Военната индустрия в САЩ и Евросъюза с поръчки за 730 млрд. долара

Нахлуването на Русия в Украйна е дало голям тласък на купуването на нови оръжия в Европа

Светът не помни такова превъоръжаване от Корейската война преди 70 години

В Русия военните заводи работят денонощно, работниците печелят повече от адвокати

Западът не е имал толкова големи заявки за военни доставки след Корейската война или от преди повече от 70 години, като десет от неговите най-големи компании от отбранителната индустрия в момента имат поръчки за над 730 милиарда долара. Твърди го в анализ миланският всекидневник „Корере дела сера“, според който сумата е с около 57 процента повече от изразходваната през 2017 г., когато планетарното търсене на бойна техника и боеприпаси започва да расте.

Но независимо от „педала върху газта на производството на оръжия“, то не може да задоволи нуждите и ето защо Западът, в частност европейските страни, изпращайки оръжия на Киев, рискуват да оголят собствения си отбранителен парк, смята авторитетният италиански вестник.

Както вече писа и „Труд news“, последното проучване на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (СИПРИ) показва как нахлуването в Украйна е дало голям тласък на купуването на нови оръжия в Европа, като количеството бойна техника, внесена от европейските страни, през 2022 г. е било два пъти по-голямо в сравнение с предходните пет години, взети заедно. Основните бенефиценти от голямата далавера са американските производители от отбранителния сектор, които само за година са увеличили износа си със 17 процента. Но въпреки това, както американските, така и европейските индустриалци смятат, че търсенето е по-високо от производствения капацитет на техните заводи, като при това все по-високо технологичните оръжия и все по-скъпите поточни линии забавят работата.

Освен това западните компании са частни и трябва да спазват договори - ако те трябва да осъществят доставки на мексиканската армия или на Йордания, те не могат да ги пренасочат към Киев и настъпва зацикляне. Пресен пример за това са отвъдокеанските оръжейни гиганти „Lockheed Martin“ и „Rtx“, чието дело са изключително модерните и важни за украинския конфликт ракети „Javelin“, „Himars“ и „Patriots“. Говорители на компаниите вече обявиха, че ще са необходими четири години, за да се осигури чрез договори и удвои производството на изключително желаните от Киев ракети земя-въздух „Javelin“ и „Stinger“ - двойно повече от очакваното време. В същото време „General Dynamics“ ускорява производството на артилерийски снаряди от сегашните 20 000 на месец до 100 000, но главният финансов директор на компанията Джейсън Айкън заяви неотдавна, че те няма да са никак достатъчни, тъй като „ситуацията в Газа оказва огромен натиск върху това търсене“.

Колкото до Европа, то белгийският заместник-началник на отбраната Марк Тис заяви в интервю за изданието „Политико“, че „Старият континент направо е потънал до шия в кацата с л... а“. Според него ще бъдат нужни години, за да може Европа да произведе оръжия и боеприпаси, необходими както за подпомагане на Украйна, така и за снабдяване на собствените u армии. И въпреки че европейските компании са увеличили приходите си от началото на украинската война с 10,4%, то голяма част от производственият им капацитет се оказва ерозирал след падането на Берлинската стена поради намаляването на бюджетите за отбрана и последващото свиване на военната индустрия.

Ярък пример за това е Германия, чиито военни заводи са били в състояние да бълват в разгара на Студената война по 400 танка на година, а сега възможностите им са да конструират максимум 50. Доста оптимисти по въпроса за наваксване на изоставането са оръжейниците най-вече в Северна Европа, като главният изпълнителен директор на шведския машиностроителен гигант „Saab“ Микаел Йохансон обясни на журналисти, че подчинените му вече работят усилено и денонощно за увеличаване на производството. Освен това „Saab“ е започнал да се шири не само в Швеция, но и в Индия, като дори се фокусира върху САЩ.

Норвежкият концерн „Kongsberg“ пък изгражда втора фабрика за военноморски нападателни ракети, като плановете му са в близко бъдеще към сегашната една производствена линия да бъдат прибавени още три. Във Франция, която също се стреми да бъде шампион по наваксване на изоставането, военният министър Себастиан Льокорню заяви, че производството на артилерийски системи „Caesar“, които Париж доставя на Украйна, се е увеличило от две на шест системи на месец, като времето за доставката им е намалено наполовина и сега е 15 месеца. Освен това Париж е успял да утрои доставките си на боеприпаси за Украйна до 3000 снаряда, като в същото време е удвоил производството на ракети за противовъздушна отбрана „Mistral“, достигайки 40 бройки на месец.

Не си оставя коня в калта и германският оръжеен колос „Rheinmetall“, който подписа през октомври договор с въоръжените сили на страната за доставка допълнително на повече от 150 000 артилерийски снаряда, всички предназначени за Украйна. А за да увеличи производството на боеприпаси, голямата испанска оръжейна компания „Expal Systems“ прави нови инвестиции в Унгария, както и в Полша, където обаче се концентрира върху ремонта и поддръжката на танкове „Leopard“.

Съвсем ново е и съвместното предприятие на испанците с украинската държавна отбранителна индустрия за поддръжка и ремонт на бронирана техника, както и за конструирането на модерни танкове по германски технологии. Други страни пък финализират споразумения с Киев, които да го направят независим в производството на боеприпаси и развитието на противовъздушната отбрана. Но според шефовете на норвежкия производител на боеприпаси „Nammo“, чиито шефове неотдавна бяха изслушани от депутатите в Осло, Европа все още не е в състояние да помогне на Украйна да се защити, без да навреди на собствената си сигурност.

Виж, в Русия няма недостиг на предлагане на материали за война и, както твърди „Кориере дела сера“, производствените вериги там вече са така преустроени, че правят съвсем нефелни санкциите на Запада. Не се изключва, разбира се, и „съучастието“ на някои западни производители чрез таен износа на технологии. И до един държавните заводи, произвеждащи боеприпаси, превозни средства и всякаква армейска техника, работят 24 часа в денонощието, често на задължителни 12-часови смени с двойно заплащан извънреден труд. Не случайно неотдавна президентът Владимир Путин обяви разкриването на 520 000 нови работни места във военно-промишления комплекс, където сега се трудят към 3,5 милиона руснаци, или 2,5% от населението на държавата. Като шлосерите, стругарите, машинистите и заварчиците, според разследване на в. „Moscow Times“, вече печелят повече от много мениджъри и адвокати в Москва.

„Бум“ изживява и военната индустрия на Китай, но последните данни за инвестициите в нея са отпреди пет години и не дават кой знае каква представа за състоянието u днес. Сигурният факт е, подчертава „Кориере дела сера“, че още през 2019 г. Пекин е втори след Вашингтон по годишен обем на военната си индустрия.