Труд
Автор:
Стефан Кючуков
112 хил. човека между 15 и 29 години нито работят, нито учат
В Румъния младежите са най-зле
България взе бронзов медал по мързел на младите хора на възраст между 15 и 29 години, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. В страната ни 7,8 на сто от младежите не искат да работят. По този показател сме на трето място сред държавите от ЕС, като пред нас са само Румъния и Литва, където съответно 12% и 9,1% от младите хора не искат да работят.
В България 12,7% от хората между 15 и 29 години нито работят, нито учат, показват данните на Евростат. При положение, че населението в тази възрастова група е малко над 880 хил., се оказва, че близо 112 хил. млади хора в страната не изкарват пари, но и не се образоват. Но причините да не работят са различни. Част от младежите просто не искат да работят, а други биха искали да работят, макар че това не означава, че активно си търсят работа.
От младежите между 15 и 29 години, които нито учат нито работят, 7,8 на сто или над 68,6 хил. човека, просто не искат да работят, показват данните на Евростат. Останалите 43,4 хил. биха работили, но или не могат да намерят подходяща за тях работа или в момента не търсят такава. Данните на Евростат показват, че малка част от младежите, които не работят и не учат, са регистрирани безработни. Повечето се считат за хора извън работната сила. Това намалява дела на официалната безработица, макар че действителната част от хората без работа е по-голяма.
Средно за страните от ЕС само 4,2% от младите хора не искат да работят. Най-малък е делът на тези хора в Нидерландия (само 1%), Люксембург (2%), Португалия (2%), Швеция (2%), Австрия (2,4%) и Дания (2,7%). Това са държави с висок стандарт на живот и високи заплати. Явно наличието на високи заплати и добри условия на труд води до намаляване на дела на младите хора, които не искат да работят. Докато в държави с по-ниски заплати, каквито са Румъния, Литва и България, по-голяма част от младите въобще не искат да се захващат с работа.
По отношение на общия дял на младите хора, които нито работят, нито учат (без значение каква е причината за това), България е на пето място сред държавите от ЕС. Най-тежко е положението в Румъния, където 19,4% от младежите нито учат, нито работят. На следващите места са Италия (15,2%), Литва (14,7%) и Гърция (14,2%). Средно за държавите от ЕС 11 на сто от младите хора не изкарват пари чрез труда си и не участват в някаква форма на обучение. Най-малък е делът на тези хора в Нидерландия (4,9%), Швеция (6,3%), Малта (7,2%), Ирландия и Словакия (и двете с по 7,6 на сто). В Германия една 8,5% от младите хора нито работят, нито учат. Данните на Евростат показват, че на първите две места в тази класация са държави с висок стандарт на живот. Характерно за Нидерландия е, че там широко разпространена е почасовата работа. Това дава възможност на младите хора да работят по няколко часа на ден, за да изкарват пари.
Съществуват рискове както за отделния човек, така в дългосрочен план и за обществото, ако младите хора се окажат откъснати както от образованието, така и от пазара на труда, посочват от Евростат. С течение на времето преходът от образование към работа стана по-сложен. Сега младите хора сменят работата си по-често и отнема повече време, за да се установят на пазара на труда, било то по избор или по необходимост. Все по-често срещано е студентите да работят на непълно работно време или сезонно, за да допълнят доходите си. Освен това, все по-често младите хора, които са на работа, се връщат към образование или обучение, за да подобрят квалификацията си. В резултат на това нараства делът на младите хора в ЕС, които учат и работят, посочват от Евростат. Но в България ситуацията е много по-различна, отколкото в повечето страни от ЕС.
Средно за държавите от ЕС 17,6% от хората на възраст 15-29 години работят и учат едновременно. В България делът на тези хора е само 4 на сто. Макар през годините делът на младежите в страната ни, които учат и работят да нараства, оставаме на последно място в ЕС по този показател. Най-близо до нас е Гърция, където 4,8% от младежите учат и работят, а след това са Италия и Румъния с по 5,7% от младежите. За сравнение в Нидерландия близо половината от младите хора учат и работят едновременно. След това са Дания (40,2% от младите учат и работят), Швеция (28,4%), Финландия (28,3%), Австрия (26,3%) и Германия (26,2%). Тези данни отново показват, че в държавите с високи заплати младите хора още докато са студенти имат желание да работят. В държавите със значително по-ниски заплати това не е така.
Не е ясно дали ще останат тук
Засилват проверките за трудови права
Не трябва да има дори и един работещ без трудов договор, каза министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, който даде старт на засиления контрол за спазване на трудовото законодателство в морските курорти.
Броят на работниците от страни извън ЕС в България може да надхвърли 50 хил. до края на тази година. Това заяви министърът на труда и социална политика Борислав Гуцанов в Бургас, където даде старт на засилен контрол за спазване на трудовото законодателство в морските курорти от страна на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.
Само за първите три месеца на тази годината у нас са влезли повече работници от чужбина, отколкото през цялата 2024 г. Дали всички остават тук, или използват България като трамплин за други държави, все още не е напълно изяснено, коментира Гуцанов.
От началото на година са извършени над 20 хил. проверки за спазване на трудовото законодателство, като засега са установени около 1300 случаи на хора, наети без трудови договори. Нарушенията са близо 75 хил., каза министърът.
До момента са издадени 3100 разрешения за работа на непълнолетни, което е с 600 повече спрямо същия период на миналата година. През 2024 г. е поставен рекорд с общо 4450 издадени разрешителни.
Министър Гуцанов заяви, че не трябва да има и един работещ без трудов договор. Той обясни, че калкулатор на НАП показва, че средностатистическият работник губи около 303 хил. лв. през целия си трудов живот от неполучени обезщетения и пенсии, ако по договор получава 1200 лв., а реално взема още 2000 лв. “под масата”. “Ще бъдем безкомпромисни в борбата със сивата икономика. Не е нормално да има нелоялна конкуренция между хотелиери, ресторантьори и хора, свързани с туристическия бизнес. Не може едни да плащат всичко, а други да работят “под масата” - с пари в брой или без трудови договори”, каза Борислав Гуцанов.
В повечето държави разликите са малки
На второ място сме по този показател
В България има огромна разлика по отношение на работата на младите хора в градовете и селата.
В България има огромна разлика между градовете и селата по отношение на младите хора, които нито учат, нито работят. Това ни отличава от повечето държави от ЕС, където тези разлики не са толкова големи.
В България 23,9% от младите хора на възраст между 15 и 29 години в селата нито работят, нито учат. Докато в градовете делът на тези хора е само 6,3%. Оказва се, че по отношение на селата само в Румъния делът на тези, които не учат и не работят, е по-голям, отколкото при нас - 26,8 на сто. Именно в Румъния е най-голямата разлика между ситуацията в градовете и в селата.
В градовете в България само 6,3 на сто от младежите на 15-29 години не работят и не учат. Това е под средното ниво за страните от ЕС (10 на сто). Оказва се, че в младите българи в градовете са сред най-работните в сравнение с другите държави от ЕС. По-малък е делът на младежите, които не учат и не работят, само в градовете в Нидерландия (5%), Унгария (5,4%), Швеция (5,8%), Дания (5,9%) и Словакия (6,2%). Оказва се, че по този показател сме пред Германия, където 8,7% от младите в градовете не учат и не работят, както и пред Ирлания (7,1%). Причините за това вероятно са по-големите възможности за намиране на работа в градовете, както и по-високите заплати там.
Разликата е най-голяма при групата 24-29 години
Образованите по-рядко не работят
Жените на възраст до 29 години са по-склонни да не работят и да не учат от мъжете на тази възраст.
Младите жени са по-склонни да не работят и да не учат, отколкото младите мъже, показват данните на Евростат. През миналата година общо за страните от ЕС 10 на сто от младите мъже не учат и не работят, при 12,1 на сто за жените. В България 14,8% от жените между 15 и 29 години не учат и не работят, при само 10,7% от мъжете в тази възрастова група.
Данните на Евростат показват, че с напредване на възратта разликата между мъжете и жените по отношение на това какъв дял от тях не учат и не работят, нараства. От Евростат разделят младите на три трупи - на възраст 15-19, 20-24 и 25-29 години. Най-голяма разлика между мъжете и жените има в групата 25-29 години.
Съществуват редица фактори, които могат да обяснят разликата между половете, посочват от Евростат. Например социалните правила, които са склонни да отдават по-голямо значение на ролята на жените в семейството и на ролята на мъжете да осигуряват прехраната на семейството чрез работа. Освен това съществува риск от проблеми на пазара на труда, като например: работодателите предпочитат да наемат млади мъже пред млади жени; млади жени, изправени пред трудности при връщане на работа след раждане и др.
В страните от ЕС често е по-висок делът на хората, които не учат и не ряботят, сред младежите с ниско ниво на образование. Същевременно сред младите хора с висше образование делът на тези, които не работят и не учат, в повечето държави е по-малък.
