Дамян Обрешков: Да се служи на истината е трудно, журналистите най-добре знаят защо

На 95 години си отиде доайенът на българската журналистика

През годините за мнозина той бе учителят, за други пък живата история на съвременната българска журналистика, а за повечето от гилдията - просто бат Дамян

През 1987 г. публикува скандалната за времето си публикация на Георги Тамбуев „Корупция, облечена с власт“, която излиза въпреки забраната „отгоре“

„Освен с бодър дух, на моите години аз съм и с добро здраве“. Тава каза на 90-ия си рожден ден Дамян Обрешков. И добави, че здравната му книжка е празна, защото като малък се е хранил с пресни зеленчуци и плодове от нашата градина.

Той си признаваше, че на млади години доста си е пийвал след работа с приятели във „Феята“, в Клуба на журналистите, но след като навършва 70 години, минава на „по-лек“ режим - 50 грама ракийка, домашно вино през зимата - на обед и вечер, по половин литър. „Такова количество е полезно за здравето. Оттам нататък е Божа работа... Аз се радвам на живота и това е“, категоричен бе бат Дамян.

Е, Господ го прибра при себе си в сряда, часове преди да настъпи пролетта. А Дамян Обрешков нахлу в съвременната българска журналистика в зората на нейната пролет и доживя до възраст, на която справедливо бе наречен нейн доайен. Нали казват, че журналистиката е доживотен занаят!

Дамян Обрешков е роден на 1 септември 1929 г. в село Добревци, Тревненско. Завършва журналистика в СУ, дипломната му работа е за сутрешното и следобедното издание на вестник „Отечествен фронт“, където по онова време работи. По негово признание влиза в журналистиката без никакъв опит, бил едно селянче от тревненския Балкан. „Дойдох в София, за да уча право. Цяла година гладувах. Глад невъобразим!“, разказваше бай Дамян.

Повече от четири десетилетия работи е в различни издания на пресата, телевизията и радиото. Главен редактор на в. „Труд“, с кратко прекъсване, при което е уволнен и после възстановен на длъжността (1982-1988-1991).

През 1952 г. негов състудент го кани във в. „Народна младеж“, където започва с писане на информации и за 2-3 години стига до проблемни кореспонденции. За първи път вижда името си във вестника под една информация за герой на социалистическия труд в завод „Васил Коларов“. После следва репортаж за строителството на ДМЗ „Ленин“ в Перник. Качва се до върха на един комин, за да разговаря с коминджията, докато работи!

В „Народна младеж“ се среща с начинаещия тогава журналист Йордан Радичков, с когото се сприятеляват светкавично. Дори Радичков отива да живее при Дамян в неговата квартира на столичната улица „Иван Асен“. „Такъв късмет за мен! Цяло чудо! Той не знаеше, че ще стане писател тогава, но непрекъснато ръкомахаше и разказваше за своето село. Сладкодумец!“, по-късно разказваше Дамян Обрешков за големия вече български писател.

Преди да дойде в София е бил комсомолски деятел в Дряново. Хвърчи по селата, които са били многолюдни тогава - пеша, коли няма. После обикаля границите, пише за в. „Граничар“. След това създават с двама-трима колеги „Студентска трибуна“. После - в „Народна младеж“, „Поглед“. По едно време правят в. „Отечествен фронт“ по-добър от „Работническо дело“. Две години е главен редактор на вестник „Учителско дело“. „Там работехме и пеехме. Беше прекрасно!“, връща лентата назад Дамян Обрешков. Работи и в телевизията, и в радиото.

Профсъюзите го пращат през 1983 г. в „Труд“ като главен редактор, където има големи разправии и често му се случва да се обяснява „горе“ защо са писали това или онова.

Стига се и до уволнението му през 1987 г. заради скандалната за времето си публикация на Георги Тамбуев „Корупция, облечена с власт“, която излиза въпреки забраната „отгоре“. Става дума за един прокурор от Етрополе, осиновен от активен борец против фашизма. Но този прокурор бил приятел със сина на Тодор Живков, Владимир. Прокурорът научил, че се готви публикация срещу него, обадил се, където трябва и малко след 14 часа на Дамян Обрешков се обаждат от кабинета на члена на политбюро Йордан Йотов със заповед да се спре публикацията. „Реших, че няма да я изпълня, каквото и да ми струва това. Същата вечер пуснах кореспонденцията за печат. Беше нещо нечувано в българската журналистика дотогава“, казва след години Дамян Обрешков.

Той не си прави и грам самокритика, с цялата си съвест поема отговорност за всичко. Уволняват го с решение на Политбюро и остава на улицата. Негов приятел от годините в „Народна младеж“ го прибира в „София прес“, а след година го викат лично при Тодор Живков. Срещата продължава 10 минути, Живков вика секретарката си и u нарежда да пусне с негов подпис, че Дамян Обрешков се връща за главен редактор на „Труд“. Той веднага отива в редакцията, където го посрещат като на празник. Вечерта в Клуба на журналистите е приветстван бурно от колегите с „Дамян воскресе!“

След промените през 1989 г. би тревога за демографския срив в България. Казваше, че по време на турското робство българската нация оживява, а в днешно време може и да не оживее, много семейства отглеждат по едно дете само и след 30-40 години българите ще са малцинство в сравнение с другите етноси. Голяма болка му бе и загиването на българското село през последните 20-30 години, което не вещае нищо добро за България. „В моето селце Добревци, което е на 2 километра от Трявна и има 25 къщи, сега няма никой! И моята родна къща я няма! Голямата ни градина, от която се изхранвахме и се раждаше всичко, е пусто“, споделяше с мъка бат Дамян.

През годините за мнозина той бе учителят, за други пък живата история на съвременната българска журналистика, а за повечето от гилдията - просто бат Дамян. „Журналистиката - моят живот“ бе книгата, която той представи в Съюза на българските журналисти през 2022 г. В нея бат Дамян разказва не само за своя труд, а и за приноса си да ги има онези броеве на вестници като „Отечествен фронт“, „Труд“,  „Учителско дело“, които са карали читателите да обикалят вестникарските будки и да ги търсят и то в онези цензорни времена.

Следва нещо като завещание на доайена. „Професията на журналиста - казва Дамян Обрешков - се състои в писане или говорене на истината. Изглежда лесно, но е трудно. И затуй в медиите не всеки занаятчия е професионалист. Истината е върховната кауза на журналиста. Единствената, на която той трябва да служи. Да се служи на истината е трудно и журналистите най-добре знаят защо“.

Негов колега от „Труд“ написа вчера във Фейсбук: „Бат Дамян Обрешков е напуснал тоя свят. Живя дълго, честно и мъжки. Светла му памет!“