На 2 юни България се прекланя пред подвига на Христо Ботев. Днес отбелязваме 149 години безсмъртие от неговото дело и това на четата му.
В различни градове от страната тази дата е почитана и се провеждат церемонии.
Зверино е едно от местата, където Ботевите дни са на особена почит.
Борислав Радославов е един от основните организатори на празничните дни там.
„На днешния 2 юни синът ми завърши първи клас и съм с него. На завършването стана дума и за Христо Ботев и неговото дело. Децата показаха големи познания за живота и делото му. Те знаят, че той е „борец за свободата на България“. Знаят и за четата, която е водил“, разказа пред „Труд news” Борислав Радославов.
Борислав Радославов (по средата)
"На днешния 2 юни посещението на Околчица е традиция и за нашата група от Зверино", споделя младият мъж с патриотизъм в кръвта.
На 4 юни е празникът на Зверино. Именно тогава там се осъществява и възстановка от част от местното население мъже.
„Тогава ще бъда там. Ще направим нашата възстановка, преминавайки през придошлите и буйни води на река Искър, подпомогнати от местното население на Зверино, което оказва помощ, като хората превързват раните и нагостяват“, разказа пред нашата медия още той.
За тази цел момчетата от Зверино се обличат в специално подготвени униформи.
„Нашите униформи са си лично наши. Те се шият при една жена от селото. Казва се Катя Горчева и тя е нашата „Райна Попгеоргиева“. Аз купувам платовете, материалите и всичко необходимо за една униформа. Тя ги шие, както и калпаците, върху които слагаме лъвове. Събираме се в нашето читалище „Факел 1926“ в Зверино. Привечер се обличаме, построяваме четата и след това се изкачваме на едно възвишение в селото откъдето наблюдаваме рецитал на децата от детската градина и местното училище „СУ „Св. Климент Охридски“, допълни още Борислав.
„По-късно биваме предвождани от хората от Зверино и тръгваме по една пътека, пресичаме малка гориста местност и слизаме на шосето, където ни очакват гостите от региона. Слизаме до брега на р. Искър, където предварително сме подготвили терена, опънали сме здраво въже между двата бряга, за да може да се подпомагаме, тъй като водите са много буйни в началото на юни. Преминаваме през Брода, понякога е доста рисковано. Правим го както при реалните събития тогава. По онова време Ботевите четници са били подпомогнати от местните хора, като преди тях, са влизали те и са правили с ръце т.нар. „леси“, кръстосвали са ръце пред гърдите си, като са се обръщали по посока на течението на водата, нареждали са се и зад тях са минават четниците, които с високо вдигнати ръце са носели пушките, за да не се намокрят. Така, местните са ги подпомагали да преминат по-спокойно, намалявайки силата на водата, която тече. А само на 200-300 метра по-надолу били разположени турските войски. Затова всичко е трябвало да се случва много тихо и в ранните часове на 4 юни, преди зазоряване. Така те преминавали от другия край на реката и поемали по посока Орхание, което е старото име на Ботевград“, допълва още Борислав Радославов.
Това е и възстановката, която всяка година, на 4 юни, се прави в село Зверино. Няколко дни по-късно, на 8 юни, там има втора възстановка.
„На тази дата претворяваме първата част от възстановката - посрещането от местните хора, когато ние идваме изморени, гладни и ранени, и те ни оказват помощ“, обяснява още ритуалите по време на Ботевите дни Борислав.
Той отбелязва, че децата също са част от тези възстановки. Мъжете държат да предадат традицията и на своето наследство.
„Както аз, така и останалите момчета, взимаме децата си. Така те получават нагледно един урок по история и родолюбие на място с очите си от своите родители, баби и дядовци. Момченцата също ги обличаме в четнически униформи. Моят син е на 7 г. и винаги е с униформа и калпак. Виждайки личния пример, те започват да почитат героите и да знаят историята от „живия“ пример, който виждат с очите си. Това е най-добрият урок по история. Това са трите най-важни стълба – история, вяра и родолюбие“, уверен е младият мъж.
Борислав Радославов обръща внимание и на терминологията, която използваме на 2 юни и прави интересно сравнение.
"Често казваме, че празнуваме на 2 юни. Този термин не е правилен, защото няма как да празнуваш убийството на воеводата. Обаче може да направим един интересен паралел. Това с Успение богородично, отбелязваме го на 15 август, голям християнски празник. Ние празнуваме Успението на Божията майка, т.е., това е празник на безсмъртието. Изразът "Честит празник!" на 2 юни дори да изглежда невярно и неправилно, всъщност може да разсъждаваме върху това, че е паралел с големия християнски празник на 15 август. Вярата и героите не умират, те са безсмъртни", уверен е Борислав.