Античност, мафия, жени - шеметният живот на Джани Версаче

От къде започна неговият път и какво причини неговата смърт

Името му все още се свързва с лукс и сексуалност, вулгарност и страст към античното изкуство

Италианският дизайнер преди дни щеше да навърши 75 години

Италианският моден дизайнер Джани Версаче преди дни щеше да навърши 75 години. Името му все още се свързва с лукс и сексуалност, вулгарност и страст към античното изкуство, слабост към барока и поп културата.

Роден в малък град в Калабрия, син на собственичка на шивашко ателие и на шофьор на камион, той умира на прага на своята вила в Маями при противоречиви обстоятелства. Какво формира дизайнера Джани Версаче и какво общо има той с мафията?

Джани Версаче е роден на 2 декември 1946 г. в италианския град Реджо ди Калабрия и умира или по-точно е убит на 15 юли 1997 г. пред дома си в Маями.

Между тези две дати се чертае картата на живота на може би най-яркия моден дизайнер от втората половина на XX век. Това е дизайнерът, който изваждаше най-красивите жени за своето време на модните подиуми в най-провокативните тоалети, създаваше костюми за операта и за театъра, страстно обичаше изкуството, сприятели се с Мадона и Елтън Джон, и създаваше интериорни предмети, които буквално крещяха за любовта му към античността и барока.

Животът и смъртта на Джани Версаче днес се превръщат в сценарии за филми, телевизионни сериали и спекулации. Но всеки път, когато модната му къща се появява на Седмиците на модата, критиците неизменно сравняват колекциите на сестра му Донатела Версаче с това, което беше направил самият той. И стигат до извода, че делото на Джани Версаче е все още живо.

Естетиката на Джани Версаче се определя от обкръжението от ранното му детство. В интервю той казва: "Когато си роден на място като Калабрия и си заобиколен от такава красота като римските бани и гръцките руини, не можеш да устоиш на влиянието на класическото минало".

Той обаче беше заобиколен не само от древни руини, както каза модният историк Александър Василиев в канала Fashion Podcast в YouTube. Ателието, което се поддържаше от майката на Версаче, Франческа, се намираше в квартала с червените фенери. Тъй като не можеше да използва услугите на бавачка, майката постоянно водеше своя син със себе си на работата си и той виждаше публичните жени, стегнати в корсети, застанали на високите платформи.

Майка му беше забранила да се заглежда по тези жени, но те сериозно повлияха на естетиката на Джани Версаче с тяхната подчертана сексуалност, миниполите, корсетите и токчетата, които ги имаше в неговите колекции и това е същият стил на "проститутката" (puttanesca), в който се обличаха порочните жени, за които му беше забранено да ги гледа в своето детство.

Ателието на неговата майка беше детската площадка за Джани Версаче и той се занимаваше с парцали и помагаше на майка си да подгъва и да украсява сватбените рокли, в които се беше специализирала Франческа. По-късно той завършва модно училище и работи няколко години в италианската конфекция от 1972 г. След това той открива собствена модна къща през 1978 г. Известно е, че средствата за излизането на пазара на ателието Gianni Versace S.p.A. са предоставени от семейство Джиромбели, но Александър Василиев е сигурен, че това са парите на италианската мафия.

„След това доста кратко образование и малки краткосрочни работни места в италианските фирми за прет-а-порте идва спонсор, който решава да остане инкогнито, но е с куфара с пари“, разказа модният историк и предполага, че „сигурно е имало сериозен разговор“ със спонсора, който е искал да не бъде споменаван.

„Спонсорът плаща за първото ателие на Джани, за наема на помещение, за закупуването на шивашките машини, на масата за разкройване, за манекените, плаща на шивачките, кроячите, дизайнерите и моделите. И, разбира се, и за пиар кампаниите“, продължава той.

Според Василиев родителите на Джани Версаче вече са имали установени връзки с италианската мафия.

„Майката не шиеше рокли за обикновените хора. Тя шиеше сватбени рокли, и това беше нейната специалност, да шие за мафиотските булки“, казва Александър Василиев и добавя, че „майката е имала връзки с тази среда“.
„Бащата на Джани беше шофьор на малък камион „за превоз на частни товари в Калабрия“. А какви части товари е превозвал бащата през 44 и 45? Освен контрабандата“, продължава той.

И така се оказва, че модният дизайнер успява да отвори своята модна къща с помощта на спонсор, пожелал да остане анонимен, но с помощта на италианските мафиоти.

През 1978 г. Версаче отваря своето ателие, а през 1980 г. е поканен в театър Ла Скала, за да създава костюми за оперните представления. През 1982 г. модната му къща започва да произвежда бижута и мебели за дома. През 1989 г. Джани Версаче стартира своята модна линия Atelier Versace. На неговите шоу спектакли на първите редове вече седяха звезди от първа величина, а по модните подиуми се разхождаха модели като Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Клаудия Шифър и Линда Еванджелиста.

Името Версаче вече символизира крещящ лукс, граничещ с вулгарност, барокова поп култура, смесица от стилове и сексуалност. И на богатство. Компанията на Джани Версаче беше оценена на $807 млн. към момента на неговата гибел през 1997 г. и той имаше 130 бутика по целия свят.

Сутринта на 15 юли 1997 г. Джани Версаче отива да си купи вестник по Оушън Драйв в Маями. Той вече се връща в дома си, вилата Каза Казуарина и когато се изкачва по стълбите, мъж със сива тениска, черни шорти и бяла шапка го прострелва в главата.

Смъртта на Джани Версаче беше обявена в Мемориалната болница в Маями. Той беше на 50 години.

Убиецът на Джани Версаче се оказа Андрю Кънанан, който преди това беше убил четирима мъже, а по-късно самият той се самоуби. Беше разкрито, че той е бил обсебен от личността на модния дизайнер и е страдал от личностно разстройство, което го карало да си приписва познанства с много известни личности.

Тринадесет години след смъртта на Джани Версаче, през 2010 г., излиза книгата, в която се цитират показанията на бившият член на калабрийската мафия Джузепе Ди Бела. Той твърди, че модният дизайнер е бил убит по заповед на мафиотите заради финансов дълг и за това, че модната му къща е била използвана за прането на пари. Но семейството на дизайнера нарече тези твърдения "фалшиви и срамни".

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)