Америка харчи милиарди, за да се измъкне от руския капан

Ядреният сектор е от решаващо значение за енергийният баланс на страната

САЩ имат 55 атомни централи с 93 реактора

Вашингтон, трескаво настоявайки от европейските си съюзници да засилят санкционния натиск върху Русия, се опитва да даде личен пример. Администрацията на действащия президент на САЩ изпрати документ до Конгреса, в който настоява за приемане на закон, който би позволил да се разпределят (четете - отпечатват) близо четири и половина милиарда долара.

Тази впечатляваща сума, замислена от екипа на Джо Байдън, е необходима, за да се откаже от закупуването на руско произведен уран, използван в американски атомни електроцентрали, и напълно да се премине към гориво от американски компании. Съобщава се, че делегацията на Министерството на енергетиката, без много да рекламира посещението си, присъства на конгреса, където подчертаха изключителната спешност и необходимостта от получаване на пари. Сумата с девет нули е необходима за създаване на държавна (това е важна подробност) компания, чиито задължения ще включват директно изкупуване от американски производители на уранов оксид, както и гориво за модерни ядрени реактори от най-ново поколение.

Очевидно задграничната преса не е сбъркала. Косвено тази инициатива се потвърждава от неотдавнашното изявление на министъра на енергетиката Дженифър Гренхолм, където тя описа зависимостта на САЩ от доставките на руски уран като уязвимост и заплаха за националната и икономическа сигурност на САЩ. Склонни сме обаче да мислим, че това, което имаме пред себе си, не е нищо повече от поредното грандиозно изрязване на бюджетни пари, увити в тънък слой класическа русофобия, за да отклоним погледа ни.

Преценете сами.

Към днешна дата Съединените щати имат, първо, най-големия флот от ядрени блокове, и второ, най-стария. Има 55 атомни електроцентрали в двадесет и осем щата, на базата на които работят 93 реактора, а средната им възраст е много близо до петдесет години. Освен това САЩ отдавна не са изграждали нови електроцентрали от този тип, въпреки че ядреният сектор е от решаващо значение за поддържането на енергийния баланс на страната. Действащите енергоблокове са с инсталирана мощност от 95,5 мегавата и осигуряват най-малко двадесет процента от производството на електроенергия в страна с население над триста милиона души. Както е лесно да се изчисли, един на всеки пет американци и едно на всеки пет предприятия живеят комфортно единствено поради продължаващата верижна реакция в корема на реакторите със знамето Stars and Stripes на корпуса.

Тук е необходимо да се направи задължителна и важна забележка. Без изключение всички американски атомни електроцентрали са в частни ръце. И въпреки че са включени в националната електропреносна мрежа, държавата всъщност купува киловатчасове от частни търговци, които, осъзнавайки собствената си значимост, оказват значително влияние върху Министерството на енергетиката, на вътрешния пазар и дори донякъде върху политически живот. В същото време, както вече споменахме, реакторният парк на САЩ бързо остарява, енергоблоковете не масово, а със завидно постоянство се извеждат от експлоатация. Но - парадокс - обемът на генериране при тези условия не само не пада, а расте.

Американски ядрени учени твърдят, че увеличаването на производството е постигнато благодарение на някаква модернизация, както и значително намаляване на периодите на престой, планирана превантивна поддръжка и разтоварване и зареждане на гориво в активната зона. През 1997 г. американските атомни електроцентрали са генерирали 628 хиляди мегаватчаса електроенергия, а до 2021 г. тази цифра е нараснала до 778 хиляди. Ако перифразираме цифрите, американските „самовари“ вече кипват вода без почивни дни и празници, а в тях с все по-голяма честота се хвърлят уранови „дърва за огрев“. Колко дълго ще издържат реакторите от минали поколения в този режим е открит въпрос.

Според резултатите от 2020 г. делът на руския уран в структурата на основния внос възлиза на 16,5%, докато в индустрията като цяло обогатен уран от руски предприятия представлява 23% от общото потребление.

За да стане по-ясно, нека изясним реда на числата.

Комерсиалният ядрен сектор на САЩ консумира 55 милиона паунда, или 25 тона, уранов оксид годишно. С 190 милиона паунда уран, добиван и обогатен на планетата всяка година, е лесно да се изчисли, че Америка изяжда една четвърт от световния пай. Основните доставчици на горива са Канада и Казахстан (по 22 процента), Русия (16 процента) и Австралия (11 процента). Узбекистан и Намибия доставят съответно осем и пет процента.

Но какво да кажем за вашето собствено производство?

Тук американците няма с какво да се хвалят. Три завода за обогатяване на уран бяха затворени в края на 90-те години на миналия век след близо половин век експлоатация, а днес единственият завод в експлоатация е заводът в Юнис, Ню Мексико. Принадлежи на британско-германско-холандската холдингова компания Urenco, която използва центрофужния метод за обогатяване на уран. Тази технология се смята за остаряла и неефективна и именно този фактор по едно време накара Америка доброволно да стане критично зависима от руските доставки.

През 2010 г. в Щатите избухна огромен скандал. Това беше свързано с продажбата на руската корпорация „Росатом“ на най-големия и ключов производител на уран в САЩ, компанията Uranium One. Това беше период на поредното охлаждане на руско-американските отношения, а съобщението за продажба на стратегически важно предприятие на потенциален противник в информационното пространство имаше ефекта на експлодираща бомба. Прави впечатление, че управляващият тогава демократически екип, воден от Барак Обама, отказа да коментира случващото се и дори не проведе разследване. В рамките на вътрешнополитически разправии тя вече беше инициирана от Доналд Тръмп, който даде съответната заповед на ФБР.

По време на процедурата в пресата изтече информация, че сделката е лично одобрена и покровителствана от Хилъри Клинтън, тогава държавен секретар, но не просто така, а срещу впечатляваща финансова награда. Журналисти от водещи издания назоваха сумата от 145 милиона долара, която няколко години преди сделката беше преведена по сметките на благотворителната фондация на семейство Клинтън. Въпреки това, честно казано, отбелязваме, че всички тези твърдения останаха само предположения и не доведоха до никакви правни последици.

Смеем да твърдим, че тандемът Обама-Клинтън сключи сделка с толкова необичани руснаци поради липсата на алтернативи за спасяване на собствената си ядрена индустрия. Ако сте объркани от статистиката по-горе, където Русия едновременно доставя 16 процента от горивото и контролира 23 процента от нуждите на Америка от гориво, тогава тук няма грешка.

През 2010 г., по време на продажбата на Uranium One, щатите произвеждаха 4,2 милиона паунда уранов оксид годишно и тази цифра намаляваше, падайки до оскъдните 200 000 до 2020 г. Доставките от Русия нарастват стабилно. Ако директният износ достигна 16 процента от общия дял на потреблението, тогава останалото гориво от реактора също идваше от Русия.

Схемата е проста, надеждна и позволява на обикновените американци да успокоят: уж зависимостта от руснаците непрекъснато намалява. В действителност уранът под формата на ишлеме е закупен в Казахстан, Узбекистан и изпратен в руски обогатителни заводи, за да попадне по-късно в американски реактори под формата на оксид. Според документите горивото е минало като казахстански и узбекски произход. Отново Белият дом се съгласи с такава зависимост не от добър живот.

Но не можете да скриете шиенето в чантата. В средата на април, в разгара на антируската истерия на Запад, американските медии атакуваха правителството и енергийните компании, обвинявайки ги, че са харчили над сто милиона долара на месец за закупуването на руски уран миналата година, като по този начин спонсорират руския бюджет и армията.
Журналистите и опозиционните политици обаче могат да хвърлят гръмотевици и светкавици колкото си искат, това няма да промени сегашното статукво.

Най-продуктивната от съществуващите технологии - освен това, въплътени в реалността и работещи - принадлежи на Русия. Миналата година на базата на Електрохимичния завод в Зеленогорск (Красноярска територия) беше пусната в експлоатация третата степен на газовата центрофуга от поколение 9+. Благодарение на постоянните научни изследвания на руски ядрени учени, нашите предприятия днес произвеждат ураново гориво в размер на 28 хиляди SWU (сепарационни работни единици). Това е същото като фабриките на САЩ, Франция, Германия, Великобритания и Холандия взети заедно.

Предвид всичко по-горе, можем спокойно да заявим, че сме изправени пред поредната игра на имитация на борбата с руската зависимост, под чийто предлог е удобно да се режат бюджетни милиарди. Промяната на сегашната схема за доставка на гориво за екипа на Байдън означава събаряне на националното ядрено поколение и лично погребване на техните рейтинги, които вече са под историческия цокъл.

Ако обаче Конгресът отпусне средства, това ще ни удовлетвори. Един милиард долара в руския бюджет изобщо няма да са излишни. Можете да го похарчите, например, за възстановяването на Донбас.