Голямата депресия – разорението на ХХ век

Хиляди инвеститори фалират, населението изпада в паника

Значителен брой влиятелни бизнесмени се самоубиват

На 24 октомври 1929 г. американският фондов пазар се срива, предизвиквайки световна криза, глад и бедност. В този черен четвъртък започва Голямата депресия. Сривът на Уолстрийт слага край на мита за вечния просперитет на Съединените щати, в който толкова се вярва през проспериращите 20-те години на миналия век.

24 октомври 1929 г. В Ню Йорк започва нов ден от щастливите 20 години. През този период САЩ преживяват бурен икономически растеж – небостъргачите и скъпите коли стават символи на просперитет. Борсовите брокери се подготвят за обичайната рутина на Уолстрийт.

Въпреки че индексът Dow Jones пада с 4,6% в сряда, никой не може да си представи, че в Черния четвъртък инвеститорите ще се отърват от 12,9 милиона ценни книжа, провокирайки не само спад от 11% на индекса, но и началото на световната икономическа криза. В следващите няколко дни борсата на Wall Street преживява истински шок. Хиляди инвеститори фалират, сред населението избухва паника. Хаосът довежда до самоубийството на значителен брой влиятелни бизнесмени. Милиони граждани са осъдени на безработица.

Началото на края

Краят на Първата световна война дава път на десетилетие на икономическо възстановяване в индустриалния и бизнес сектор на Съединените щати. Автомобилната индустрия, строителството и банковото дело се развиват бързо. До края на периода на растеж Щатите вече произвеждат 44% от промишлената продукция на целия свят. В онези години американците активно инвестират в ценни книжа, които често купуват на кредит. Насърчаван от лесното вземане на заеми при абсурдна лихва, практически всеки спестител носи пари на фондовата борса. В резултат на това броят на акционерите се увеличава значително. До 1929 г. най-малко 1 милион души играят на борсата.

Прегряването на икономиката е много голямо, а надценяването на активите достига своя максимум. В допълнение, кредитните операции нарастват, което е улеснено от политиката на Фед, насочена към поддържане на нисък дисконтов процент. В същото време има изключително голяма група банкери, брокери и финансови анализатори, които не виждат никаква заплаха за Уолстрийт, дори няколко седмици преди кризата инвестират на пазара с безразсъдна импулсивност.

Интересното е, че икономиката показва симптоми на криза още през лятото на 1929 г. Така индустриалното производство достига рекорд през юни и започва да спада през юли. Пазарът на труда показва същата динамика. Потребителските цени падат и още през август Фед няма друг избор, освен да засили дефлационната тенденция, като увеличава лихвения процент от 5% на 6%. На Уолстрийт всички тези предупредителни знаци са игнорирани.

„Сривът на фондовия пазар от октомври 1929 г. е един от драматичните етапи, като убийството на Юлий Цезар или битката при Ватерло, с които историците отбелязват повратни точки в човешката история“, пише икономистът Доналд Хопе. През 1923 г. борсовият индекс Dow Jones е на 99 пункта. В същото време на 3 септември 1929 г. той достига рекорд - 381,17 точки. От една страна, ръстът на борсовите котировки е свързан с нови перспективи: коли, самолети, радиостанции, небостъргачи. От друга страна, то е провокирано от активността на борсовите спекуланти.

Бездънна пропаст

В черния четвъртък те се опитват да спасят ситуацията. Около 16:30 ч., когато пазарният прилив изглежда неудържим, големите банкери се съгласяват да инвестират 40 милиона долара, за да спасят котировките и да предотвратят повторение на срива. Тези усилия обаче не са достатъчни - катастрофата вече не може да бъде спряна.

В петък надеждата, че всичко ще се оправи, все още е жива - пазарът временно се стабилизира. В понеделник събралите се пред Нюйоркската фондова борса очакват тенденцията да продължи, но веднага след отварянето, котировките показват бърз спад. "Акулите от Уолстрийт" не могат да предложат нищо и отказват да подкрепят пазара.

Известният "Черен вторник" е най-лошият ден на американската фондова борса в нейната история. За една седмица на паника пазарът пада с 40%, губейки около 30 милиарда долара - повече, отколкото правителството на САЩ харчи през цялата Първа световна война. Само за пет дни малки инвеститори, банки и агенти губят спестяванията си, които грижливо събират в продължение на година и половина.

Сривът на фондовия пазар подкопава целия привидно надежден просперитет. Започват фалити и разрухи, безработицата расте бързо, предприятията спират да работят. „Черният четвъртък“ е началото на световната икономическа криза (1929-1933), наречена Голямата депресия. Спекулативната треска, илюзията за бързи и лесни пари отстъпва място на бедността, глада, рецесията. След известна стабилизация сривовете продължават и през декември. През 1932 г. индексът достига 40 пункта, което означава спад от 87% от високото ниво през септември 1929 г. До началото на 1933 г. дълговата криза и падането на стойността на акциите довежда до разрушаването на цялата банкова система.

Спадът на индустриалното производство е близо 50%. Заплахата от глад в Съединените щати е абсолютно реална. Около 10 щата, освен спада на селскостопанското производство, са засегнати и от мощна суша.

„Преди Голямата депресия повечето икономисти имаха представа за капитализма като за перфектна система. Тази визия се оказа неустойчива пред лицето на масовата безработица, но тъй като спомените за кризата избледняха, икономистите отново се влюбиха в старата идеализирана визия за икономиката“, казва икономистът Пол Кругман за The New York Times.