В ложата на Лорда: Да даваш с топла ръка...

Със студената ще плащаме след себе си

Ако се тревожим непрекъснато за утре, пропускаме днес

Странно е, че още от деца ни учат как да печелим, но почти никой не ни учи как да харчим. Казват ни да бъдем трудолюбиви, да спестяваме, да инвестираме, да осигурим бъдещето си. Но рядко някой ни казва кога идва моментът да започнем да живеем спокойно с плодовете на собствения си труд.

Има един прекрасен израз - “да даваш с топла ръка”. В него има повече мъдрост, отколкото в десетки финансови книги. Защото топлата ръка е живата ръка. Тя вижда усмивката на приятеля, когото е зарадвала. Чува благодарността на получилия дарение. Присъства на радостта. Студената ръка вече само разпределя имуществото след нас и ни лишава от насладата на съпричастието от даването. Финансовата независимост е форма на достойнство, но и безкрайното трупане започва да прилича на човек, който цял живот събира дърва, а така и не сяда до огъня. Ако се тревожим непрекъснато дали ще имаме достатъчно утре, рискуваме да не забележим, че сме изгубили днешния ден - част от житейското ни богатство. Наследството, което имаме от Бог и Вселената и не сме усвоили адекватно.

Може би трябва да започнем да говорим не само за доходи, а и за тяхното предназначение. Представям си една проста житейска формула. Част от спечеленото е за ежедневието. Част - за сигурност. Част - за мечти. И една малка, но неприкосновена част - за хората, на които можем да помогнем - не защото са бедни, а защото животът понякога има нужда от съучастници в доброто.

Познавал съм хора, които живееха като милионери, без да имат милиони. И други, които имаха милиони, но живееха като счетоводители на собствения си страх. Парите сами по себе си не дават спокойствие - спокойствието идва, когато човек знае, че може да си позволи и разумна предпазливост, и малко щедрост.
Всеки трябва сам да открие своята пропорция между приходи, спестяване и харчене. Не съществува универсален процент. Но може би съществува универсален въпрос: ако утре животът свърши, ще съжаляваме ли повече за това, което сме похарчили, или за това, което така и не сме си позволили?

Защото истинското богатство не е онова, което ще остане след нас. Истинското богатство е онова, което сме превърнали в живот, докато още сме били тук. Някои съветници препоръчват приходите да бъдат разпределени 20 на 80% в уклон на харченето, но за мен лично това е вид прахосничество, което ни лишава от навременна сигурност. Бих задържал за себе си съвет, който донякъде уравновесява това разпределение, дори около 45% намирам за приятно заделяне за по-спокойни дни. И интуицията - това напътствие от Бог, както го нарича Дийпак Чопра, може да промени с житейския ни опит на кой край на везната да сложим повече, според духовното си и финансово извисяване.

Fashion idol

Теодора Диховникова

Актрисата няма нужда да повишава моден тон, за да бъде забелязана. Белият минимализъм тук работи като добре написана реплика - кратко, точно и без излишни украшения. Не трябва и суфльор. Актрисата носи дрехата с онази естествена аристократичност, която не се купува от бутик. Бижутата са премерени, косата - дисциплинирана, а погледът довършва тоалета по-добре от всяка дизайнерска чанта. Ето доказателство, че когато жената има стил, модата просто върви след нея. Браво, Теодора.

Признание за цялостен принос

Мустафа с награда от „Бургас и морето“

Във време, когато славата често трае колкото един телевизионен сезон, Мустафа Чаушев продължава да доказва, че истинската популярност се измерва с десетилетия. Отличието за цялостен принос, което получи на фестивала “Бургас и морето”, не е просто награда, а заслужено признание към един от най-обичаните гласове на българската естрада. Неговите песни не остаряха заедно с поколенията, а останаха да живеят с тях. Името му се произнася с респект в свят, който непрекъснато търси новите звезди, а той остава неповторим. Мустафа Чаушев е от хората, които никога не престанаха да светят - артист, който от години изпълнява мисията да пази достойнството на българската естрада.

Завръщане у дома

Тюркмен за кратко в България

Дъщерята на покойния Фатик - Александра Тюркмен, за пореден път доказа, че разстоянията нямат значение, когато става дума за семейството. Живеещата в САЩ красавица пристигна в България специално за рождения ден на своята майка, с която поддържа изключително близки отношения. Преди да се отдаде на семейните празници, Александра съчета полезното с приятното, като прекара няколко безгрижни дни в Ибиса. Сред първите срещи в София бе вечеря с близки приятелки в популярен ресторант, където разговорите продължиха далеч след десерта. За нея България не е просто спирка в календара, а място, към което винаги се връща - особено когато поводът носи името Мама.