Баш майстори сме на отровите

Прочути мъже гълтат смъртоносни отвари

Знайни и незнайни душегубци променят съдбините на отечеството

Летописецът Захари Стоянов умира ненадейно на 2 септември 1889 г.

По тайни рецепти е забъркана горчилката на българското минало. От времето на древните траки до коварната съчма, изстреляна през 1978 г. в Георги Марков, отрови морят прочутите ни мъже. Знайни и незнайни душегубци променят съдбините на отечеството. Жертвите са владетели, писатели и художници.

Намерен е тракийски съд от третото хилядолетие преди новата ера. В него има следи от отколешни отрови. Глинената реликва е служила за ритуално забъркване на смъртоносни треви. От дъното вторачено гледа сова, нейното изображение се вписвало в магическия обред.

С основаването на Българската държава изкуството на тракийските жреци се кръстосва с уменията на прабългарските шамани и славянските магьосници. Изграден е корпус от мрачни рецепти, грижливо дописван от византийски специалисти в отравянията.

В старите хроники често пише, че владетелят “внезапно предал Богу дух”. Това клише крие мистерията на насилствена смърт, която в най-благородният вариант е предизвикана от отрова. Гибелни отвари във виното или храната са пратили ханове и царе на оня свят. Най-уязвими били малолетните.

Маламир например става хан през 831 г. поради преждевременната смърт на брат си Звиница и лишаването от престола на другия брат Енравота. Маламир е малолетен и от негово име управлява кавхан Исбул.

През 836 г. младият владетел неочаквано склапя очи. Теофилакт Охридски сочи, че бил “пожънат безвременно от сърпа на Божието милосърдие”. Има съмнения, че тъкмо отрова е прекъснала нишката на живота му. Зад чашата вероятно се спотайват хора на Звиница, които поставят на трона неговия син Пресиян.

Могъщият цар Иван Асен II е наследен в 1241 г. от сина си Коломан Асен. Едва дванадесетгодишен, той е премахнат от византийката Ирина. Тя е мащеха на детето и според хронистите му поднася отровно биле. Целта на отровителката е да уреди на престола сина си Михаил Асен.

Смъртно мразени от фанариотите, възрожденците Димитър и Константин Миладинови са подложени на непрекъснати гонения. Владиката Милетий долага на турската власт, че Димитър е “размирник на империята”. Той е хвърлен в Охридския затвор, после местен по занданите в Битоля, Солун и Цариград.

В османската столица идва да го види Константин, който също е арестуван и тикнат в тъмницата. Константин умира на 7 януари 1862 г., а брат му го последва на 11 януари.

Предполага се, че Миладиновци са покосени от тифус или малария. Царевна, дъщерята на Димитър Миладинов, е на друго мнение. “Мама казваше, че татко е жертва на интригите на гръцките владици и вярваше, че той и стрико ми са отровени в цариградския затвор от фанариотите”, свидетелства тя.

Народните будители са задушени с мангал, който уж трябвало да стопли измръзналите им тела. Въглищата били поставени така, че да останат неизгорели и отделената газ да свърши своето.

Жертва на гръцкото коварство става и живописецът Станислав Доспевски. По заръка на Найден Геров той изработва проект за български герб. На 24 декември 1877 г. Доспевски е умъртвен в цариградския затвор Мехтерхане. Отровителите слагат в храната му остъргано зеленило от бакърени съдове. Меденият окис убива художника.

Летописецът Захари Стоянов умира ненадейно на 2 септември 1889 г. Последното му обиталище е хотел в парижкия Латински квартал. “Като публицист и политически деец З. Стоянов е имал много врагове. Неговата внезапна смърт предизвика учудването у мнозина, но след аутопсията се установи, че е страдал от “остро възпаление на червата”, отбелязва един тогавашен вестник.

Освен версията за перитонит от преяждане с пастърма циркулират още няколко съмнителни диагнози. Има например хипотеза за изпита чаша бира с надробени стъкла. Специалистите обаче спорят дали е извършена аутопсия на покойника.

През 1978 г. трите ковчега с тялото на Захари са отворени от комисия в Русе. Според д-р Йордан Йорданов аутопсия на трупа не е правена. Той намира всички вътрешни органи по местата им. “Главният мозък се бе свил в размери до орех, бъбреците бяха като топчета. Малко по-запазен ми се видя черният дроб - колкото мъжки юмрук”, документира патоморфологът.

Д-р Тотко Найденов също е убеден, че тялото на Захари Стоянов не е рязано. “Най-вероятно е извършена частична аутопсия, при която е била отворена коремната, а вероятно и гръдната кухина, без да е отваряна черепната кухина”, опонира им д-р Михаил Милев. Той не изключва възможността летописецът да е отровен.

Цар Борис III следва традицията на средновековните си предтечи. Минава в отвъдното внезапно и мистериозно. Официалната версия сочи, че е жертва на инфаркт. Има сериозни подозрения обаче, че е отровен от германците, защото искал да направи завой във външната политика. Други твърдят, че в неговата кончина са замесени англо-американците.

Според анонимен източник веднъж ген. Слави Чакъров се изтървал: “Чърчил се срещна със Сталин и се уговориха, че пречи много на Русия - да го ликвидират. Дадено му е парче торта с отрова.”

Дали е било торта или друг десерт, ще остане тайна. Крайно любопитно е поведението на виенския интернист проф. Ханс Епингер. Преди войната той се грижел за здравето на Сталин. Веднъж отишъл в Москва да преслуша бащата на народите.

“Прегледах шест души, които си приличаха напълно, на всеки поставих отделна диагноза, но кой от шестимата беше Сталин - не зная”, разкрива Епингер пред началника на нашата дворцовата канцелария Станислав Балан.

Когато цар Борис ляга болен, виенското светило е повикано до леглото му. На 26 август 1943 г. тайният съветник Йордан Севов го пита за причините на болестта. “Отговорът не беше категоричен и може да се предполага, че е възможно и това. Въпросът се касаеше дали може да има отравяне”, пише Севов в показанията си пред Народния съд.

На 28 август царят е мъртъв. Загадката около кончината му няма да се разбули, докато не бъдат намерени останките на покойника. И при ексхумацията докторите да не забравят проби за отравяне, както се е случило с тялото на Захари Стоянов.