Арест и след ареста... „приятели“...

Схванах нещата, благодаря!

35 години съм Пи ар и 60 години човек, а не схващах основни неща. А именно, че ако няма сензация, ти не представляваш нищо.

Няма публикации, че си добър поет, певец, професионалист, благотворител, човек, мъдрец, водещ, организатор на големи събития...  Трябва си арест и толкоз. Какво тук значи някаква си личност. Без арест не си интересен, непотребна „отломка нищожна“ си от винаги храбър народ, мъченик. Трябва си „арест“ , за да те потърсят от 7 телевизии, 9 вестника и 23 сайта.

Приятелите ти, които никога не харесват песните, премълчават благотворитеността, нещото, което правиш, сега звънят. Ехидни, любопитни, все искат да помогнат а май повече искат да чуят от първа ръка как съм изкарал в ареста, унизен ли съм, съсипан ли съм. 

Такова благородство не бях срещал.
За да преброиш приятелите си трябва арест. За радост - не сърдечен.

Арестувам „приятелите“ си, медиите, минувачите, арестувам мнението си за тях. И когато бъда „освободен“, то ще бъда освободен най-вече от тях. От приятелите, от медиите, от минувачите,  от повърхностното.