Слуховият орган

Как чуват бозайниците

Нощните хищници на пустините 

Очите са несигурен помощник в тъмнината

Слуховият орган на повечето сухоземни бозайници се състои от външно ухо - ушна мида и слухов канал, средно ухо или, както още се нарича, тъпанчева кухина, и вътрешно ухо, наречено „охлюв”. Никой не знае точно от какво разстояние чуват различните бозайници. Изглежда, само някои от тях чуват по-добре от човека. Слухът е особено важен за животните, някои търсят храната си нощем, защото очите са несигурен помощник в тъмнината. Лисиците имат много добър слух. Още по-добре са нощните хищници на пустините - пустинната дива котка, малката пустинна лисица фенек. Те отдалече откриват шумоленето на промъкващата се в сухата трева мишка и на пълзящия по пясъка бръмбар. Пустинните гризачи от своя страна също трябва навреме да чуят приближаването на  врага, затова те отлично долавят и най-малкия шум под краката на хищника. Достатъчно е да се чукне по земята с пръст и скачащите мишки или песъкливките да изчезнат като дим.

Сърните и дивите свине много бързо реагират на всеки звук-достатъчно е да изпука съчка под краката и те наострят уши и хукват да бягат. Много добър слух имат маймуните и особено полумаймуните. Онези от тях, които ловят през нощта насекоми, като полумаймуните лори и дългопетестият маки, се ориентират в тъмното главно чрез слуха си. Домашната котка чува по-добре от нас високите звуци, например цвърченето на мишка в мазето, но не обръща никакво внимание на силния вик, който се чува от двеста метра. Сляпото куче и къртицата, които живеят под земята, не се интересуват от високите звуци, но идеално долавят колебанията на почвата. Това е обяснимо, защото червеите и ларвите не издават никакви звуци и подземните животни ги откриват по вибрациите в почвата и по миризмата.

Поведението на животните

Положението на вълчата опашка

Особено много „говори” на вълчето стадо положението на опашката. Обикновено при тези хищници тя е отпусната свободно надолу и едва е насочена назад. Когато вълкът яде или наблюдава нещо, опашката му е леко отдалечена от задните крака. Разтревоженият хищник прибира опашката си, а в заплашителна поза повдига малко нагоре хоризонталната линия на тялото си.

За да изрази превъзходството си, да речем, след победа при борба или ако противникът отстъпи без бой, опашката се вдига нагоре като „свещ”. Изплашеният вълк, отстъпващ позорно от врага, навежда опашката си надолу или дори я прибира между краката си. На редовите членове във вълчата глутница не е позволено да се явяват пред водача с вдигната нагоре опашка. Вземайки това за предизвикателство, ”шефът” може веднага да се нахвърли срещу непокорника и дори да реши смъртната му присъда. Така че за повечето вълци е по-изгодно да живеят с подвита опашка.

Освен това при тези хищници характерни за водача са спокойният поглед, уверената поза на главата и ушите. Подчинените вълци са с малко дръпнати назад уши, главата е леко наведена. По различното положение на ушите може да се разбере кога вълкът е спокоен, кога заплашва и се готви за атака или кани другия да си поиграят.

Гласът на четириногото

Гласът на кучето се изразява с лай, с вой, с ръмжене и със скимтене. Тези звуци могат да имат различни оттенъци дори за едно и също животно.

Късото излайване, понякога завършващо със скимтене, означава молба-например, кучето иска да бъде изведено на разходка или пък обратното: моли да бъде пуснато в стаята. Ако молбата му не бъде задоволена веднага, то може да започне да лае по-силно и да скимти. Нетърпението често се изразява чрез скимтене.

Кучето може да лае силно и когато си играят с него. Животните, които използват за охрана, лаят при навлизането на чужд човек в територията, смятана от тях за „своя”, като завършват лаят си с ръмжене. Понякога те вият без видима причина или, както се казва,” срещу луната. При уплаха кучетата често скимтят, при удряне в някой пън или в камък също изскимтяват.

По време на лов гончетата тичат по следата на дивеча със звънлив лай. Когато видят животното, лаят им преминава сякаш във вопъл, а ако изгубят следата, чува се откъслечен лай. А пък лайката лае, когато преследва някой бозайник или птица или го принуди да се покатери на дървото. По интонацията стопанинът й може да определи вида му. Открие ли мечка или човек навътре в гората, далече от населено място, кучето лае по специален начин.

Полезни съвети за ловците

Не замърсявайте цевите

След случайно падане на пушката разтворете я и погледнете в каналите на цевите й. Ако видите кал, пясък или сняг, почистете ги. Изстрел от замърсени цеви почти неизбежно води да нещастия-цевите или се пръскат, или се раздуват.

За стабилността на барута

За да се запази балистическата стабилност на ловния барут в установените срокове при домашни условия е целесъобразно барутът да се пресипе в стъклени или алуминиеви бутилки с хубави винтови запушалки. След това запушалките трябва да се залеят с червен восък, специален лак или други надеждни херметици. Необходимо е подобна опаковка да се постави на сухо, тъмно и проветряващо се място, при нормална температура.

Опасен изстрел

Никога не доубивайте ранения дивеч с приклад. От сътресението на пушката може да се произведе изстрел от втората цев, който често пъти е фатален. Например, така преди няколко години загина лекарят Георги Григоров от Лом.

Врагове на патрона

Най-големите врагове на патрона са влажността и резките колебания на температурата. Готовият патрон с книжна гилза може да се пази само 2 години. Патрони с добре лакирана повърхност на книжната гилза при грижливо пазене по време на лов и в къщи могат да служат, без да губят бойните си свойства, доста време.