Актьорът Владимир Пенев заслужи тазгодишната награда “Икар” за главна мъжка роля. Той получи отличието, връчвано по традиция от Съюза на артистите в България, за блестящото си превъплъщение в образа на поп Кръстьо в спектакъла “Великденско вино” с режисьор Явор Гърдев, който се играе на сцената на Народния театър “Иван Вазов”.
В навечерието на 150-ата годишнина от обесването на Васил Левски, Явор Гърдев се зае със задачата да възкреси във въображението ни образа на Апостола. Пиеса, превърнала се в обичана, съкровена класика, обиколила с успех българските сцени, която за втори път оживява в Народния театър.
“Великденско вино” е поставена от Леон Даниел през 1980 г. в Драматичен театър “София”, а след това и на първата ни сцена през 1993 г. от Иван Добчев с незабравимите актьори Велко Кънев и Цветан Алексиев. Премиерата на новата версия, която донесе на Владо Пенев “Икар”, беше на 30 ноември и от тогава се играе винаги на пълна зала.
Както Пенев сам признава, именно ролите на гадняри му носят три награди “Икар”, които има в колекцията.
Като започнем от може би най-черния герой - Фьодор Карамазов, през Капитана в “Мъртвешки танц” на Стринберг, Бащата в “Завръщане у дома”.
“Всичките тези са някаква еманация на човешкото падение - някъде в дъната на човешката психика. Това, разбира се, е много интересно за изследване”, казва актьорът. По думите му отрицателните персонажи винаги са много по-интересни за актьорите, защото съдържат повече изненади и неочакваности. За поп Кръстьо обаче Пенев казва, че не е гледал на него като отрицателен герой. По думите му той е жертва на едно разделно време, не много различно от това, в което ние живеем в момента.
“Това е една от най-сложните роли, с които съм се сблъсквал. Пиесата на Константин Илиев наистина е изумителна. Гениална е. Средата, която Павел Койчев създава не е просто сценография. Той е може би най-добрият визуален артист в момента. Той не прави имитация, това е инсталация, в която трябва да присъстваш, не дори да играеш. Да бъдеш нещо друго”, споделя Пенев за ролята.
През последните години Пенев преживява нещо като възраждане не само на сцената, но и в живота. Той свали към 20 килограма, смени имиджа с на моменти дори прекалено младежки като визия и поведение, и успя да спечели симпатиите и на по-младата публика.
Зрителите много го харесаха с докторска престилка в сериала “Откраднат живот”, където влезе в ролята на новия шеф на болница “Св. Кирил”.
Ако и до днес чувате някой да го нарича Попето, то е заради ролята му на полицай в “Под прикритие”, която му донесе огромна популярност. Комисар Попов беше от добрите в сериала, принципен и неуморим борец за справедливост, което го направи един от най-симпатичните образи. Сред другите му по-запомнящи се роли в последните година са в сериала “Четвъртата власт”, Love.net и “Привличане”.
Владо Пенев е роден в София, на която вече е почетен гражданин, в семейството на Никола Пенев, журналист от вестник “Земеделско знаме”. Той умира, когато Владо е само на четири месеца и по-късно израства между четири жени - майка си, баба си, сестра си и леля си.
Средното си образование Пенев получава в 8 СОУ “Васил Левски”. От 1982 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф. Николай Люцканов във ВИТИЗ.
Разказва, че освен там, кандидатства и с история в Софийския университет. След като го приемат и в двата университета, избира къде да учи по нестандартен начин - измерва крачките от дома си до двете учебни заведения и установява, че по-краткото разстояние е до ВИТИЗ. И се записва там.
От 1985 до 1992 г. е в състава на Младежкия театър, след това е в трупата на Народния театър. От 2003 г. играе в състава на Малък градски театър “Зад канала”.
Измежду многобройните му награди са “Златна маска” на Международния театрален фестивал “Охридско лято”, “Икар” и “Аскеер” за ролята си в “Мъртвешки танц” (2007), “Аскеер” през 1996 г. за ролята на мъжа от “Нирвана” и “Икар” за главна мъжка роля за “Скъперникът” през 2014 г.
Дори и да сте гледали само едно негово интервю, не може да не е споменал неговата вечна спътница Марта Вачкова.
Историята им започва като младежка любов, а след това дълги години са неразделни приятели. Пенев се запознава на снимачната площадка с бъдещата си съпруга Мария. Ражда им се дъщеря през 1990 г.,, но по-късно двамата се развеждат след 10 години брак.
Пресъздава разтърсваща изповед на покаяние
От три години насам екипът на настоящия спектакъл, облегнат на солидните плещи на двамата си доайени - драматурга Константин Илиев и художника Павел Койчев, бавно и търпеливо очаква случай да срещне публиката с образа на Апостола на свободата, изваян в гневните, но и възторжени думи на поп Кръстьо, в ролята Владо Пенев, чиято страстна реч срещу основателя на Вътрешната революционна организация, от обвинителна пледоария неусетно се превръща в разтърсваща изповед на искреното покаяние.
Режисьорът Явор Гърдев
Винаги е център на компанията
Баща ми го обожаваше, душата си даваше за него. Владо е най-светлата част от моя живот, най-хубавото нещо, което ми се случи. Той не иска хората да знаят кога е в беда или в тежък период, изживява си всичко вътрешно. Владо е винаги лъчезарен и е центъра на компанията, забавлява всички. Мъжко момче е. Той за миг не помни лошото и обидата, и не остава в него.
Актрисата Марта Вачкова
Гениален български актьор
Владо Пенев е изключително зареждащ човек, позитивен, както сега е модерно да се казва. Умее да обяснява нещата с много въображение. Аз имам две представления, в който участвам под неговата режисура и смея да твърдя, че той е гениален български актьор. Той е топ гъзар не само като начин на обличане, като поведение и актьор – цялостната му личност е такава, на един топ гъзар. Благодарен съм, че ми е приятел и че допуска аз да съм му приятел.
Aкьорът Юлиан Вергов
На сцената на Народния театър този сезон може да гледате Владимир Пенев в спектаклите “Жана”, “Бащата”, “Братя Карамазови”, “Синът”. Той се се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали от края на 80-те години. Първият филм, за който дава гласа си, е румънски. Участва и в синхронния дублаж на “Мисис Даутфайър”, който е първият, направен специално за телевизията. По-известен е с работата си по американски сериали като “Досиетата Х”, “Монк”, “Двама мъже и половина”, “От местопрестъплението: Ню Йорк”, “Отчаяни съпруги”. През 2013 г. получава наградата Дубларт за цялостен принос.