Преди 176 години унгарски емигранти научиха българите на театър, музика и хигиена, а също и как се правят хубав салам и бира
Видин днес отдаде почит към паметта на унгарския революционер Лайош Кошут, който заедно с хиляди емигранти намира подслон в дунавския град преди 176 години, след погрома на Унгарската революция (1848-1849 г.) По традиция възпоменателното тържество се провежда пред паметната плоча с барелеф на Кошут, поставена на възрожденската къща, в която е живял бореца за свобода и независимост. България приютява и дава убежище на над 6000 унгарски революционери емигранти. Паметната плоча с барелеф на Лайош Кошут е поставена през 1993 година и оттогава на това място община Видин съвместно с Посолството на Унгария в България провеждат ежегодно честване.
По традиция във Видин да почетат героя на официално посещение бе делегация водена от извънредният и пълномощен посланик на Унгария у нас Негово превъзходителство Миклош Борош и Сандра Мишкеди, директора на Унгарския културен институт „Ференц Лист“ в София. С тях бяха и студенти по унгарска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски.
Приветствени слова произнесоха заместник-кметът на Видин Борислава Борисова, която отбеляза, че „Лайош Кошут е едно от доказателствата за вековните връзки между България и Унгария.
В своето слово посланик Борош каза, че „така, както Видин е дал убежище на Лайош Кошут, и приемането на България в Шенген дава свобода и възможности за развитие в рамките на европейската общност“и благодари на община Видин, че пази паметта на унгарския национален герой.
Представителите на Унгария, на институции, организации и видинските училища, под звуците на Градския духов оркестър, сведоха глави и поднесоха венци и цветя пред паметника на Лайош Кошут.
Паметната плоча на Кошут се намира пред къщата, която го приютява в продължение на три месеца след неуспешния край на революцията през лятото на 1849 г.
От Видин, Лайош Кошут пише известното си Кърваво писмо, в което прави анализ на причините довели до неуспеха на Унгарската революция.
Лайош Кошут с 6000 свои сподвижници пристига във Видин след поражението на националната революция от 1848–1849 година. В България, която по това време е част от Османската империя, те намират убежище и радушен прием. Във Видин унгарците изнасят първото театрално представление у нас – известният актьор Габор Егреши, един от сподвижниците на Лайош Кошут, рецитира пред публика стихотворението шедьовър на Шандор Петьофи „Лудият”. От Видин унгарските емигранти заминават за Шумен.
Кошут е сред най-ярките личности, която отстоява правото за по-добър, по-справедлив и по-щастлив живот и е известен със своето силно политическо и публицистично слово. Радетел е за въвеждане на конституция, създаване на независимо управление на държавата, установяване на граждански свободи. Става министър в първото унгарско правителство, а за кратко през 1849 г. е президент. Унгарската революция дава пример за това как една държава може да се бори за своята независимост и демократично управление. Тя оставя отпечатък не само в историята на Унгария, но и на цяла Европа.
За това, което се е случило преди 176 г., когато България приема унгарските емигранти, разказва книгата "Дневниците на унгарските емигранти за живота им в България през 1849 г.", издадена от Унгарския културен институт у нас през 2002 година.
Унгарската революция от 1848 години завършва с неуспех и погром. През август 1849 г. "Пролетта на народите", както е известна революцията, е потушена и единствената държава, готова да приеме бежанците-революционери, които са от немски, италиански, полски и унгарски произход, е Османската империя, в пределите на която е и България, разкриват историците. Така около 6 000 емигрантите намират убежище в България, конкретно във Видин и Шумен.
Тревожен е животът им във Видин. Двете империи Австро-унгарската и Руската предявяват претенции към поданиците си сред революционерите. Едните си искат немците и унгарците, а Руската империя - си иска поляците. От това се възползват османците, които не знаейки каква ще е волята на Султана по отношение на емигрантите ,предлагат сделка. Който от бежанците приеме исляма - то те ще го защитават и той ще стане поданик на Османската империя. Стига се до това, значителен брой поляци и унгарци във Видин да приемат исляма, за да си гарантират живота. Сред тях е и полският генерал Юзеф Бем, който приема исляма, а е известен с това, че цял живот е воювал с руснаците.
На какво ни научиха унгарците, идвайки в България?
На театър, хигиена и музика. Не случайно при престоя си във Видин те създават своя трупа и правят репетиции, за да изнесат първата театрална постановка, в помощ на гладуващите войници. Но времето не им стига, идва новината, че ги прехвърлят във вътрешността на страната - в Шумен. И те изнасят в дунавския град само кратко представление с литературна програма - рецитират се стихове.
Така че това е първото представление от европейски тип, което виждат видинчани в далечната 1849 година. Рециталът предизвиква шок сред публиката, която не е виждала подобно нещо. Сред стихотворенията, които са рецитирани е и това на Шандор Петьофи, който е сред загиналите революционери в кървавото потушаване на унгарската революция. Около 3 000 унгарци се връщат в родината си, а най-големите бунтари и непокорници сред бежанците - около 1 500 човека отпътуват към Шумен. Те придружават в Шумен водача си - легендарният Лайош Кошут. Там те престояват близо година. Живеят в самия град Шумен, докато във Видин те са на бивак, извън пределите на града. В Шумен създават свой живот и порядки. Това изненадва всички - унгарците се къпят - дори и през зимата. Къпели се в две водопадчета край Шумен, които и до днес са известни като Големия и Малкия унгарец.
Унгарските емигранти научили българите и турците да правят истински колбаси и бира. Пивоварната в Шумен е тяхно
дело, с което градът се гордее и до днес.Най-пикантно е тяхното участие в културния живот на българите по онова време. При престоя си в нашата страна те работят като учители, изнасят сказки и представления, образоват местното население.
Труд
