Димитър Маринов, председател на УС на Български фармацевтичен съюз, пред „Труд news”: Вендинг автоматите са широко отворена врата за злоупотреби с лекарства

Всяка хартиена рецепта дава възможност някой да крие или изнася лекарства

Надяваме се до края на годината, в България да няма област без денонощна аптека

С шефа на фармацевтите разговаряме Димитър Маринов разговаряме за безплатните лекарства за деца – кога е реалистично да ги има в аптеките, какво ще доплащат родителите и възможно ли е фирмите притежаващи разрешителни за употреба да пожелаят продуктите им да влязат в позитивния лекарствен списък. Питаме и има ли начин за решаване на проблема с липсващите медикаменти от аптечната мрежа и за идеята на депутатите да има вендинг машини за лекарства в малките населени места, която периодично се лансира в парламента.

- Господин Маринов, през почивните дни от форум на лекари, фармацевти и собственици на аптеки научихме, че фармацевните са против пълното въвеждане на е-рецепти. Каква е причината?
- Няма такова становище на фармацевтичния съюз. В събота е имало корпоративно събитие, на което са присъствали около стотина магистър-фармацевти. Това, което е казано пред медиите, не е дискутирано на самия форум и е мнение на един човек. Не ни е известно подобно намерение, а и никъде не е записано, че от 1 април 2025 г. всички рецепти стават задължително само електронни. Някога, напред във времето вероятно всички рецепти ще станат електронни. Това ще се случи, защото в е-досието на пациента трябва да се отразява всяка дейност извършена от медицински специалист, включително предписаните и отпуснатите лекарства, а с хартиените рецепти това е невъзможно.

- Защо след като няма такава новина здравният министър трябваше да обяснява, че остава хибридният вариант с рецепти?
- Отново казвам, че няма и не е имало намерение да има само е-рецепти от 1 април. Здравният министър няма как да каже нещо различно от това, че остава хибридният вариант. Той беше поставен в позиция да отговори на въпрос по една фалшива новина. Със същия успех аз мога да кажа, че БФС е против от 1 април да се разреши откриването на аптеки на Марс. Никой няма намерение да го прави от 01.04, нали?

- Темата за вендинг машините за лекарства не е фалшива новина, защото периодично в парламента някой се сеща за тях. Ще решат ли тези машини проблема на населените места без аптеки?
- Твърдо сме против да има вендинг машини за лекарства извън аптеките. Изваждането на вендинг автомат извън аптеките не решава нито един от проблемите на пациентите, а има потенциала да отвори много повече проблеми, свързани основно с нерационална лекарствена употреба. Иначе казано, възможности за злоупотреби – волни или неволни. Знаете за всички случаи и предизвикателства, които вървят в социалните мрежи. Вендинг автоматите са широко отворена врата за такива злоупотреби.

- Появиха се информации, че има компания, чиито машини са такива, че хората имат онлайн контакт с магистър фармацевт, който ги консултира.
- Една компания има вендинг автомати и иска да ги продаде. Те са незаконни. Промяната свързана с вендинг автоматите, която депутатите обсъждат в парламента е лобистка. Извадени извън аптеката вендинг автоматите не решават нито един проблем. Няма никаква яснота кой ще ги зарежда. Към момента  действащите аптеки нямат еднакъв достъп до лекарствени продукти. Има друг генерален проблем и вендинг автоматите само го задълбочават. Вендинг автоматът означава, че където бъде поставен, ще засегне действащи аптеки, а в аптеките се извършват много повече дейности, отколкото пациентът просто да си получи лекарствата. Лобистката поправка на ЗЛПХМ цели вендинг автоматите да се поставят в ДКЦ-то, а не на село. В малките населени места няма вендинг автомати дори за закуски и кафе, а те лъжат хората, че ще има такива за лекарства. Хората могат да си купят кафе от автомат, защото много добре разбират кое е късо, дълго, кое е с мляко и т.н. и може да си го поръча. Какво би си поръчал пациентът,  когато застане пред машината за лекарства?! Пациентите нямат представа кога какви лекарства мога да употребяват и затова е необходимо отпускането на лакарства да става от медицински специалист. Знаем, каква е целта на автоматите – там ще се зареждат продукти, които се рекламират в медиите. Пациентите ще употребяват това, което в маркетинговия бюджет на компаниите.

- А какъв е начинът да се реши проблемът с липсата на аптеки в много населени места?
- Първо, в България 99 на сто от населението има до половин час  достъп до аптека, каквато е европейската практика. В ЕС този процент е 98%. Аптеките ни са повече отколкото е средноевропейското ниво. Нямаме проблем и с броя на магистър-фармацевтите – на второ място сме в Европа по брой магистър-фармацевти на глава от населението, т.е. имаме достатъчно медицински специалисти и по наши данни ние сме единственото медицинско съсловие, което не просто не намалява, а напротив – увеличава се и се подмладява. Т.е. имаме достатъчно магистър-фармацевти, но имаме и страшно много аптеки, които са неравномерно разпределени. И това е така, защото населението не е равномерно разпределено. В момента най-много аптеки има там, където са големите градове, големите селища, там където има много хора. И особено много аптеки има около големите университетски болници, големите медицински центрове, което е абсолютно логично. Действително, има места в страната където няма много аптеки, но там и населението е малко. Никой не е казал, че тези хора трябва да останат без аптеки и без достъп. Но пътят е през допълнително неголямо, но ясно таргетирано целево финансиране, както депутатите заложиха в Закона за здравното осигуряване.

- Какво означава това?
- Означава, че там където няма икономически интерес за отваряне на аптеки, защото те нямат възможност да се издържат, да има допълнителна дотация. През здравната каса се осигурява допълнително финансиране, което за тази година е завишено и ние се надяваме да имаме възможност да променим методиката, така че да има повече възможности за аптеки, които са единствените денонощни за областта и се намират на територията на областния център. Надяваме се до края на годината, в България да няма област без денонощна аптека. Представата, че във всяко селце ще има аптека е химера, това не е необходимо и го няма никъде по света.

- Вариант ли са мобилните аптеки за решаване на проблема в малките населени места?
- Онлайн аптеките, т.е. да превърнем аптеките в един кол център, в който магистър-фармацевтът да консултира пациентите по телефона или през някакъв екран и да се  доставя лекарството по куриер или по пощата, не работи. Къса се връзката между пациент и магистър-фармацевт. А тя не трябва да се къса. Същото важи и за връзката между лекар и пациент, както и за тази между лекар и фармацевт.

- Питах за идеята микробуси да карат лекарства по селата.
- Питате за амбулантна търговия. Отпускането на лекарства не може да става по този начин, нито може фармацевтът да се качи на един бус и да прави разносна търговия по селата. Има толкова много въпроси – къде и кога ще ходи този бус,  кой ще извършва контрол (в момента агенцията по лекарствата има проблем да контролира стационарни аптеки, пък какво остава за мобилни). Има много повече и други решения, които могат да бъдат взети и ние сме ги предлагали – включително и филиали на действащи на територията на общината аптеки, но при определени условия за гарантиране на качеството на фармацевтичната услуга – отпускане само от магистър-фармацевт в условия и по начин близък до този в аптеката. Така наречените мобилни аптеки не са решение. Какво ще прави фармацевтът като иде в едно населено място, в което няма лекар, който да изпише лекарства? Къде отива възможността за конкуренция? Ако вие сте в такова малко населено място и при вас идва един  фармацевт, от когото не сте доволни, вие няма как да го смените. Не е ли по-добре същите тези бусове, ако трябва да ходят по график, да вземат хората и да ги карат в близките общински центрове, където има няколко лекари и още  толкова медицински центрове, има и няколко аптеки и където  пациентът ще има много по-лесен достъп до лекарството си при възможност за избор от негова страна. Ако бусовете бяха решение, отдавна щеше да ги има в Западна Европа.

- Другата голяма тема от последните дни са безплатните лекарства за деца. Достатъчни ли са 20 мн. лв., колкото бяха записани в бюджета или ще се случи същото, както със сърдечните медикаменти?
- Темата е малко по различна от тази със сърдечно-съдовите медикаменти през миналата година. Лекарствата за сърдечно-съдови заболявания вече бяха в позитивния лекарствен списък и касата заплащаше частично цената им. Те бяха реимбурсирани в различна степен – за едни 25 %, за други – 50 %, за трети 75 % и от 1 април миналата година всички станаха на 100 % реимбурсирани. Пациентите вече ги ползваха по каса, просто се увеличи степента на реимбурсация, докато при антибиотиците за деца до 7 години и противовирусните препарати е различно. Те не са в позитивния лекарствен списък и за да влязат там има стъпки, които трябва да се извървят. Депутатите създадоха предпоставка тези лекарства да бъдат платени на 100%. Сега всичко зависи от притежателите на разрешение за употреба. Компаниите, които внасят и представляват съответните лекарствени продукти трябва да пожелаят техните продукти да влязат в позитивния лекарствен списък. Никой не знае колко от фирмите ще го направят. Това ще го видим наесен.

- Всъщност за колко лекарства става въпрос?
- Колеги потвърдиха, че към момента на пазара в България са регистрирани 36 лекарствени продукта - суспензии,  съдържащи антибиотици и едно противовирусно лекарство. Дали ще бъдат толкова до есента не се знае, броят регистрирани продукти се променя всеки месец. Искрено се надяваме, че всички ще влязат, за да могат пациентите да имат по-добър достъп до тях. Адмирираме идеята повече лекарства да бъдат по-добре реимбурсирани, за да могат пациентите да си ги позволят, когато им се налага. Трябва да е ясно, че при лекарствата, които са на 100 % плащани от касата, аптеките нямат право на надбавка. Иначе казано, аптеките отпускат лекарството на стойността, на която са го закупили от търговците на едро. На такава стойност касата го заплаща. Подчертавам, че касата заплаща на 100 % само референта, или най-евтиния лекарствен продукт в съответната група. Разликата, ако лекарят изпише малко по-скъп антибиотик, ще бъде заплащана от родителите на децата и това не се дължи на аптеката! Просто продуктът е по-скъп от това, което касата заплаща за референтния продукт. НЗОК заплаща на аптеките дейността по отпускането на тези напълно платени от касата антибиотици и противовирусни. Притеснени сме, че се предвидиха средства в бюджета на касата за самите лекарства, но не са предвидени пари за обезпечаване на дейностите по отпускането.

- Няма ли ги сумите, които се плащат на аптеките на рецепта?
- Има ги за 100% платените лекарства, но не са предвидени отпускането и на антибиотиците и противовирусните. Когато попитахме защо сумата за отпускане не е актуализирана след включването на нови лекарства, ни отговориха, че това финансиране ще дойде от резерва на касата. Притеснението ни е свързано с прекалено големите очаквания към резерва на касата. На практика никой не знае колко притежатели на разрешение за употреба ще включат лекарствата си в ПЛС и е трудно да се предвиди и сумата за закупуването им и сумата за дейностите по отпускането.

- Реалистично ли е от 1 юли в аптеките да има безплатни лекарства за децата, както записаха депутатите?
- Заради това, че не са в позитивния лекарствен списък и трябва да се мине през процедура – оценка на здравна технология, фармакоикономическа оценка и т.н. Предполагаме, че някъде в началото на есента ще се появят такива продукти, което е навреме, защото тогава започва голямото потребление. Идеята е много хубава, да се надяваме, че и реализацията също ще е толкова добра.

- Ще продължават ли да изчезват лекарства от пазара ни, защото фармацевтичните компании ги изтеглят?
- Надявам се да не се случва, но в момента дали един лекарствен продукт ще бъде на пазара в България, или не, зависи единствено от притежателя на разрешение за употреба. Ако той прецени и има търговски интерес, ще го направи. Разбира се, всяка една търговска компания е и социално ангажирана, но истината е, че няма целева лекарствена политика и това е оставено единствено на самите компании. Колкото и да има нужда или пазарна ниша в страната, ако компанията, която притежава разрешителното за употреба не го регистрира, поради търговски интерес, няма как продуктът да остане на пазара ни. Определено се нуждаем от промяна на лекарствената политика –необходимо е да има политика, която да казва кои лекарствени продукти задължително трябва да са на пазара. И да се създадат изисквания и условия  за компаниите, за да не изчезват въпросните продукти.  Но това е тема на широка експертна дискусия. Крайно време е да определим какво ни е нужно, при какви условия и на какви цени.

- Как може да се реши проблемът с недостига на лекарства?
- Първо, трябва да е ясно дали този недостиг се получава от някакво временно завишено потребление, произтичащо от обективна причина – има вълна от заболяване - грип, ковид или нещо друго, или причината е друга. Най-точният обективен показател за недостиг е броят на неизпълнените рецепти. Ако са малко, може пациентът да е решил да не си вземе лекарството, но ако са много, значи има проблем. Това е много важно и може да се наблюдава само през е-рецепта. Всяка хартия дава възможност някой да крие или изнася лекарства и никой да не може да каже колко са изписани и колко са изпълнени. Знаете “имахме проблем с наличностите“ на инсулин, но той така и не се появи в списъка със забранени за износ медикаменти, което означаваше, че наличности в страната имаше, но не всички аптеки имаха достъп до тях. Затова ние сме предложили и това е заложено в Националната здравна стратегия – да бъде гарантирано на пациента доставката на лекарствени продукти до избрана от него аптека. Това означава, че пациентът си избира аптека, в която го обслужват най-компетентно, с необходимото уважение, емпатия и внимание. Там фармацевтът, ако няма в момента предписаното лекарство, може да го поръча от някой търговец на едро. Тази поръчка става в интегрираната система (НЗИС и СЕСПА в едно), която е външна за аптеката и склада и по този начин самата поръчка е проследима и не може да се скрие. Търговецът на едро доставя в определения срок лекарството до аптеката. Това би дало възможност на пациентите да си избират измежду, конкуриращи се с качество на услугата аптеки, къде да им бъде отпусната терапията им. В същото време складовете ще се конкурират помежду си, за да бъдат избирани за доставчици на аптеките също с по-добри услуги - навременна доставка, търговски условия и др.

Нашият гост
Димитър Маринов е завършил фармация през януари 2004 г. Веднага след това започва работа като фармацевт в аптека. След почти две години, открива собствена аптека, която управлява почти 9 години. От 2020 г. работи като главен секретар на Българския Фармацевтичен Съюз (БФС), професионалната организация на фармацевтите в България, а през март 2023 г. беше избран за председател на организацията.