Без данък за доходи под определен праг

Мерките на правителството ни отдалечават от еврото, смятат от БАН

Намаляването на ДДС за хляба няма да има ефект, посочват икономистите

Въвеждане на необлагаем минимум за доходите на гражданите като мярка за подкрепа на покупателната способност на домакинствата, предлагат икономистите от БАН. Това е сред препоръките към властта, посочени в Годишния доклад за 2022 г. на Института за икономически изследвания към БАН.

За въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната заплата от доста време настояват и от КНСБ, като според президента на синдикалната организация Пламен Димитров тази тема трябва да присъства при подготовката на бюджета за 2023 г. При разработването на антикризисните мерки на правителството, които ще влязат в сила от 1 юли, и от БСП предложиха минималната заплата да е без данъци, но в крайна сметка тази идея не беше включена в предложените от кабинета на Кирил Петков промени.

Според икономистите от БАН предложените от правителството антикризисни мерки може да доведат до покачване на инфлацията и по-голям бюджетен дефицит и в резултат да спънат България за влизане в еврозоната от януари 2024 г. 

“При провеждане на антиинфлационни мерки от страна на правителството, ключово се явява развиването на производствения капацитет на реалния сектор за осигуряване на по-високи доходи, докато тяхното базиране предимно на компенсирането на загубата на покупателна способност поради по-високите цени може да доведе до макроикономическа дестабилизация и фискална неустойчивост. Така се създават условия за едновременно ускоряване на инфлацията и неблагоприятно развитие на бюджетните показатели, което би се отразило върху декларираната цел за присъединяване към еврозоната през 2024 г., ако се запазят сегашните Маастрихтски критерии”, пише в Годишния доклад на Института за икономически изследвания към БАН.

Според икономистите използването на промени в косвените данъци - ДДС и акцизи, като антиинфлационен инструмент зависи от механизмите на правителството да контролира цените, които, с изключение на административно определяните цени, са почти нулеви. Промени в данъчните ставки трябва да се основават на цялостна визия за структурата на данъчната система в страната и не може да се използват като антиинфлационен инструмент, чийто ефекти са ограничени и до голяма степен зависят от наличието на сиви практики в съответните сектори на икономиката, пише в доклада на БАН.

Вместо намаляване на ДДС от БАН посочва, че въздействие върху високите цени може да се окаже чрез ефективен контрол върху цените на горивата, енергийните ресурси, стоките от малката потребителска кошница и медицинските услуги, при съмнения за ценова спекула.

Вместо хората просто да бъдат компенсирани за нарастващата инфлация, което води до още по-голямо покачване на цените, икономистите препоръчват да бъде насърчена икономиката в страната. Според икономиките от БАН това може да стане с подкрепа на международната конкурентоспособност на българските фирми чрез засилване на експортното кредитиране и застраховане. Необходими са и специални мерки за активизиране на инвестиционната среда в страната.

От БАН препоръчва да бъдат предприети действия за утвърждаване на капиталовия пазар като канал за привличане на инвестиции, а малките и средни фирми да бъдат стимулирани акциите им да бъдат търгувани на фондовата борса. При актуализация на държавния бюджет трябва да се заложи на по-предпазлива разходна политика, която да е в състояние с акумулираните приходи да покрие непредвидени разходи във връзка с усложнената международна обстановка, посочват от БАН.

Стагфлация обхваща страната

Инфлацията ще нарасне над 15% заради спекула

Ръст на БВП от едва 2%

Инфлацията в страната е по-висока от средната за ЕС заради спекула със стоките от първа необходимост.

Висока инфлация заради спекула и застой на икономиката, прогнозират икономистите от БАН. А мерките на правителството по никакъв начин не работят за предотвратяване на този сценарий.

Стагфлацията през 2022 г. е напълно възможен сценарий, ако военният конфликт в Украйна продължи, защото постоянното поскъпване на горивата ще прави цените високи, а производството неконкурентоспособно поради растящите производствени разходи, посочват от БАН. Стагфлацията означава застой на икономиката, ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата. Очакванията на фирмите също са за намаляване на брутния вътрешен продукт (БВП) и влошаване на бизнес средата, пише в Годишния отчет.

От БАН прогнозират минимален икономически ръст от 2% през 2022 г. Но заради високата инфлация през последните месеци брутният вътрешен продукт ще надхвърли 150 млрд. лв., което е увеличение с повече от 15% спрямо миналата година. През следващите години ръстът на БВП също ще бъде сравнително слаб. Инфлацията в края на 2022 г. обаче ще достигне 15,3% и то изчислена според кошницата на потреблението средно за страните от ЕС. Тъй като в България по-голям дял от разходите на домакинствата отиват за храна и горива спрямо останалите страни от ЕС, реално инфлацията у нас ще бъде значително по-висока от тези 15%.

За целия период до 2024 г., инфлацията ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като особено висока ще бъде през 2022 г., посочват от БАН. Повишението на инфлацията ще се отрази негативно върху покупателната способност на домакинствата, което ще доведе до по-слаб растеж на потреблението. Инфлацията води и до по-високи производствени разходи, което, в съчетание с общата икономическа несигурност, причинена от външната среда, ще доведе да намаление на инвестиционната активност.

Инфлацията се дължи основно на външни фактори, но има и вътрешни причини, които най-вероятно ще продължат да провокират по-висока инфлация, посочват от БАН. Икономическата несигурност поради военния конфликт в Украйна създава процес на ценово презастраховане в търговците и те, като предпазна мярка, увеличават цените на стоките, което отчасти обяснява по-високата инфлация в България спрямо ЕС и еврозоната, пише в доклада на БАН. Сред вътрешните причини за по-високата инфлация в България през 2022 г. трябва да се добави и вероятната спекула със стоките от малката кошница, която се реализира вследствие на слабоконкурентния български пазар, позволяващ картелно и донякъде монополно повишаване на цените на стоките от първа необходимост, посочват икономистите от БАН. 

Пазар на труда

Субсидии за наемане на работа на младежи

Може да се ползват пари от ЕС

Според икономистите от БАН са необходими програми, които да подпомогнат наемането на младежи.

Акцентът на политиките на пазара на труда трябва да е върху програми за наемане на младежи и на продължително безработни, пише в Годишния доклад на Института за икономически изследвания на БАН. За тази цел може да се ползват и средства от ЕС, посочват икономистите.

Прогнозата е през следващите години броят на работещите в страната да продължи да намалява заради демографската криза и бавното възстановяване на икономиката. Слабото търсене на работна ръка през 2022 г. и 2023 г. ще се определя от причини, ограничаващи конкурентоспособността на фирмите на местните и външните пазари, посочват от БАН. В условията на силна външнополитическа неопределеност, покачване на цените на енергоносителите и ограничен достъп до някои от тях, се очакват и нарушени търговски връзки. Подобна ситуация може да доведе до повече фалити и свързаните с тях уволнения, както и да ограничи предлагането на нови работни места, пише в Годишния доклад.

Финансистът Румен Гълъбинов пред “Труд”: При актуализацията на бюджета идеята трябва да се обсъди

За въвеждане на необлагаем минимум през последните три години ставаше много често въпрос. Миналата година след изборите за Народно събрание, когато се обсъждаха приоритетите на бъдещото ново правителство, необлагаемият минимум беше една от точките, около която имаше изразено широко съгласие измежду партньорите, които впоследствие формираха правителство. За мен беше изненада, че още при гласуването през март на бюджета за 2022 г. не беше включено това предложение, а и сега за актуализацията в предварително оповестения списък от мерки също липсва това предложение. Добре е идеята за се обсъди сега в рамките на дискусиите по актуализацията на бюджета.

Риск от стагфлация съществува не само за България, това е риск за всички държави от ЕС и най-вече за държавите от еврозоната и до голяма степен това ще зависи от политиката на Европейската централна банка относно лихвените нива.

Така че очакваме да видим от началото на юли дали ще има действия, които да провокират постепенно и плавно покачване на лихвите в еврозоната. И в зависимост от развитието на този процес ще може да се каже доколко близо сме до риска от стагфлация. В България рискът от стагфлация се обуславя от няколко неща. Едното е голямата разлика между високия ръст на инфлацията и прогнозата на нисък ръст на брутния вътрешен продукт за 2022 г. Тази разлика от 5-6 пъти е значителна.

Това е едно от израженията на стагфлацията - много нисък ръст или задържане на ръста на икономиката и продължаващо нарастваща инфлация. Другият фактор, по който може да се съди дали се приближаваме към стагфлация, това са данните за пазара на труда - нивата на безработица и на заетост. Там все още нямаме негативна промяна, предстои да наблюдаваме как нещата ще се развият до края на годината. Много важен показател е и нивото на потребление - дали ще имаме задържане или спад във вътрешното търсене. Ако това е налице, също е индикатор за наближаваща стагфлация.