Тая история можеше да е смешна, ако не беше тъжна... Познавам Стоян от много години. Още от времето на Киора.
Познавам го и от времето, в което беше шефче в Музикаутор, познавам го и в качеството му на един от безспорно най-смешните и нелепи партийни активисти на ДСБ (които по принцип са синият еквивалент на БСП лели, но в тъмносиньо).
Все тая, де, мисля, че познавам Стоян Михалев достатъчно добре, за да съм наясно, че той няма никакъв капацитет нито за зам.-кмет, нито за депутат, камо ли за представител на Варна, в която, ако го пуснете без GPS на телефона, ще се загуби.
Това казвам за протокола. А сега принципната част на тоя текст за един айсберг на две разделен.
Когато през 1989 година започнахме промените, си спомням, че много четяхме една книга. Тя се казваше "Номенклатурата" и неин автор беше Михаил Восленски. Тогава за първи път разбрахме какво е "номенклатура". Ето какво казва авторът:
"Единственото членоразделно определение за номенклатурата е публикувано в Съветския съюз не в общодостъпните помагала, а в учебника по „Партийно строителство" за партийните школи. То гласи: Номенклатура - списък от най-важните длъжности, кандидатурите за които предварително се разглеждат, препоръчват и утвърждават от дадения партиен комитет (райком, горком, обком на партията и т.н.). Номенклатурните лица в партийния комитет се освобождават от заеманата длъжност също единствено с негово съгласие. В номенклатурата се включват работещите на ключови постове."
Защо припомням това в контекста със сладкогласният бард на десния комсомол, бай ви зам.-кмет Стоян ли?
За да илюстрирам как мисловният процес на българската политическа класа работи с едни и същи фундаменти от времето на Сталин и Лаврентий Павлович Берия насам. Ето ви случая с Михалев. Човекът е партиен активист на ДСБ. Налагано лице. Да, той буди предимно смях дори у симпатизантите на ДСБ с появите си в медиите, но е кадър.
Какво казваха - "може да не е кадърен, но е кадър". И така, Стоян ту е депутат от Варна, ту е депутат от София, ту е експерт по авторско право, ту изведнъж - заместник кмет на "Оборище".
Това ние сме го виждали много пъти. Да ви припомня ли политическото чудо Даниел Лорер и жена му? Или Наско, който правил пици на Асен Василев и Василев толкова ги харесал, че трапоса Наско в Министерството на културата.
Всеки е братчед, всеки е баджанак, но най-важното е, че навсякъде, във всяко ведомство, във всяка канцеларийка стои по един Михалев, който няма идея защо е там, но е спокоен, че ако е верен на малоумната си партия, винаги ще има препитание.
Днес в министерство на спорта, утре в борда на топлофикация, вдругиден във федерацията по кърлинг.
И тук идва големият въпрос. Той е следният... Комунизмът на практика отишъл ли си е? С какво комунистите от ДСБ са различни от комунистите от БКП?
И ето ви отличен отговор на теоремата - "Ама, те хората са тъпи и не гласуват". Когато ви предлагат да замените една номенклатура с друга, също толкова негодна, със също толкова смешни партийци, вие ще изберете ли?
И, за да има нещо положително в края на тоя текст, ще кажа, че Михалев все пак е изпял няколко песни, които ги знаят всички. Което е добра новина. В "Оборище" ще викат - а, бе, там имаме един зам.-кмет, дето пее добре. Щото някои па и това не са направили. Единствено са пеели в трето районно...
За финала ще подходя с оптимизъм. Ще се оправим тогава, когато назначенията няма да будят у вас позиви за повръщане. Следете перисталтиката си. Тя ще ви даде знак кога тръгваме напред и нагоре.
И успех на Михалев, дано оправи "Оборище" така, както оправиха и авторските права в Музикаутор и културата в парламента и Варна и София в мандатите му на депутат...