Луи XI е умерен и с жените, Франсоа I ги предпочита много и хубави

Първият от двамата монарси стабилизира страната, другият я прави европейска сила

Франсоа I поръчва на Леонардо Да Винчи замъка „Шамбор“ заради фаворитките си

Гушка последователно за определени периоди от време три знайни и може би още два-три пъти повече незнайни красавици

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен, селски. Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано, с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червената, истинската гореща кръв.

В ранното Средновековие френските крале са били обвинявани от християнското духовенство заради фаворитките в многоженство, едва ли не като мюсюлманите, но с времето лека-полека владетелите изведнъж стават и за официалната религия почти моногамни. Тоест, излизат извън мохамеданския модел на полигамност, тъй като за определен период от време са гушкали не повече от една фаворитка, имали са, разбира се, и съпруга. И дали заради слабостта на монарха към тази винаги млада и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането ѝ за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заема мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.

Миналата събота разказахме за властвалия от 1422 до 1461 г. Шарл VII, който нарушава неписаното правило на кралете преди него да имат през живота си по една фаворитка и гушка последователно за определени периоди от време три знайни и може би още два-три пъти повече незнайни красавици. Виж, синът му Луи XI – шестият суверен от династията Валоа, който е известен с прозвищата „Благоразумният“ и „Хитрият“, e по-скромен по „нежната част“, но остава в историята с успешното продължение на държавните дела на родителя и възстановява окончателно единството и стабилността на страната след опустошителната стогодишна война с Англия. Ех, наричали са го и „Вселенският паяк“, както заради циничното му умение постоянно да крои заговори дори срещу собствения си баща, така и заради инициираното от него развитие на пощенската и пътната система, с която зарадвал поданиците си.

Луи XI

Та, през 1436 г., едва навършил 13 години, баща му го жени по политически причини за 11-годишната Маргарита Стюарт Шотландска – дъщеря на краля на Шотландия Яков I. А когато тя умира през 1445 г., на инат на родителя си, Луи се задомява сам с 8-годишната Шарлот Савойска и въпреки че е низвергнат за известно време от Шарл VII, благодарение на този брак и политическия съюз с тъста си, наследникът на короната успява да присъедини към Франция васалното и непослушно херцогство Бургундия. Но, дали защото е имал все млади съпруги или защото наследява баща си почти 40-годишен през 1461 г., когато нагонът започва постепенно да стихва, но историците из Хексагона му приписват само две фаворитки. Като Луи ги вкарва в леглото си, още докато е престолонаследник, при това в периода 1445 – 1450 г., през който остава вдовец след смъртта на Маргарита Шотландска и само втората избраница продължава да щъка доста време покрай него, след като се жени за втори път.

Първата хубавица Фелиз Ренар, чийто баща е бил благородник от феодалното княжество Дофине с център днешния голям град Гренобъл, когато започва да навестява покоите на престолонаследника на Франция, вече е имала зад гърба си три брака и няколко деца. Независимо от това, според летописци харесаната от Луи XI най-вече заради натрупаните креватни умения дама, му ражда на две дъщери – Жан и Гийет. И веднъж надянал кралската корона, той ги признава за законни деца, като омъжва по-голямата за един от най-великите адмирали на Франция – граф Луи Дьо Бурбон.

Втората известна на историците фаворитка на „Благоразумния“ се е казвала Маргьорит дьо Сасенаж, била е от именит род пак от алпийския район Дофине, и едва 18-годишна остава вдовица на феодала на Монфор - Амблар дьо Бомон. Малко по-рано и Луи е овдовял, баща му го изпраща за разтуха в Дофине за четири месеца, но синът остава там няколко години. Прави го най-вероятно защото в местния феодален замък среща младата, красива и образована Маргьорит, която харесва, симпатията им е взаимна и не след дълго хубавицата започва да замръква в спалнята на престолонаследника. Точно тогава астролог, когото Луи е държал на постоянна работа, предсказва скорошна смърт на много обичана от бъдещия крал дама и още, че щом научел за прогнозата, господарят щял да заповяда авторът ѝ да бъде изхвърлен през прозореца. Тогава „Благоразумният“, а също така „Хитрият“, привикал астролога и го запитал пред свидетели: „Ти, който твърдиш, че си толкова умен човек и който се изказваш толкова смело за съдбата на другите, разкажи ми малко за твоята и най-вече кажи ми колко още ти остава да живееш?“ Или астрологът е бил тайно предупреден за плана на краля, или е имал някакво предчувствие за съдбата, която го очаквала, защото казал без капчица страх: „Господарю, ще умра три дни преди Ваше Величество!“ След този отговор на звездоброеца престолонаследникът заповядал да не го изхвърлят през прозореца и разпоредил да се положат възможно най-големи грижи за него, за да живеел колкото се може по-дълго. А любимата дама, за която било мрачното предсказание, била Маргьорит дьо Сасенаж - изглежда Луи нея обичал най-силно и най-дълго и тя му родила три дъщери, също признати от за законни и носещи фамилното име „Валоа“.

За фаворитки на наследника на Луи XI – кръстения на дядо си и властвал 15 години Шарл VIII, както и на неговия син Луи XII, останал на престола също петнайсетина години, историците из Хексагона не си спомнят. Но техният списък с любими жени на следващия крал Франсоа I e доста дълъг, при това със сериозна добавка  – този владетел на заформящия се в началото на XVI век Хексагон издига институцията на фаворитките в култ. И строи за тях някои от шедьоврите на френската средновековна архитектура в долината на река Лоара, започвайки с проектирания от гения на Ренесанса Леонардо да Винчи митичен замък Шамбор. Роден е като Франсоа Орлеански на 12 септември 1494 г. и умира на 31 март 1547 г., като надява кралската корона през 1515 г. Наследява я от неговия братовчед и тъст Луи XII, който няма мъжко наследство, а е баща само на съпругата му Клаудия Френска. Иначе Франсоа е син на херцога Шарл Валоа-Ангулем и на Луиза Савойска, като надявайки короната основава династията Валоа-Ангулем, която приключва през 1589 г. със смъртта на правнука му Анри III. Щедър покровител на изкуствата, Франсоа I насърчава силно развитието на френския Ренесанс, привличайки много италиански арт-величия на епохата, включително споменатия гений на всички времена Леонардо да Винчи.

Франсоа I

Но освен с големи културни завоевания, царуването му е белязано с възхода във Франция на абсолютната монархия, с разпространението на хуманизма и протестантството, както и с началото на френските завоевания в Новия свят. Заради ролята му пък в развитието и популяризирането на френския език, Франсоа I още приживе става известен като „Бащата и на литературата“, популярен е също така с прякорите  „Големия Нос“ и „Кралят-Рицар“ поради личното му участие във водените от него войни.

Историците из Хексагона твърдят, че до неговото възкачване на трона, във френския кралски двор не били виждани кой знае колко много жени, дори напротив – били твърде малко. Но Франсоа I боготворял разкоша и галантните обноски, като обичал често да казва, че „двор без дами е като година без пролет и пролет без рози“. И, когато той започнал да избира най-хубавите „цветя“ на Франция, за да разкрасят обкръжението му и да съблазняват наред висши сановници, придворни и чуждестранни дипломати, си дал сметка, че дворът му ще заблести, ако в него присъства прелестната според съвременниците ѝ Франсоаз Дьо Фоа, графиня на Шатобриан. Тя била родена през 1495 г. или една година след монарха, в семейството на съвсем дребен феодал, като 12-годишна родителите я омъжили за богатия граф Дьо Шатобриан. И, научавайки за стройната, тъмнокоса и сексапилна красавица, през 1516 г. Франсоа I я поканил да му гостува, като помолил съпруга ѝ сам да я доведе. А той бил ревнив, първоначално отказал да задоволи кралското желание, измислил хиляди пречки, за да възпре зарадваната от височайшата покана хубавица, но някъде през 1518 г. тя се отскубнала от семейното ложе и се потопила за дълго във височайшите обятия. И, ставайки фаворитка, тоест „любовница над любовниците“, графинята получила много подаръци, облажили се също така покрай нея със земи и пари братята и сестрите ѝ.

Франсоаз дьо Шатобриан

Но някъде през 1525 г. Франсоа I бил пленен при един от военните му походи зад граница, животът му висял на косъм и неневиждащата рода Дьо Фоа негова майка – Луиза Савойска, върнала фаворитката на съпруга ѝ. А граф Дьо Шатобриан само това чакал и за да отмъсти на неверницата, я затворил в абсолютно тъмно помещение на хляб и вода, явно надявайки се така да я умори. Франсоаз останала в импровизираната тъмница 6 месеца, към края на които кралят бил освободен и завръщайки се в обновения от него дворец „Лувър“ насред Париж, веднага пожелал до него отново да бъде любимата.  Само че долу горе по същото време неговият личен паж му представил красива руса млада жена на име Ан дьо Писельо, монархът не можал да устои на изкушението и я вкарал в леглото си, отприщвайки така люта двегодишна борба за ласките му между оказалите се две фаворитки. Надделяла младостта, графинята Дьо Шатобриан се оттеглила в имението си, но там получила от Франсоа I писмо, в което той настоявал тя да му върне всички подарени ѝ бижута с инкрустирани в тях негови обяснения в любов. Отхвърлената метреса го направила, но след като претопила украшенията на кюлчета и при вида им кралят побеснял, тъй като държал да получи украшенията със сърдечните изблици върху тях. Направил се на обиден и върнал скъпоценния метал на подателката, благодарение на който, казват вече овдовяла, тя живяла до края на дните си доста нашироко и в компанията все на млади ухажори.

А Ан дьо Писельо е на осемнадесет години, когато тридесетгодишният крал я среща след завръщането си от плен в Мадрид. За да затвърди позицията ѝ на придворна дама, през 1532 г. владетелят я омъжва за разорения благородник Жан дьо Брос, комуто дарява графството Етамп, през 1536 г. прави същото херцогство и така хубавичката му фаворитка се сдобива с престижната титла „Херцогиня Д’ Етамп“. Междувременно тя става най-влиятелната дама в двора, а заради изключитгелната ѝ интелигентност нейните ласкатели я наричат „най-учената жена сред красавиците на Франция и най-красивата сред учените жени“. Като с всеки изминат ден херцогинята оказвала все по-силно влияние върху краля, особено върху неговата „кадрова политика“ във финансите и въоръжените сили, решителна била ролята ѝ и в архитектурните му начинания, включително в изграждането на споменатия великолепен замък „Шамбор“. Така било до смъртта му през 1547 г., когато Ан дьо Писельо го изпраща в неговия последен път и веднага изпада в немилост в кралския двор заради приетата от нея протестантската вяра. Оттегля се до края на дните си през 1580 г. в скромното замъче на баща си, където заживява като монахиня.

Но от 1515 г., когато става крал, до 1518 г., когато „съпруга в сянка“ му става графинята Франсоаз дьо Шатобиран, на Франсоа I му се приписват още три фаворитки, по една за всяка година. Първа сред тях била знойната красавица Мари Годен, която младият жертва в името на стабилизирането на отношенията на Франция с Католическата църква – харизва я за любовница на папа Лъв X, след като подписва с него в Болоня нарочен договор. А като благодарност за ласките ѝ, папата подарява на Мари огромен диамант, който остава в историята на световната бижутерия като „Диаманта Годен“. Друга фаворитка за няма и две години, през които набързо ражда на монарха син и дъщеря, била Жаклин Андрон дьо Ланснак. Интересното е, че без да иска, Франсоа I се оказва „баджанак“ на английския крал Хенри VIII – някъде през 1516 г. той забива гостуващата във френския двор англичанка Мария Болена. А тя е сестра на бъдещата съпруга на владетеля на Острова – печално известната Ана Болена, която е обезглавена по нареждане на Хенри VIII  заради измислена изнeвяра. Но френският суверен бързо се наситил на англичанката, която изгонил заради Франсоаз дьо Шатобриан и започнал да я наричал пред приближени „английската кобилка, която аз и много други често яздехме“.

Мария Болена

Заедно с Ан Дьо Писельо през последните години на Франсоа I, прекарани в Шамбор, плътно до него била също така младата изискана аристократка Клод Дьо Роан – Жие. За нея обаче се говори, че била последната, ама платонична любов на „Краля-Рицар“.

/Продължава следващата събота/

1 Луи XI 
2 Франсоа I
3 Мария Болена
4 Замъкът „Шамбор“
5 Франсоаз дьо Шатобиран