Водната криза в България е предупреждение за Европа

В голяма част от Европа недостигът на вода е нарастващ проблем

Веднъж седмично Георги Петров шофира до пшенично поле край северното българско село Хаджидимитрово, изважда четири тежки камъка от импровизирания стоманен капак на сондаж и наднича вътре. 40-годишният строител е помагал за надзора на монтажа му и го проверява редовно, за да се увери, че водата, която извлича, не се замърсява.

Въпреки че проект за 1,1 милиона лева (655 000 долара) за подмяна на водопровода на селото беше завършен миналата година, кладенците, които събират повърхностни води, са почти празни. Местната водоснабдителна компания е изкопала сондажа като временна мярка за 500-те жители на Хаджидимитрово. Но нормирането означава, че крановете пресъхват през ден, а еднократната доставка на бутилирана вода от правителството - 38 литра (10 галона) на човек - едва е достатъчна за пиене, особено при летните температури, които сега редовно надвишават 35° Целзий (95°F), пише Bloomberg.

В голяма част от Европа недостигът на вода е нарастващ проблем, като по-честите суши, причинени от изменението на климата, изострят проблемите, причинени от остарялата инфраструктура. В България водоснабдителната мрежа – до голяма степен изградена преди четири десетилетия от комунистическото правителство – е лошо поддържана, а ресурсите се управляват лошо. Модернизацията е бавна и недофинансирана, а организации, включително Световната банка, твърдят, че секторът е склонен към необуздана корупция.

С ескалацията на националната криза, къпането, пускането на водата в тоалетните и миенето на дрехи и чинии вече е трудно от около юни до септември за цели половин милион души – или 8% от населението – в приблизително една трета от страната, според екологични организации. Към 17 август властите ограничаваха доставките за повече от 260 000 души в 283 села и няколко града. Добивът на слънчоглед и царевица - ключов селскостопански износ - може да падне до най-ниското ниво от десетилетия на фона на ограниченията на напояването. Земеделските производители казват, че грижата за добитъка става все по-трудна.

Без „кардинална промяна“ цялата водна система на България ще се срине, задълбочавайки неравенството в най-бедната държава членка на Европейския съюз, с покачващи се цени на водата и храните, както и с рискове за общественото здраве, според Емил Гачев, ръководител на отдел „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките.

Вече подобни трудности опразват общностите в цялата страна. Много хора в трудоспособна възраст, търсещи по-добър живот, се насочват към столицата София – оживен център, генериращ около 43% от брутния вътрешен продукт – или към крайбрежните райони на Черно море, които процъфтяват като туристически дестинации. Други се местят в чужбина, оставяйки след себе си свиващо се и застаряващо население, увеличавайки напрежението върху системата за социално подпомагане и отслабвайки потенциала за растеж.

Докато злощастно стечение на обстоятелствата доведе България до този момент, подобен цикъл от по-високи температури, суша, както и недостиг на подпочвени и повърхностни води надвисва над останалата част от Европа, засилвайки призивите за обща стратегия. „Време е да преосмислим отношението си към водата и поведението си, да поставим водата като национален приоритет за всички правителства“, каза Гачев. „Природата няма да толерира нашето лошо управление.“

Река Дунав тече през България, преди да се влее в Черно море, но снабдяването с прясна вода на страната идва до голяма степен от повърхностни и подземни води, както и от хиляди резервоари. Те вече не се попълват от валежи в резултат на суша, заедно с рекордни горещини и влажност, които водят до по-високи нива на изпарение. Основните резервоари са били около наполовина пълни в средата на август, според данни на Министерството на околната среда; в северозападните райони някои са били само на 20%-25% от капацитета си. През 2018 г. близо 900 язовира са били маркирани като нуждаещи се от ремонт, като около половината са класифицирани като спешни. Пет години по-късно, само около 130 от тях са поправени.

Докато водата тече през мрежата, приблизително 60% се губи поради течове, най-голямото количество в ЕС, към който България се присъедини през 2007 г. На практика цялата система - от водоснабдяването до канализацията и пречиствателните станции за отпадъчни води - датира от времето на Студената война. По това време комбинация от търговски ограничения, ограничени бюджети и фокус върху бързото разширяване на инфраструктурата означаваше, че комунистическите правителства предпочитат нискокачествена стомана и желязо, както и циментови смеси, които могат да представляват рискове за здравето. Пукнатини, корозирали метални конструкции и запушени канали сега са повсеместни. А тръбите са твърде малки за нуждите на днешното население. Едно на всеки 10 домакинства все още разчита на тоалетна, докато някои райони, включително части от София, зависят от септични ями, много от които се изпускат директно в природата.