Общите разходи за войната в Афганистан са над $2 трилиона
Всички, които подкрепяха централното правителство, днес бягат от Афганистан след американските войски
Авторът Роналд Ърнест „Рон“ Пол (Ronald Ernest „Ron” Paul) е роден на 20 август 1935 г. Той е американски политик и е бивш член на Камарата на представителите от Републиканската партия на САЩ. Бил е участник в ''Движението за чаеното парти''. Участва в президентските избори през 1988 г. като кандидат за Либертарианската партия. Преди изборите през 2008 г., до 12 юни, той е претендент за номинацията за президент на САЩ от Републиканската партия. На 13 май 2011 г. той официално обяви, че ще се състезава за номинацията на републиканците в САЩ за президентските избори в САЩ през 2012 г.
Краят на 20-годишната война на САЩ в Афганистан беше предвидим, защото никой все още не беше завладявал Афганистан, а Вашингтон беше толкова глупав, колкото Москва през 1970-те години, когато се опита да направи това. Сега американските войски бързат да напуснат страната възможно най-бързо, след като току-що са се евакуирали от символа на американската окупация на Афганистан - авиобазата Баграм.
Това се случва макар и не толкова драматично като ''Падането на Сайгон'' през 1975 г., когато американските военни хеликоптери излитаха, за да евакуират персонала от покрива на американското посолство. Урокът обаче си става същият и си остава ненаучен, а опитът на Вашингтон да окупира, контролира и преработи една чужда държава по образа на САЩ никога няма да даде резултат. Това е вярно, независимо колко пари са похарчени и колко човешки животи са загубени.
В Афганистан веднага щом американските войски напуснат територията, талибанските бойци нахлуват и завземат властта. Афганистанската армия изглежда все повече се топи. Тези дни талибаните поеха контрола над ключов район в провинция Кандахар, след като афганистанските войници изчезнаха след няколко сблъсъци.
Смята се, че САЩ са похарчили близо $100 млрд. за обучение и подготовка на афганистанската армия и полиция. Реалната сума вероятно ще бъде няколко пъти по-висока. А афганистанската армия не може да си свърши работата след всичките тези пари и след 20 години обучение. Това говори нещо или за качеството на обучение и подготовка, или за качеството на афганистанската армия, или за някаква комбинация от едното и другото.
Във всеки случай, аз съм сигурен, че не съм единственият американец, който се чуди дали можем да си възстановим средствата. Продуктът очевидно е развален.
Говорейки за похарчените напразно пари, през април проектът на университета Браун ''Разходите на войната'' изчислява, че общите разходи за войната в Афганистан са над $2 трилиона. Това означава, че милиони американци са обеднели заради предсказуемо проваления проект. Това също така означава, че хилядите добре свързани изпълнители и компании, са станали много, много по-богати с напредването на войната.
Това е същността на външната политика на САЩ – да взема парите от американците от средната класа и да ги прехвърля за харчене към американският военен и външнополитически елит. Това е богатство само за богатите.
Междувременно проектът ''Разходите на войната'' (Costs of War Project) оценява, че войната е отнела повече от четвърт милион човешки живота.
Администрацията на Байдън може и да вярва, че си спасява лицето, като разположи военно командване от близо 1000 военнослужещи в посолството на САЩ в Кабул, но това е и глупаво, и опасно.
Този ход прави от американското посолство легитимна военна цел, а не дипломатически преден пост. Някой от Пентагона или Държавния департамент да е мислил за това?
Плановете за превземането на летището в Кабул също е малко вероятно да сработят. Едва ли някой си мисли, че сме стигнали толкова далеч, че смелите и победоносни талибани ще седят безучастно със скръстени ръце, докато американските или съюзническите военни сили окупират летището на Кабул?
Изгубени са трилиони долари и милиони хора са или убити, или са били принудени да напуснат своите домове. За нищо. Уроците от Афганистан са прости - върнете всички американски войски вкъщи, защитете САЩ според неговите нужди и оставете на останалия свят да направи своето. Опитахме да го направим по друг начин и той очевидно не сработи.
(Превод за „Труд” – Павел Павлов)