната година, а освен това инвестициите в такива застраховки и в допълнително доброволно пенсионно осигуряване се приспадат от данъчната основа при облагане с данък върху личните доходи. От друга страна, развитието при застраховките „Живот” и рента е свързано най-вече с регистрирането на кредитополучателите при по-дългосрочни кредити в тази категория. Това дава възможност на застрахователите да оценяват свързаната с такива застраховки относително по-статичната част от портфейлите си.

От друга страна, спад се реализира при „Постоянна здравна застраховка” със 7.5% , при „Допълнителна застраховка” - с 13.6%, и най-вече при „Злополука” - с 24.2% на годишна база. В резултат от тези развития се променя и структурата на премийния приход при животозастраховането, като се увеличава делът на застраховката „Живот”, свързана с инвестиционен фонд, както и на „Заболяване” за сметка на застраховка „Живот” и рента и „Злополука”.

Изплатените претенции при животозастраховането значително се увеличават. Към края на август 2016 г. те достигат 114.4 млн. лв. при 87.8 млн. лв. през 2015 г., което означава, че се реализира темп на растеж от 30.3% на годишна база. Така растежът на изплатените претенции силно изпреварва този на премиите. В резултат от това съотношението изплатени претенции към премиен приход се влошава от 32.1% през 2015 г. до 38.5% понастоящем.

Източникът на нарастването на изплатените претенции с 26.6 млн. лв. през 2016 г. са застраховките „Живот” и рента, при която те се повишават с 19.1 млн. лв., и застраховката „Живот”, свързана с инвестиционен фонд, по която са изплатени с 8.9 млн. лв. повече претенции. Както беше посочено по-горе, интересът към последната застраховка е сериозно засилен, но това означава и значително по-високи разходи. Като цяло при почти всички застраховки съотношението изплатени претенции спрямо премиен приход се повишава с изключение на „Постоянната здравна застраховка” и „Заболяване”.

Активите на животозастрахователните компании бележат растеж от 15.3% на годишна база, като в края на август 2016 г. достигат 1 592.2 млн. лв. Въпреки това те са значително по-малки, отколкото са активите в общото застраховане. Основен принос за нарастването с 210.8 млн. лв. имат общите инвестиции и тези по полици за застраховка „Живот”, свързана с инвестиционен фонд, които се увеличават съответно със 179.4 млн. лв. и 22.6 млн. лв. Следователно изплатените по-високи претенции не се явяват пречка пред увеличаването на активите, контролирани от животозастрахователните компании.

Българският пазар все още е доминиран от имущественото застраховане, докато животозастраховането не е толкова силно застъпено. Причините за това трябва да се търсят както в наличието на задължителни застраховки, каквато е гражданската отговорност на автомобилистите, така и до голяма степен от необходимостта от застраховането на движимо и недвижимо имущество поради високия риск от кражби на автомобили и други движими вещи.

Застраховката на здравето и живота все още се разглежда като лукс. Допълнителното здравно осигуряване не е особено

популярно, като една от причините за това е неясната посока за развитие на здравеопазването и неизвестността относно параметрите на здравната реформа.

От друга страна, застраховките „Живот” осигуряват не само защита срещу рискове, но са и вид инвестиция. Ако покритият риск не се реализира, вложените средства се изплащат при изтичане на срока заедно с натрупания доход през договорния период. Следователно става въпрос за дългосрочна инвестиция, която би могла да бъде алтернатива на пенсионното осигуряване и на банковите влогове. Благоприятното данъчно третиране и исторически ниските лихви, които предлагат банките в момента, засилват привлекателността на сключването на такива полици. Все пак трябва да се има предвид, че средствата се влагат в инструмент с по-ниска ликвидност от депозитите, но това може да бъде предпоставка за по-висока доходност.

Все още ниската финансова култура на населението и най-вече ограничените възможности за спестяване са основните фактори, които възпрепятстват по-бързото развитие на животозастрахователния пазар в България.