Героите в небето, които влизат в битка с пожарите

Героите в сянка от редиците на Военновъздушните сили влизат в сърцето на огнения ад и рискуват животите си, за да спасят родината.

Тя е първата жена – борден инженер на хеликоптер във ВВС, а нейна снимка от битката с огъня край Велико Търново обиколи социалните мрежи. Той е сред най-опитните техници на борда на „Кугър“-а. 

В небето над Велико Търново се родиха герои, които спасиха града и върнаха надеждата у хората, че в края винаги тържествува доброто. Сред тях са капитан Селда Ахмедова и капитан Димо Вичев – бордни инженери от състава на 24-та авиационна база „Крумово“.

„Докато пилотите се концентрират над летенето и изпълнението над задачата, работата на бордния инженер е да следи параметрите в кабината“, споделя Вичев.

„Няма мисия, която да бъде успешна, ако всеки не се доверява на другия и не работим в синхрон“, допълва Ахмедова.

Екипажът в хеликоптера се състои от двама пилоти и двама бордни инженери. При мисии за погасяване на пожари единият от бордните инженери стои в задната част на хеликоптера, а другият – в пилотската кабина.

„В него е спусъкът за пускане на вода. И когато бордният техник отзад прецени, че моментът е настъпил, подава команда и бордния инженер в кабината отпред натиска спусъка и хвърля водата“, разкрива капитан Вичев.

Тази снимка на капитан Ахмедова от пожара във Велико Търново придоби широка популярност в социалните мрежи. На нея се вижда как тя стои приведена и наблюдава огнената стихия от хеликоптера, насочвайки водната струя.

„За конкретната мисия във Велико Търново ни повикаха надвечер на работа. Бяха подготвени два екипажа с два Кугър-а, а аз бях част от втория екипаж“, спомня си тя.

Екипажите излитат от авиобазата в Крумово. Разполагат с точните координати на пожара, както и с тези на водоема, от който ще се снабдяват с вода за гасене.

„Гледката винаги е неприятна! Имаше огромни пламъци, каквито аз лично не бях виждала досега. И нашата задача беше просто да действаме максимално бързо, тъй като беше в изключителна близост до населено място“, обясни капитан Ахмедова.

Бордните инженери разменят местата си, когато хеликоптерът каца, за да презареди. Така, този, който е бил в кабината, застава отзад, за да навигира водната струя, а другият заема мястото му при пилотите. Целта е менталното и физическо натоварване да бъде поравно разпределено между звената.

„Няма никакво време за колебание или за емоции, просто се мобилизираме и се стремим да си вършим безопасно работата. Във всеки един полет има опасност за живота на екипажа, но абсолютно всеки един от нас, преди да се качи да лети, е запознат с това какво се очаква от него и всеки осъзнато си е поел риска“, уточнява капитан Ахмедова.

В много от мисиите, рамо до рамо с нея, е капитан Димо Вичев, който предава опита си на новата, млада вълна в армията. Двамата водят битка с огъня край Рила, Асеновград и в района на Пирин.

Споделят, че най-тежко е било положението в община Струмяни. Определят пожара като огромен и на изключително голяма територия.

„Най-голямото предизвикателство беше основно вятърът, който често си сменяше посоката. Хвърляме вода, преценили сме къде, отиваме, взимаме вода, връщаме се и се оказва, че мястото е задимено и не можем да продължим“, разказа капитан Вичев.

Защо България за поредна година попада в плен на пожарите и как да променим картината?

„Техниката си иска поддържане и обновяване, отделно е съзнанието на хората – има такива, които въобще не се замислят да си хвърлят фаса през прозореца на колата, просто трябва промяна на мисленето“, смята той.

Капитан Ахмедова призовава да се стремим да бъдем по-отговорни и по-достойни граждани и да пазим родината си и хората си.

Независимо от обстоятелствата, те остават на пост – на земята и в небето, защото за военните да служиш в армията не е просто професия - а призвание и любов завинаги.