Кремъл му е поверил ръководството на цялата армия
Съюзниците на Украйна ще бъдат много по-слаби от нея - рече той. Сега е на 49 години и Кремъл му е поверил ръководството на цялата армия. Ще трябва да я възстанови от нулата, пренасяйки опита, натрупан на фронта и налагайки новаторска визия. Сравняват го с легендарния маршал Жуков, който превзема Берлин през 1945 г.
„Колко ще продължи войната ли? Украйна е само междинен етап - все още трябва да работим усилено, няма да посочвам дати. Но, ако се заемем с работата и говорим за Източна Европа, защото това е, за което трябва да говорим - тогава става дума за повече време. Готови ли сме да се сблъскаме с НАТО, питате? Те ще бъдат по-слаби от украинците, много по-слаби, защото Украйна има славянски подход към битката и съветска школа. Значи сме готови“.
Ако искате да разберете какво става в главата на Путин, тогава трябва да имате предвид това интервю, излъчено от руската държавна телевизия през септември 2023 г. Разговорът е в гора в Донбас и пред микрофона и камерата говори Андрей Мордвичев - генерал в камуфлажни униформа и каска, но с ясни идеи за бъдещето.
Преди три години украинците обявиха, че са го убили - новина, която беше подета от медиите по света. Фалшива новина. До миналия петък той беше командир на силите, действащи в Украйна, а сега е повишен - само на 49 години е, но Кремъл му е поверил ръководството на цялата армия. Мордвичев ще трябва да преустрои коренно въоръжените сили на Русия, пренасяйки опита, натрупан на фронта и налагайки новаторска визия, изтъкана от готовност непрекъснато да бъдат променяни тактиката и инструментариумът на войната. Но преди всичко той трябва да възстанови манталитета на победител, този, който той демонстрира непоколебимо от началото на инвазията в Украйна.
Първият тест, на който Мордвичев бе подложен, бе обсадата на Мариупол през пролетта на 2022 г. Анализаторите на Запад прецениха, че войските на негово разположение са недостатъчни, за да превземат града, защитен от решителен гарнизон. Военните наръчници показваха, че за успеха са необходими пет до десет атакуващи срещу всеки един защитник, а съотношението там беше по-малко от две към едно. Мордвичев обаче използва танкове, за да раздели градската част на отделни зони, след което ги разруши с ракети и артилерия, а след това изпрати чеченците да елиминират наведнъж съпротивителните ядра във всеки един квадрант. В крайна сметка дори твърдоглавите бранители на стоманодобивния комбинат „Азовстал“ вдигнаха бялото знаме. Според Киев генералът е постигнал този резултат, след като е избил 25 000 цивилни и ето защо той е обвинен в дълга поредица от престъпления, включително жестокото бомбардиране на театъра, претъпкан с евакуирани. За Москва това беше единственият успех в сезона на нейните поражения.
Мордвичев се включи във войната начело на бригади, които бяха перфектно обучени и оборудвани, но се биеха според модели, на които украинците бързо намериха слабото място. Така битките около Киев, Суми и Харков отвориха страшни празнини в руските армейски редици, които бяха запълнени с набиране на възрастни и немотивирани доброволци. В същото време облаци от дронове следяха всяко движение на руските превозни средства и ги преследваха безмилостно. Така в рамките на няколко месеца „блицкригът“ на Москва отстъпи място на окопната война. През пролетта на 2023 г. Мордвичев бе назначен за командващ на Централния военен окръг в Донбас и на бригадите, дислоцирани в областта. Генералът проучи много бързо ситуацията и промени всичко.
На първо място той разбра революцията, предизвикана от дроновете, след това се примири с ниското качество на своя личен състав и накрая използва потенциала на плъзгащите се бомби, които бяха току-що приети на въоръжение. И само за няколко месеца той усъвършенства нови тактики за атака - бавното, плавно настъпление, което се осъществява от екипи от пехотинци в слаби точки, разрушава крепости с бомби, хвърлени от самолет „Сухой“ и задушава вражеските линии за доставки с облаци от дронове и мощни оръдия. Това е методът, който от септември 2023 г. - когато Мордичев даде интервюто за перспективите на войната срещу НАТО - накара Русия непрекъснато да напредва, изграждайки много опорни пунктове и заемайки все повече и повече територия.
През октомври 2023 г. Мордичев щурмува Авдеевка - един от най-добре укрепените градове в Донецк. Той избягваше танковите маневри в равнинните терени, използвайки собствения си метод. Украинското командване хвърли най-добрите си части в битката, но беше победено - в средата на февруари то бе принудено на катастрофално отстъпление. Това беше повратна точка, защото оттогава руснаците не са спрели да напредват. Путин го удостои със званието „Герой на Русия“. И оттогава същият начин на борба с врага се използва за осъществяване на атаки в Донбас, усъвършенствайки операциите и експериментирайки с на пръв поглед странни решения, като например атаки с мотоциклети или скутери.
Украинците го презират - наричат го „генерал 200“, защото удвоява загубите си, независимо колко войници е изпратил на заколение. Руснаците го хвалят, изтъквайки как внимателно разполага елитните си части и цинично излага на огън само зле обучени доброволци.
Способността му за нововъведения и младата му възраст доведоха до сравнения с Жуков - стратегът на възраждането на Червената армия, която превзе Берлин през 1945 г., защото тогава и той е на по-малко от петдесет години. В Мордвичев обаче няма нищо от съветския манталитет, той не следва ръководството, а работи извън каноните - формирането му става след разпадането на СССР. Той участва в краткото нахлуване в Грузия през 2008 г. и след това, според руския военен журналист Семьон Пегов, е бил начело на няколко мисии в Сирия. Нестандартен е и в политиката - уважаван е от ветераните на „Вагнер“, поддържа много добри лични отношения с чеченския лидер Кадиров, както и с „генерала на Апокалипсиса” - Суровикин. Но се ползва преди всичко с уважението на генералисимус Герасимов, който ръководи въоръжените сили от 2012 г. и съзира в него своя възможен наследник - възрастовата разлика между двамата е двайсет години.
В операциите през последните няколко седмици Мордвичев се насочи към западните граници на Донецк, смазвайки украинска контраатака и поддържайки „парен валяк“ в посока на Торецк и Покровск. Той държи всички вражески линии под непрекъснат натиск, а всеки път, когато идентифицира по-слаб сектор, той концентрира силите си и започва маневрата „клещи“, тоест обкръжение. Система, която изисква време и включва значителни загуби, но на която генералите в Киев засега не могат да се противопоставят.
И ето че изведнъж Путин реши, че той вече не е нужен на Украйна - мястото му бе заето от Валерий Солодчук, архитектът на повторното завоюване на Курска област. Не е само ясно дали Кремъл смята, че Специалната военна операция е към своя край и в очакване на евентуалното примирие Солодчук ще продължи кампанията според инструкциите на своя предшественик.
Но всички западни анализатори са дълбоко убедени, че сега Мордвичев има още по-важна задача - да реформира руската армия и да я направи способна да се противопостави на НАТО. Първата му задача ще бъде да набере войници, способни да изпълняват неговите динамични задачи, да подобри оборудването и да развие допълнително тактиката, знаейки прекрасно, че военната икономика на Русия може да му осигури инструменти и технологии в нужното количество. И ако генералът е новатор в начина на водене на военните действия, идеологически той е рожба на епохата на Путин. Ами, роден е в Казахстан и иска да върне Русия към същата мощ като по времето на СССР. План, в който - както самият той заяви - „Украйна е само междинният етап“.
(Превод за „Труд news“ - Румен Михайлов)
Труд
