Александър Сано: Нели ме научи не само за любовта между две сродни души

 

В гените на българите тече много вълшебна и добра кръв

Имал съм тежки финансови моменти, но никога не съм бил беден

Още не мога да преглътна случилото се с Христо Живков

Известният актьор Александър Сано има смесена кръв във вените си. По бащина линия, той е четвърт арменец и четвърт французо-италианец, а майка му е българка. Още от малък, Сано проявява музикален талант - учи класическа китара и пее в „Хора на момчетата“ в Русе, а като тийнейджър вече сформира музикални банди. Страстта по музиката не го изоставя и в НАТФИЗ, където завършва в класа на проф. Боньо Лунгов. Там той се запознава със Силвестър Силвестров-Зюмбюл и с Владислав Петров-Кулю, с които създават култовата банда „Братя Мангасарян“. В последните години, Сано участва в някои от най-харесваните родни филми и сериали, като „Привличане“, „Революция Х“, „Диви и щастливи“, „Под прикритие“, „Денят на бащата“, „Ягодова луна“, „С река на сърцето“...  Той играе и в известни чужди сериали като италианския „Gomorrah", френския "Les bureau des legendes" и сръбския „Южен вятър“. Ролята на "Бохеми", във филма на Мартин Макариев „В сърцето на машината", му донесе няколко международни награди.

- Сано, на втори май имаше рожден ден. Как го отпразнува и какво си пожелаваш да ти се случи в личен и професионален план?

- Отидох във Варна с най-добрите ми приятели, за да отпразнуваме и моят и рожденият ден на един от тях, който е роден на 3-ти май. Така ги сляхме и празнувахме 48 часа. Пожелавам не само на себе си, а и на семейството ми, приятелите ми, пък и на всички хора - здраве, мир и спокойствие. По-малко нерви и повече простор на ума. В професионален план си пожелавам да се науча, че като всеки човек имам лимит и не е нужно да приемам всички проекти, които ми харесват и да ценя личното си време повече.

- С какви подаръци те изненадаха семейството ти и колегите ти от „Братя Мангасарян“, които сигурно винаги ти честитят по нестандартен начин? 

- Получих много хубави подаръци от семейството ми и от Луиза (Григорова) и Мартин (Макариев), което пак си е семейството ми. Със Силвестър и Кули винаги се сещаме за рождените си дни и се поздравяваме. Иначе нищо нестандартно няма, поне за нас. Отношението е всичко, от което имаме нужда в тези дни. Животът на артистите си е достатъчно интересен и нямаме нужда да дойде нечий рожден ден, за да направим ежедневието си „нестандартно“. (Смее се.)

- На 29-и май отново ще представите пред софийска публика новия спектакъл с твое участие „За любовта“, в „София Лайв клуб“. Какво ще споделиш за ролята ти в него и за усещането да си на една сцена с легенда като Цветана Манева?

- Изненадващо получих покана да се присъединя към екипа на този проект. Страхотно се зарадвах, защото харесвам много стила на Яна Борисова, тя много „гори“ в това, което прави и създава с талант, а аз обичам такива хора. Катя Костова е другият ми много ценен човек в това начинание. Но удоволствието беше още по-голямо, защото там срещнах и няколко млади наши колеги, които не познавах, а те са страшно талантливи. Относно Цветана Манева.., не знам как да ви пресъздам усещането да сбъднеш буквално дългогодишна мечта. Цветана е Вселена и да сте заедно на една сцена и изобщо около нея е тотален благодат.

- А кои са уроците, които си научил „за любовта“ от твоята половинка Нели Атанасова, както и от родителите ти?

- Родителите ми са ми дали първия и първичен пример за любовта и значимостта й. От или заради Нели съм научил и продължавам да уча почти всичко останало за любовта. И нямам предвид само за тази част от любовта между две сродни души и сърца, събрали се в семейство, а и за други нейни територии, като например любовта към себе си, към децата, към Света като цяло. Любовта, струва ми се е генерално и тясно обвързана с благодарността. Мисля, че всеки човек има предостатъчно причини да е благодарен на живота си. 

- А даваш ли някакви съвети за любовта на дъщеря ви Ава, която вече е във възрастта на първите любовни трепети. Подготвяш ли се за момента, в който някой татуиран тийнейджър може да позвъни на вратата и да чака Ава?

- Бавно, методично и с търпение се уча и се надявам да се държа прилично като дойде въпросният младеж. Но не давам гаранции. (Смее се.) Бих могъл да добавя и че се шегувам, но бих могъл и да не го добавя. 

- Ти стоиш зад идеята за лятно автокино. Доволен ли си от интереса към българските филми, които представяте в него – „В сърцето на машината“, „Диви и щастливи“, „Жълт олеандър“ „Чалга“, „Игра на доверие“ и други?

- Всичко това стартира просто от любопитство. Но се превърна в нещо истински стойностно, устойчиво и бих казал благородно. Сега, на 18-ти май, стартираме четвъртия си пореден сезон от родния ми Асеновград. Вече имаме планирани над 40 прожекции в цялата страна. До момента сме осъществили с подкрепата на много хора от частния и публичен сектор 156 прожекции на редица български филми в 51 населени места. А едно от нещата, които най-много радва екипа ни е, че доставихме отново кино културата на хора в градове, в които киносалони няма от над 25 години. Благодарни сме, че имахме и имаме възможността да споделяме това наистина много красиво събитие заедно със сънародниците си и то не само в големите градове. Турнето ще продължи до октомври.

- Какви нови изненади подготвяте с „Братя Мангасарян“ за вашите фенове, след като отново се завърнахте на сцената и направихте няколко концерта? 

- Предстои ни голям концерт на открито в София на 12.07.2023 г. в рамките на „Sofia Summer Fest“ в парка до музея „Земята и хората“. Каня всички, които не успяха да присъстват на досегашните ни концерти да дойдат, да ни чуят и видят с група музиканти на живо, с нови аранжименти и мултимедиен спектакъл. Нескромно ще кажа, че пърформънса ни е мноооого як. (Смее се.)

- Как се зароди приятелството ти с другите двама главни герои в „Братя Мангасарян“ – Зюмбюл и Кулю? Тримата сигурно имате много забавни моменти заедно?

- Актьорската професия и НАТФИЗ са тези, които ни срещнаха. Нямам не забавни моменти с „братята“ ми. Това, което мога да кажа вече от дистанцията на времето е, че (може би и без да искаме) тримата успяхме да създадем един много симпатичен, жив и умен феномен в родното изкуство. Нещо дето нито е рак, нито е щука, просто е уникално и неповторимо. Донесли сме много радост на много хора и това ни носи щастие. 

- А бедни ли бяха студентските години за вас и кога това започна да се променя в положителна посока за теб?

- Много внимавам как боравя с думата „бедност“. Имал съм безпарични периоди, имал съм и такива, в които съм се справял по-добре, имал съм и направо тежки финансови моменти, но никога не съм бил беден. Защото около мен винаги е имало достатъчно смислени и невероятни хора, които по някакъв начин съм направил свои приятели, а това означава, че всичко е наред и ще е цинично да драматизирам излишно. Разбира се, когато ми е било най-трудно не съм чакал само помощ, а съм си „налягал парцалите” без да хленча и да търся виновник за несгодите си. И точно този ми избор насочи живота ми в положителна посока.

- Филмът с твое участие „В сърцето на машината“ беше българското предложение за „Оскар“ и вече спечели много международни отличия. Мислиш ли, че той щеше да има дори повече признание, ако беше политкоректен и в него не участвахте само мъже?

- Мисля, че ако държавната ни номенклатура имаше адекватна политика към собствената си култура, щеше отдавна да е разбрала, че родното изкуство е безценен капитал. Така, докато промотирахме филма нямаше да загубим излишни време и усилия, а щяхме да стигнем до нужния брой хора от журито, които вероятно щяха да го номинират в категорията за чуждоезичен филм. Тези от тях (журито), които успяха да го видят, бяха категорични, че „В сърцето на машината“ заслужава минимум номинация. Научихме много неща по този въпрос и вярвам, че ще имаме отново шанс, който този път да не пропилеем. По повод втората част от въпроса – има филми, които нямат нужда да бъдат „политкоректни“, за да получат признание. И това са истинските, честни и вълнуващи с посланието си зрителя филми.

- Ти имаш много контакти в Сърбия, покрай работата ти в известния сериал „Южен вятър“. Там се появиха гласове, че една от причините за зловещите масови убийства е това, че престъпниците са се превърнали в модели за подражание за младите хора. Какво мислиш за тази стряскаща тенденция и мислиш ли, че социалните мрежи също засилват агресията сред младежите?

- Хващате ме абсолютно неподготвен, защото много бегло чух нещо по въпроса. Това, разбира се е много тъжно и жалко, но за едно нещо съм категоричен. Не филмите създават от децата убийци, както и не рекламите на цигари и хазарт създават у тях зависимости. Поп-фолка и социалните мрежи не са причината за оскотяването на една нация. Причината е в липсата на внимание и възпитаване в човешки ценности, култура, естетика и вкус в семействата на тези деца. Не споменавам тук образованието, защото и необразован можеш да си човек, а историята познава и много високо образовани изроди. Ако децата получават достатъчно любов и разбиране, вероятността да станат сбъркани личности е нищожна. Отново ще кажа, търсим ли причините за недъзите си само извън нас – задължително бъркаме. 

- Познаваше ли се с талантливия ни актьор Христо Живков, който си отиде трагично преди да може да се снима в продължението на „Страстите Христови“? Защо според теб той не беше толкова популярен у нас, въпреки големите си успехи?

- За Христо ми е тежко да говоря. Признавам си, лично аз още не мога да преглътна случилото се. Всеки, който го познаваше и е можел да нарече този изключителен човек приятел, в момента изпитва огромна празнина. Чистотата му, интелекта, морала и фиността на благородството му са нещо, което мечтая, ако е възможно някой ден да добия и аз. Относно, защо Христо не беше особено популярен у нас, ще цитирам (светла му памет и на него) Жорж Ганчев: „Ние сме един малък, но много прост народ“. И моля да не ми се обяснява от какви велики предци произхождаме, защото това е само пореден повод да се засрамим. Може би, преди да сме горди с предците ни или хора като Христо Живков, трябва да изпитваме дълг и отговорност да не срамим паметта и честта им с начина си на живот.

- Малко известно е, че си режисирал два от клиповете на Лили Иванова. Според теб, какво могат да научат младите певци от нея? 

- Лили Иванова е колос в културата на нацията ни. Нека артистите сами напишат домашното си и да решат, какво е нужно да научат от Лили Иванова. Надявам се да стигнат до правилните отговори.

- Много хора се вдъхновяват от начина, по който доведения ти син – Иво, премина през тежкото изпитание от съдбата, след което вече е с бионична ръка. Ти самият на какво се учиш от Иво, както и от Ава, защото децата са най-добрите учители?

- Случката със сина ми и начина, по който премина през нея за пореден път ми доказа, че много малко неща са по-силни от духа на човека и личното решение за собственият ти живот. Извадих голям късмет с децата си. Благодарен съм.

- Ти имаш арменски корени. Според теб, защо българите не се подкрепяме и не сме толкова единни, като арменците?

- Не е вярно - българите може и в момента да минаваме труден период, който замъглява същността на идентичността ни, но в гените ни тече много вълшебна и добра кръв. Просто трябва да си го спомним, да се успокоим, да започнем пак да се отнасяме с обич един към друг и никой няма да може да ни спре в нищо. Относно арменците, те са един от най-чудните народи на планетата. Обичам ги много.

- Случват ли ти се чудеса в живота?

- Чудесата се случват всеки ден, но по-важното е, че ти самият можеш да ги случваш. Оставям това за размисъл.

Още от (Интервюта)

Най-четени

На живо

Подкаст с Виктор Блъсков: Български "фактчекъри" и глобалисти, работили по схема за цензура