Венелин Праматаров на 85 години!

От „Средношколско знаме“, през БНР, БНТ, СИК, Лучано до Троянския Балкан

Днес колегата Венелин Праматаров става на 85 години! Да е жив и здрав!

Първите му стъпки в журналистиката са при Владимир Костов в „Средношколско знаме“ през 1959 г. - „не знам какво ме накара, отидох в редакцията, тя беше до американското посолство на „Съборна“ на последния етаж, където е бил и градският комитет на комсомола“. Написал една-две дописки и един очерк и... отишъл в казармата.

След като отбил службата си, един ден отново се среща с Владо Костов, който таман се е върнал от кореспондентството си за БНР във Франция и е започнал да създава програма „Хоризонт“ на радиото. Кани Праматаров в едно звено, където са и Гита Минкова и Александър Късметски. „Дадоха ни по един голям „Ухер“ и тръгнахме да правим репортажи“, спомня си Венелин за онези първи дни на „Хоризонт“, който тръгна в ефир на 4 януари 1971 година.

После Владимир Костов се издига, става главен секретар на Комитета за телевизия и радио. Натрупал опит с „Ухер“-а, Праматаров става отговорен редактор на кореспондентите. Две години по-късно го канят във вестник „Земеделско знаме“ в международния му отдел. Знае езици - още от малък е бил във френска забавачница на Алианса. Малко след това отива в секретариата на органа на БЗНС.

През 1987 г. излиза решение на ЦК на БКП да се възстанови вестник „Футбол“, който за нула време става най-търсеният в България. Праматаров става отговорен секретар, макар че честно си признава, че футболът не го влече. „Главен редактор беше Стойчо Банчев, нещата тръгнаха и след десети ноември това бе първият „приватизиран“ вестник“, уточнява Венелин. Възползват се от едно решение на профсъюзите, че всяка една първична тяхна организация може да стане самостоятелно юридическо лице.

С Христо Стоичков

През 1994 г. напуска „Футбол“, защото „се отвори друг чадър“. Дончо Иванов и Пламен Даракчиев са били стажанти при него, той им е помогнал след това да си намерят работа. Времената вече са други и те му казали, че ще правят нов вестник – „Демокрация“. Започват да се събират в дома на Димитър Коруджиев на Руски паметник – Едвин Сугарев, Георги Мишев, Йордан Василев. „Мен ме тамъняха да бъда отговорен секретар – спомня си Праматаров. В един момент Коруджиев се обявява против кандидатурата на литератор за шеф на културния отдел, защото нямал принос към Десети ноември. „И в мен се обърна нещо, о-хо, пак старата история, пак се раждат активни борци, нямам място сред тези хора“, казва днес Венелин. Влиза в конфликт с Йордан Василев. Праматаров бил предложил докладна през кой трябва да мине един материал, за да отиде в печатницата. Бай Данчо му казал „При нас няма такъв ред, тук всеки пише и го дава за печат“. „Викам му – абе, това го няма в „Монд“, в „Таймс“, но той бе категоричен – не, ние сме вестник на демокрацията“.

Още веднъж животът го сблъсква с Дончо Иванов, който бил решил да прави нов вестник, „с по-широк обхват от „Демокрация“. На Праматаров предлагат да стане изпълнителен директор. Там обаче се сблъсква с други неща – примерно парите пристигат с куфари от Пловдив, а Любомир Павлов не се водел никъде официално, но бил начело на вестника, прибирал 40 процента от всички реклами. „В един момент ми падна пердето, отидох и го наругах едно хубаво и така да се каже, дотук беше с журналистиката“, спомня си Венелин Праматаров. Но по-късно в „Стандарт“, където и досега работят синът му и снаха му, пет години правил една кулинарна страница „Из тетрадките на баба“.

Дончо Иванов излиза с идеята да се направи диспут как да се излезе от тежкото положение в страната. Искал да поканят шефовете на отделните партии. Праматаров трябвало да говори с генералния директор на БНТ Хачо Бояджиев диспутът евентуално да бъде излъчен директно по телевизията. Дончо Иванов успял да осигури присъствието на Ахмед Доган и Филип Димитров. Поставил се въпросът да бъде поканен и Тодор Живков. „Един петък се вдигаме, отиваме в „Бояна“, сядаме, той гледа как се джанкат в Народното събрание и вика – гледайте ги, гледайте ги, нали вие си ги избрахте“! Живков му направил добро впечатление, бил с ясна памет. „Пита ме къде съм работил. Викам му – в „Земеделско знаме“. А Живков веднага коментира – а, при оня професора с вицовете ли?“ Съгласи се да участва в дебатите, но вика – нека от БСП да е Андрейчо (Луканов, б.р.), аз няма да се заяждам с него. Луканов каза, че трябва да пита Висшия партиен съвет, който съвет обаче след един ден размисъл определя за участие Красимир Премянов. „Отиваме при Живков пак и като му казахме за Премянов, той вика - кой бе, онова варненското комсомолче ли, ама той не ми е на ниво бе“, смее се Праматаров. Дебатът пропаднал, защото без „бай Тодор“, нямало да стане. „Той трябваше да бъде фигурата, която да грабне аудиторията“, спомня си той.

След журналистиката попада в СИК. Бил е говорител и завеждащ рекламата. Там попада след среща с Трайчо Манекена, известен в цяла България, познати от младежките години. Праматаров го срещнал, докато разхождал кучето си в парка. Манекена бил с един човек, оказало се, че това е Маргина. И го кани на другия ден при него и го кани в СИК. Съгласява се, обаче поставя две условия: „Първото е да се видим пак след един месец, за да видим дали сме се харесали. И второто е – това, което вие го знаете, аз да знам поне 50 процента от него“. В това време влязъл Поли Пантев и убеждавал Маргина, че Праматаров е абсолютно прав.

През 2001 г. му се обажда Васил Иванов – Лучано и го кандърдисал да отиде при него в спортното министерство. Съгласява се и става началник на кабинета на Лучано и впоследствие – и заместник-министър. „Васил от бизнес разбираше, но от администрация никак“, спомня си Праматаров. Носел на министъра разни документи и му казвал къде да ги подпише, и той подписва. Веднъж казал на една от секретарките да напише молба от името на министъра, че си подава оставката. Праматаров му пробутва молбата и той подписва! „Мина една седмица и му викам – ало, какво правиш тук? Викам му – чети какво подписваш!“ В министерството имало екип от 4-5 души, които си имали пълно доверие. А с премиера тогава Симеон Сакскобургготски се е виждал много пъти, даже има снимка с него по време на Олимпиадата в Атина през 2004 г.

Със Симеон Сакскобургготски и съпругата му на Олимпийските игри в Атина през 2004 г.

След министерстването е няколко години шеф на федерацията по бокс, след това – на тази по ръгби, но през цялото време си е бил в СИК.

Като свое хоби посочва събирането на чинии от страните, в които е ходил. Бил е в 67 държави и има 120 чинии, окачени в къщата му в Троянския Балкан.

Всеки ден чете по няколко вестника, казва, че това си е професионално изкривяване. Уточнява – купувам вашия вестник „Труд“, „24 часа“ и „Телеграф“ всеки божи ден. Преглежда ги сутринта до към 10 и нещо, гледа и трите телевизии, постоянно цъка по каналите.

„За мен е абсолютно ясно кой на кого и как услужва, кой дава парите. Трябва да ти кажа, че много се разочаровах след Десети ноември, добре, че излязох от политическите структури, свързани с вестниците. Сам знаеш, че журналистиката е един лакмус на времето, не може поантата на знанията да бъде изтрита, а сам виждаш, че това не е така“, изповядва Венелин Праматаров. Често се обажда в някои редакции, където още има познати, да им сигнализира за някой техен гаф. И добавя: „Бойко нарича медиите „мисирки“, аз ще ги нарека „палачинки“.

Обича предизвикателствата, без тях не може в живота, защото така „човек се отпуска, вегетира и бързо остарява“. Живота си трябва да организираш така, че всичко, което вършиш и чувстваш, да те удовлетворява, твърди в навечерието на своя 85-ти рожден ден Венелин Праматаров. Преди години си е купил една стара българска къща срещу Троянския манастир и там ще прекара лятото. Той е подарил на манастира много книги, както и на читалището в Орешака. „И сега съм приготвил два сака, вече няма къде да ги държа, имам над хиляда тома“,  уточнява Праматаров.

„Не съм религиозен, но когато за първи път отидох в Атон разбрах, че има нещо свише. Виждаш един друг свят, едни други хора. Самата атмосфера те отпуска и не мислиш за друго. Следващите пъти се убеждавах все повече и повече, защото има неща, които човешкият мозък не може да ги асимилира като нещо реално“, смята Венелин Праматров.