Вирусът като Дядо Коледа

Кой в какво вярваше по време на COVID-19

Мислеха, че ще обесят корумпираните

Коронавирусът бе възприет от мнозина като Дядо Коледа. Социалистите вярваха, че Дядото ще им донесе социализъм. Вярващите, че всеки ще види Бога и неговата сила. Лекарите и учителите, че ще си спомнят за тях и повече няма да им плащат само стотинки. Младите писатели повярваха, че ще има преоценка на ценностите, а старите писатели ще бъдат прогонени и те ще заемат тяхното място. Младите музиканти също мислеха така. Младите режисьори вярваха, че ще изгонят всички стари.

Народът като цяло вярваше, че ще вкарат в затвора, или по-скоро ще обесят всички корумпирани. Донбас бе сигурен, че тихомълком ще го разпознаят. Земеделието, че ще стане основа на държавната икономика и ще получи гарантирани обществени поръчки. Промишлеността, че ще бъде спасена от вечната конкуренция на Изтока и Запада. Автолюбителите, че няма да има задръствания.

Истинските професионалисти във всяка област, че ще започнат да ги оценяват. Опозиционерите, че ще вземат властта. Упоритите патриоти, че опозицията ще бъде изгонена. Геополитиците и други политолози, че САЩ ще слезе от мястото на световен лидер. Евроскептиците, че ще се разпадне ЕС. Изоставените съпруги, че този демон ще промени мнението си и ще се върне обратно... Изобщо какво трябва да се каже. Няма Дядо Коледа.

След войната от 1812 г. руските мужици, вярваха, че ще се премахне крепостното право. И на всички ще им раздадат по един самун. И ще започнат да ги учат и да ги лекуват. И техните чепати имена ще бъдат запомнени. И боят ще престане. Руският народ е един идеалист. И изобщо е много добър. А след Втората световна война всички тук повярваха в единен и топъл свят. Спасихме унижените народи по света от техните поробители. А те на нас какво ни дадоха?

В знак на благодарност към нас, ни обявиха Студената война и отвориха стотици пропагандни медии, възпитаха цяла класа русофоби и параноици в СССР, които на хокеен мач викаха за Канада.

И западните ни партньори ни замразиха и ни санкционираха, докато не обърнахме копита. Накратко, това са нашите (на руснаците) непосредствени перспективи. Друго не се предвижда.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)