Управляващите в Северна Македония се подготвят за нова атака за промяна в конституцията
Този път и аз реших да вдигна крак от педала за газта. Не напълно, разбира се, защото колкото и периодът около началото на септември в Северна Македония да изглежда ваканционен и политическата динамика да е по-умерена, когато на масата имаш дневен ред със сериозни задачи за изпълнение, пълното отпускане би било грешка.
По стара традиция от години край Вардар използват всяка възможност да слеят работни и почивни дни, хем да продължат леко отдиха си от лятото, хем да посвършат някоя и друга работа. Първата календарна комбинация се върти около Голяма Богородица, която се чества на 28 август. Втората е също ясна - Денят на независимостта на 8 септември, на който през 1991 г. с референдум гражданите се определиха за суверенна и независима Република Македония.
Тя става повод отново да се припомнят драматичните дни около започналия разпад на Титова Югославия, който, за радост, за разлика от другите бивши републики, край Вардар премина мирно, но не безболезнено. Пак се появява онази историческа снимка, когато на трибуната на централния площад в Скопие се отварят бутилки шампанско в знак на успех, и където Киро Глигоров, Никола Клюсев, Любчо Георгиевски, който очевидно се чувства притеснен в официалния си костюм, и другите актуални политици от онзи период, се радват заедно с хората.
Това пък става повод да се направи равносметка колко от „бащите на независимостта“ днес са живи, за да видят своето политическо отроче - Република Северна Македония, на една възраст, която би трябвало да е време на най-голяма съзидателна активност. Е, няма го първият президент на страната Киро Глигоров, който след като бе избран от Събранието за държавен глава, през 1994 г. с подкрепата на социалдемократите се яви на пряк избор и спечели още на първия тур в един вот, белязан и досега със съмнения за манипулация и фалшификация. За втори опит през 1999 г. Глигоров нямаше нито сили, нито желание. Няма го и проф. Никола Клюсев - премиер и после министър на отбраната, няма ги и някои други от обкръжението на двамата на трибуната. Само Любчо Георгиевски е все още на линия, макар и повече като анализатор, отколкото като активен политик. А и като бизнесмен, който строи жилищни сгради в Скопие. Не знам дали, както би било нормално, всяка година около 8 септември той си прави равносметка за изминалите години на държавата, за да види какво от тогавашните обещания е изпълнено и кое не и наистина ли така си е представял образа на страната си у дома и навън.
Извън празничното настроение все се намира някой да подхвърли, че всъщност на въпроса от референдума на 8 септември 1991 г. все още няма пълен отговор, защото във втората му част се търси съгласие за това суверенна и независима Република Македония да има право да влиза в съюз с други суверенни държави. Има се предвид останалите вече бивши югорепублики, всяка от които пое по своя път. Както казват юристите, тази част от питането на референдума остава да съществува в правния мир и така, както е била подкрепена, така и най-вероятно, би трябвало да бъде отменена. Иначе ще се появява в публичното пространство всяка година около Деня на независимостта и ще припомня на политиците, че имат още работа за вършене, която колкото и да отлагат и да си затварят очите пред нея, някога ще трябва да се свърши.
Та, казвам, че във времето между 28 август и 8 септември обикновено така се нареждат нещата, че активният ваканционен сезон, който в Северна Македония приключва по традиция на 20 август, да бъде продължен с още няколко дни. Да я подкарат празнично през всичките тези дни и да ги превърнат в безкраен празник ги спира само фактът, че учебната година започва на 1 септември. Колкото и да е, този факт има приоритет във всяко семейство в държавата.
Но има и нещо друго, типично за Северна Македония. У нас аргументираме старта на учебната година на 15 септември с традицията да се събира реколтата, в което и децата да имат участие. Не знам доколко този аргумент е актуален и днес, но така съм го запомнил. Не че край Вардар нямат и там реколта за прибиране, но все ми се струва, че и политиката се съобрази с маркерите на традицията там. А тя е точно по това време да стартира кампанията за подготовка на зимнина и преди всичко на изпичането на айвара, тяхната лютеница. Колко пъти съм казвал, че няма нужда да гледате календара, за да видите, че септември месец е дошъл. Замирише ли ви в Скопие и в другите места из страната на печени чушки, значи август си е отишъл.
Може някому да се стори глупаво, но защо да не приемем, че и насрочването на референдума точно на 8 септември не е било случайно. Може би, политиците дълбоко несъзнателно да са си давали сметка, че би било хубаво около началото на септември да има някой и друг свободен ден - хем за празнуване, хем домакините да поприготвят нещо от зимнината. Някак ми се иска това да е пример на политическа далновидност за съобразяване на големите дати с историческо значение с традициите на бита и обикновения живот. Все пак, дори да звучи глупаво, ми се струва симпатично. Малко романтика никога не е излишна.
Е, сега и романтиката поизбледнява. Строителният бум в Скопие и в другите по-големи градове измести представата за малкото дворче, където около кръглото трикрако кюмбе се е събрало цялото семейство. Освен семейна традиция и задължение, това винаги се превръщаше и в терен за укрепване на добросъседството и на обществото, защото никога не минаваше само с усилията на фамилията. В този смисъл приготвянето на айвара си имаше и своята социална функция, която „урбанната мафия“, както край Вардар наричат агресивното и настъпателно строително предприемачество, е на път да разруши.
Та, в цялата тази ваканционна периодичност някак си се изгуби темпото, наложено от политическия календар за прословутите конституционни промени. След като на 18 август стана ясно, че няма мнозинство в парламента за тях, и след като председателят Талат Джафери хвърли следващото гласуване в неизвестността някъде напред, темата сякаш остана на заден план. Сега чувам закани, че управляващите от СДСМ и техните коалиционни партньори щели да преминат на нова тактика, с която да „комуникират“ индивидуално с всеки депутат от опозицията. Нещо като „от врата на врата“ по време на изборна кампания. Какъв точно ще бъде характерът на тази „комуникация“, не се уточнява, можем само да предполагаме. Това очевидно е принудителна методика, наложена от демонстративната монолитност на парламентарната група на опозицията начело с ВМРО-ДПМНЕ, където лягат и стават с идеята за пазарлък за гласуване срещу предсрочен парламентарен вот. Като не може да бъдат убедени всички 44 депутати да подкрепят промените в основния закон, дайте да ги „работим“ един по един, пък каквото стане. На четири очи винаги е по-лесно да се приемат предложения, които при други обстоятелства дори е срамно да бъдат изречени. Ще видим.
А дните си текат. В Скопие замириса на печени червени чушки. Значи, времето за айвара, за новата учебна година и за важните политически решения е дошло.
Подкаст с Виктор Блъсков: Български "фактчекъри" и глобалисти, работили по схема за цензура