Вечността на длъжника пада на 10 години (Обзор)

Промяната няма да важи за едноличните търговци

Промените влизат в сила след шест месеца

Вечният длъжник отива в историята, а дълговете на физическите лица ще могат да се събират две петилетки. Банки, телекоми и топлофикации ще могат да ни гонят за неплатени сметки и вноски по кредити до 10 години. Парламентът прие на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите, с които се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на граждани.
Законопроектът е внесен от депутати от “Обединени патриоти” и беше приет единодушно с 87 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”. След гласуване на промените и на второ четене ще бъде сложен край на вечния длъжник.

С изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, освен в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено, гласят новите текстове.
Промяната няма да важи за едноличните търговци и за задължения, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.

По отношение на задълженията към държавната хазна и в момента има 10-годишна абсолютна давност. По принцип публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати задължението. Този давностен срок обаче може да бъде спиран и подновяван. Но след изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички задължения независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Сега този давностен срок може да бъде въведен и за частните задължения на хората.
“С въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащият режим за 3 и 5-годишна давност и длъжниците ще могат да се възползват от нея. Защитени са в достатъчна степен и интересите на кредиторите предвид дългия срок, в който могат да съберат вземанията си. България е единствената държава - членка на Европейския съюз, която не е въвела абсолютна погасителна давност за задължения на граждани или процедури за потребителска несъстоятелност”, пише в мотивите на депутатите към законопроекта.

В момента с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. За останалите задължения има 5-годишна давност. Но ако банката или топлофикационното дружество предприемат мерки за принудително събиране, давността се прекъсва и започва да тече отново. В резултат в момента има така наречените “вечни длъжници”. Като през цялото време, в което кредиторите търсят парите си, им начисляват лихви, такси и разноски, които често са в по-голям размер от самото задължение. Дори при смърт на длъжника кредиторите търсят парите си от неговите наследници.

Открити за изпълнение процедури засягат над 600 хил. семейства

Към момента има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 хил. семейства, а хиляди българи са преследвани от колекторски фирми за дългове от преди 10-15 години, пише в мотивите на депутатите. Според вносителите на проекта към момента има вратичка в закона, която позволява кредитора да “преследва” длъжника на практика безкрайно. С предложените промени се дава възможност на гражданите да започнат “от нула и на чисто да градят своята семейна икономика”. Вносителите посочват още, че в повечето европейски държави има въведен регламент за потребителски фалити или абсолютна давност и само България е изключение. Внесените в парламента текстове предвиждат промените да влязат в сила шест месеца след обнародването им в “Държавен вестник”.

Емил Радев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ, пред “Труд”:
Останахме последната страна в ЕС без защита на хората от кредиторите

Биляна Веселинова, Труд

- Премахването на фигурата на “вечния длъжник” е ваше предложение още от 41-то народно събрание, господин Радев. Защо чак сега отново е на дневен ред?
- Така е. Тогава стигна до някъде, но 41-то народно събрание прекрати предсрочно мандат и този проект не успя да бъде гласуван на второ четене. Като член на Европейския парламент съм повдигнал много пъти въпроса и за промяна на европейското законодателство. За съжаление, в момента България е последната държава в ЕС, в която има вечни длъжници. Нямаме никаква погасителна давност, нямаме процедура за личен фалит и това в 21 век ни позволява да имаме длъжници, които са с разпродадено имущество, хора, които нямат никаква възможност да се изплатят, да продължават да дължат и да трупат разноски, лихви, а дори и след смъртта им наследниците са длъжни да погасяват тези задължения. За съжаление, тези хора преминават в повечето случаи в сивата икономика, защото ако сключат нормален трудов договор, веднага им запорират трудовото възнаграждение и те не могат никога да започнат на чисто. В същото време трябва да има гаранции за кредиторите, че и абсолютната давност, и личният фалит, няма да се използват за заобикаляне на закона.

- Къде е уреден най-добре институтът “абсолютна давност” от държавите в Европа?
- Абсолютна давност има в редица европейски държави - в Прибалтийските, в Кипър, в Чехия, в Словакия, частично във Франция и в Белгия. А институтът за личния фалит го има в почти всяка европейска държава-членка, плюс държави като САЩ, Русия и тн. Малта беше последната държава, която нямаше подобни механизми, но вече и тя е с актуално законодателство.

Искрен Веселинов, съпредседател на ОП, пред “Труд”:
Текстовете не влизат в сила със задна дата

Всеки, на който му е изтекла давността от 10 години от момента, в който вземането му е станало изискуемо, срещу всеки опит за запор на заплата, опит да бъде продадено негово имущество от страна на кредитора, може да се противопостави възражение, че давноста е изтекла и с това проблемът на длъжника приключва. Това каза пред “Труд” съпредседателят на “Обединени патриоти” и член на ВМРО Искрен Веселинов.

Това възражение може да се представи и пред съда и е достатъчно основание, съдът да откаже да разгледа иска, отбеляза още той. Промените в ЗЗД премахват принудителните държавни вземания и касаят колекторските фирми, частните съдебни изпълнители и тн по отношение на всеки правен субект или физическо лице.

На въпрос на читатели на “Труд”, дали промените ще имат действие със задна дата, Веселинов отбеляза: “Това е процесуален закон, той влиза веднага след като се отбележат промените в Държавен вестник и действа към момента. Не влиза със задна дата.”