Георг Георгиев: Нищо за Украйна не би могло да се случи без самата нея

Силно приветстваме усилията на президента Тръмп, на американската администрация и на европейските партньори за това да намерим траен и устойчив мир в Украйна. Нищо за Украйна не би могло да се случи без самата нея. Каквито и планове и компромиси оттук нататък да бъдат предвиждани, украинската страна е тази, която трябва да има последната дума върху тях. Това коментира министърът на външните работи Георг Георгиев по БНТ.

Той смята, че с изказванията си американският президент даде да се разбере, че този план не е окончателен и по него ще се водят допълнителни преговори, в потвърждение на това и днешната среща в Женева.

"Докато не видим окончателен вид, отразено и мнението на Украйна, не бихме могли да знаем оттук нататък какви ще бъдат развитията", посочи Георгиев.
Според него компромисът се детерминира от Украйна и тя е тази, която най-добре знае докъде може да се прострат границите на такъв евентуален компромис и в какво може да бъде заключен той:

"За нас тенденция, която включва намаляване числеността на украинската армия или непостановени по силата на международното право отстъпки, биха могли да крият рискове, включително и за европейската сигурност. И поради тази причина ние винаги сме казвали, че партньорите в ЕС трябва също да имаме решаваща дума тогава, когато говорим за архитектурата на това, което случва на нашия континент."

По думите на външния министър, планът е една основа за преговори, дава отправни точки и отразява в себе си виждания на страните в конфликта:

"Ние наистина не си представяме, че Русия е тази, която най-вече трябва да има дума. Защото не бива да забравяме как войната започна и в крайна сметка кой е агресора в нея."

По отношение на наложените санкции на "Лукойл" и "Роснефт", Георг Георгиев каза, че режимът в Кремъл се опитва да брани своите интереси, били те политически, социални, икономически:

"Но в крайна сметка санкциите, наложени върху "Лукойл" и "Роснефт" дадоха ясна заявка. Ние не желаем да захранваме режима в Москва и смятаме, че всичко, което ще отслави способностите на Русия да води тази безумна война, трябва да бъде сторено. И аз смятам, че България в тази ситуация реагира изключително бързо, изключително адекватно и наистина действията на правителството направиха единственото възможно в тази ситуация. Първо, заедно с парламентарното мнозинство и партиите, които го формират, промени в законодателството, такива, които да позволят разширяването на функциите на особения управител така, защото да отговорим на очакванията, които имаше от ОФАК и от там нататък вече да се намери пътя към съответната дерогация. Аз смятам, че това се случи изключително оперативно. Виждате, че все още има държави, които също са потърпевши от санкциите, говоря за европейски държави, но които все още не са успели да получат това изключение. България го направи за около две седмици."

Във връзка с руските дронове, които продължават да навлизат в НАТО-вско пространство на съседни на Унгария държави, министърът каза, че тези провокации целят да отслабят нашите способности, но да тестват докъде ние можем да мобилизираме отбранителни сили:

"Няколко инициативи, които бяха формулирани, стената от дронове, операцията "Източен страж", всичко това са активни действия по линия на Европейския съюз и НАТО, които целят именно повишаване на нашата оперативна способност да отразяваме такива провокации, а в някакъв момент, ако не дай си Боже, се наложи и атаки. Защото вие видяхте Полша, видяхте Румъния, почти всеки дневно се нарушава въздушното пространство на нашите партньори в Балтийските страни. Така че онова, което Русия прави е по нито един начин да демонстрира, че иска и се стреми към мир и спокойствие в европейския континент, тъкмо обратното. Това е причината поради която ние модернизираме своите въоръжени сили, инвестираме в отбранителни способности, инвестираме в противовъздушна отбрана, инвестираме в средства за ранно известяване и България мога да кажа, че е най-изключително дейна и активна част от всички такива инициативи, които целят, разбира се, инвестиция в нашите способности, но те са част от един голям комплекс от действия, които са заедно с нашите партньори и съюзници."

На въпрос кога се очаква да се вземе крайното решение за членството на България в ОИСР, Георгиев отговори така:

"Това е един път, който ние започнахме още по време на третото правителство на г-н Борисов. Тогава бяха направени заявките за това, че България желае да се присъедни към организацията. За съжаление непредвидени обстоятелства, като например ковид кризата и в последствие настъпилата политическа такава в България, осуетиха това по-рано да успеем. Но мога да кажа, че към настоящия момент ние сме затворили успешно повече от половината от техническите критерии или така наречените комитети, в които България трябва да демонстрира своя напредък. Работи се по линия на всички институции, които имат касателство към процеса, законодателни изменения много включва той в себе си. Координационното звено, което се намира в Министерство на външните работи, изключително оперативно работи в синхрон с останалите колеги в министерствата, в Министерски съвет, в Народното събрание, където знаете бе учредена подкомисия, която е тематична и посветена на членството ни в ОИСР. Много се надяваме, че до началото на следващата година ще успеем да затворим така наречения технически етап, от което ще остане само в последствие политическото решение, което следва да се вземе на Комитет на министрите на организацията. Това вероятно би следвало да бъде някъде към средата на 2026 година. Но за целта трябва да постигнем пределна мобилизация, защото всичко, което касае членството в такава организация е подчинено на строги технически параметри от една страна, но разбира се в последствие на убеждаване на партньорите. Аз мисля, че в сравнение с останалите ни колеги от Румъния и Харватия, които също са в предпредседнителна процедура, си движим изключително задоволително."