Търновският театър представя на Царевец „Теменужката от Монмартър” на Калман

Прмиерът инспектира ремонта на мостовете по магистрала „Тракия“ (ВИДЕО)

Момче се удави в река Росица 17-годишният младеж е от великотърновското село Ресен

Турция намали военната служба на шест месеца

Шоколадовото изкушение Лаис Рибейро

Вицепрезидентът Илияна Йотова ще бъде на работно посещение в Черна гора

Прокуратурата поиска задържане под стража за седемте обвинени за трафик на мигранти

ДПС няма да участва в консултации за партийните субсидии

Евакуираха 15-хиляден град в Япония заради опасност от свлачища

Цената на биткойна надхвърли 12 000 долара

Торнадо издуха яхтено пристанище пред погледите на ужасени туристи (ВИДЕО)

Вижте Кайли Дженър без грим и с очила (СНИМКИ)

Клиент буйствал в хотел в Търново Строшил лампа и врата в туристическия обект

Войнска кухня, отбрани блюда и целебни храни показват на фестивала „Вкусът на Средновековието“ в Търново Зрелищното събитие се организира на крепостта Царевец

Бус с нелегални мигранти катастрофира в Одрин, загинаха 10 души (ВИДЕО)

600 млрд. долара загуби донесе войната между САЩ и Китай

Тръмп и китайският президент Си Дзинпин налагат нови правила в световната търговия.

В началото на май Тръмп предприе нови мерки, като повиши митата до 25% върху вносни стоки от Китай

Пекин държи 5,2% от дълга на Вашингтон

Eдно от най-значимите събития напоследък е опитът на президента на Съединените щати Доналд Тръмп да промени правилата на играта при търговията с останалия свят. Един от мотивите му за това е, че търговският дефицит на САЩ през периода април 2018 – март 2019 г. достига 616,3 млрд. долара. Най-силно засегната досега от неговите действия е икономиката на Китай, тъй като това е най-големият вносител на стоки в американската икономика. През 2018 г. дефицитът на Съединените щати с Китай е 419 млрд. долара.

В началото на май Тръмп предприе нови мерки, като повиши митническите ставки до 25% върху вносни стоки от Китай на стойност 250 млрд. долара. Освен това беше наложено извънредно положение в телекомуникациите, което забранява покупката на компоненти и услуги от фирми, приети за заплаха за националната сигурност. Това засегна пряко най-голямата китайска корпорация за мобилни телефони и оборудване. Китай отговори с въвеждане на мита от 5% до 25% върху някои американски стоки.

Аргументите на Тръмп

Според позицията на САЩ всъщност търговската война не е започнала наскоро, а се води от десетилетия. На практика тя е в основата на политиката на Китай и включва манипулиране на стойността на юана, кражба на интелектуална собственост и мерки, които правят почти невъзможно за чуждестранните компании да се конкурират на местния пазар. Масово използвано средство е местните компании да предлагат дъмпингови цени, които не са достатъчни за покриване на производствените разходи, но загубите се компенсират чрез държавни субсидии. Освен това китайски хакери на държавна служба често са атакували американските корпорации с цел облагодетелстване на местните фирми.

Предишните правителства в Съединените щати и в останалия свят са позволили тази политика да бъде използвана дългосрочно. Ситуацията се променя при управлението на Тръмп, който има за цел да коригира натрупаните, според него, грешки. Възможностите за реакция от страна на китайските власти са относително ограничени на местния пазар. Чуждестранните компании, които работят там, са тези, от които икономиката действително има нужда. В противен случай те отдавна биха били наказани или изгонени. По тази причина битката се пренася на международните пазари, където използването на субсидии и други практики позволява на китайските компании да се преборят с конкуренцията.

Възможните „оръжия” на Китай

Инструментът, който все още е налице в арсенала на Китай във вътрешната политика, е възможността допълнително да увеличи текущата бюрокрация. Използването на разрешителни и лицензионни режими, специални закони и други регулации е честа практика за създаване на пречки пред развитието на чуждестранните компании. Налице са свидетелства, че такива мерки вече се прилагат. В проучване на Американската търговска камара в Китай над половината от респондентите твърдят, че подобни “качествени” ограничения са се увеличили след средата на 2018 г. Общото възприятие е, че това е форма на натиск. Мерките включват увеличен брой инспекции, допълнително забавяне на обработката на товари и документи от митническите власти и други административни усложнения.

Друго средство е ограничаването на износа на метали за САЩ. По-конкретно това се отнася до 17 редки минерала, приблизително 80% от които се добиват в Китай. Те имат широка употреба при производството на електроника, захранващи системи, магнити, лазери, керамика, батерии, медицинско оборудване, оптика, смартфони, електромобили и високотехнологични оръжия. Всъщност тези минерали са налични по целия свят, но при съществуващите технологии добивът им е икономически изгоден най-вече в Китай. Сигналите за подобни мерки вече водят до покачване на цените на акциите на компаниите, които се занимават с добива и търговията, а цените на самите суровини трайно се увеличават от началото на годината. Възможно е Китай да реши да намали квотата за добив през втората половина на 2019 г., което да ограничи достъпа на американските технологични компании в страната до тези ресурси.

Това ще засегне директно и икономиката на Китай поради по-малкото производство и инвестиции или загуба на външни пазари. По-важното в случая е, че такива мерки доскоро са изглеждали неоправдани, но в момента са напълно възможни.

Продажбата на американски облигации е друго средство за въздействие върху САЩ. Китай е един от най-големите пазари на американски суверенен дълг. Държавата, чрез централната банка, притежава ценни книжа с номинал от над 1,1 трилиона долара. Това означава, че над една четвърт от целия американски дълг, закупен от чуждестранни лица, е собственост на Китай или около 5,2% от общия държавен дълг на САЩ.

Продажбата или дори спирането на покупките на тези ценни книжа от Китай би могла да понижи пазарните им цени поради понижаването на търсенето им, но ефектът зависи от мащаба на тези операции. Дори малко продадено количество обаче представлява сигнал, който би послужил за формиране на очакванията на пазарните участници. В средата на месец май това е било направено, като нетно са били продадени ценни книжа с номинал около 20.5 млрд. долара. Въпреки че е малка част от общия дълг (под 0.1%), котировките на пазарите се формират от всяка следваща търгувана единица. Така цените им са се понижили, а изискуемата норма на възвръщаемост по тях се е повишила. Всъщност дори малка намеса понякога може да има сериозен ефект, особено ако се извършва от централна банка, която би могла да си позволи да загуби от това, ако преследва други цели.

Масова продажба обаче би означавала силен спад на стойността на дълга, който все още е притежаван от Китайската централна банка – тоест по този начин да се понижи размерът на валутните є активи. Това е един от факторите, който ограничава сериозно възможностите за използване на този инструмент.

Стойността на американския долар спрямо останалите валути обаче също ще се повлияе негативно от такива действия. В краткосрочен период това може да се отрази благоприятно на възможностите на американските компании да изнасят стоки и услуги, но ще повиши разходите им за внос на суровини. От друга страна по-слабият долар би означавал намалена покупателна способност на американските потребители, което ще се отрази негативно върху търсенето в страната, включително и на вносни стоки от Китай. Това може първоначално да свие търговското салдо, което е една от целите на Тръмп.

Друг ефект от разпродажбата би бил повишаване на разходите за обслужване на дълга от Съединените щати. През фискалната 2018 г. те са били 523 млрд. долара, а без отчитане на ефектите от това очакванията за 2019 г. са за разходи от приблизително 900 млрд. долара и за същия по размер бюджетен дефицит (4,2% от БВП на САЩ). Разбира се, американските власти биха реагирали при такава ситуация, като един от инструментите за това е изкупуването на допълнително количество дълг от страна на Федералния резерв – централната банка на САЩ. Това би означавало разхлабване на паричната политика, което към момента не се приема за подходящо поради въздействието си върху инфлацията и надуването на спекулативни балони.

Ефектите върху глобалната икономика

Скорошно изследване, публикувано от агенция “Блумбърг”, оценява ефектите от търговската война. Всъщност тя засяга не само икономиките на Съединените щати и Китай, но и световната икономика като цяло. Анализираният период е до 2022 г. Общият ефект за глобалната икономика при действащите понастоящем мерки надхвърля 600 млрд. долара (около 0,2% от брутния световен продукт). В случая на практика са засегнати почти всички икономики по света в зависимост от отношенията им с двете страни.

Ефектът значително нараства при отчитане на възможното задълбочаване на конфликта, което може до доведе до налагане на мита със ставка 25% от страна на САЩ върху целия внос от Китай и ответната реакция на китайските власти. В предложения сценарий това ще доведе и до спад на цените на акциите с 10% на световните фондови пазари. В резултат от това понижението на общото производство ще бъде с почти 1,4 трилиона долара, което е приблизително 0,4% за периода 2020 – 2022 г.

Пренасочването на търговските потоци от Съединените щати към други пазари обаче би могло да допринесе за понижаване на цените на някои суровини и стоки. Това би било положителен ефект за производителите и потребителите в останалата част от света.

Изводи

Като цяло търговската война между САЩ и Китай е поредното доказателство, че създаването на пречки пред търговията, независимо дали вътрешна или международна, представлява изключително вредна мярка за икономическото развитие. Желанието на Тръмп за еднакво третиране на американските корпорации в Китай с това, което китайските получават в Съединените щати, е логично. До момента обаче това влошава условията за бизнес и в двете страни, което означава на практика надпревара към дъното. Преговорите между тях продължават, но все още няма перспектива за решаване на спора по начин, който да е полезен не само за тях, но и за глобалната икономика.

Решението в крайна сметка трябва да бъде за премахване или поне за прилагане на минимални тарифни ставки, което да се съчетае със спазване на правата на собственост и отмяна на експортните субсидии. Дали обаче лидерите на тези държави ще стигнат до такова решение и след какъв период от време остава неясно. Междувременно разходите заради търговската война продължават да се трупат.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.