Доцент Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, пред „Труд“: Илюзия е, че правосъдието ще се подобри, ако си поправим Конституцията

Апелирам към народните представители да бързат бавно при приемането на законите

- Има доста хора, доцент Киселова, които смятат, че ако Конституцията на България се поправи на места, правосъдието ще се подобри чевствително, ще се върне у българите усещането за справедливост и ще стане възможно възмездието за бандитската приватизация, от която държавата обедня. Вие съгласна ли сте с тях?

- Конституцията е политически и юридически акт. Нейните политически достойнства - за полагане на основите за изграждане на демократична, правова и социална държава са категорични. Сигурно има правни норми, които могат да бъдат подобрени, но да се прехвърля вината за състоянието на законодателството и на правоприлагането върху Основния ни закон е както неправилно, така и безотговорно. Усещането за справедливост е последица от дейността на държавни органи и конкретни резултати, които понякога засягат отделни граждани лично. Илюзия е, че е достатъчно да „преправим” конституционни разпоредби и ще се подобри правосъдието, ще дойде възмездието и ще се настани справедливостта. Нормите са първата крачка за правовост в обществото. Много по-важни и значими са действията на правоприлагащите органи и гражданите, които са длъжни да спазват законите в страната. Ако позволите да се изразя по друг начин - ние имаме достатъчно правила, които не спазваме, които заобикаляме или ги нарушаваме. Да се лекува неспазването на правилата с още правила или по-детайлни правила, решение ли е?

- Според мен не е решение. Ако и според вас не е решение, как ще го докажете?

- Примерите са около нас - от преминаването на червен светофар и ученето в почивните дни, разбирано като помощ от родителя за детето, което в трети клас е донесло тройка... от преписването в университета на изпит, та до неспазването на клаузите на приватизационния договор. Време е да започнем да спазваме правилата, всеки на своята длъжност или в своето занятие. Тогава можем да очакваме и подобряване на правоприлагането.

- В отговор на запитване на правосъдния министър Кирилов Венецианската комисия също ни посъветва, принципно, да си променим Конституцията. Обяснете ни така, както обяснявате на вашите студенти, какво точно ни препоръча тя, Европейската комисия за демокрация чрез право?

- Пояснявам. Българската държава е поискала становище от Комисията за демокрация чрез право по конкретен законопроект. Това е обичайна практика - да се поиска предварително становище преди значима правна промяна. В случая става дума за това как да бъде провеждано разследване срещу действащ главен прокурор. И препоръките в становището от декември миналата година са по конкретния законопроект. Нетипичното в този случай беше, че не беше изчакано официалното оповестяване на становището. Според Венецианската комисия не е достатъчно да има уредба в закон, в който да се посочи кой конкретно разследва един от тримата големи в съдебната власт. В становището се препоръчва тази процедура да има и конституционни измерения - изменение на Конституцията или тълкувателно решение. Правителството избра да попита Конституционния съд, а президентът Радев започна консултации по въпроса и даде заявка за внасяне на предложение за промени в Конституцията. Защо Венецианската комисия препоръчва да има конституционализация на възможността за разследване на главния прокурор?

- Кажете защо? Поради какво?

- Поради конституционноправния статут на тримата големи в съдебната власт.

- Да поясним за читатателите. Тримата големи - това са главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и прадседателят на Върховния администривен съд (ВАС)...

- Да, на тези ръководители в съдебната власт, които се назначават и освобождават по различен от общия ред. Не от колегиите на Висшия съдебен съвет, а от президента с указ. И не за 5-годишен, а за 7-годишен мандат, за разлика от несменяемостта на всички магистрати. И които имат задължения, които Конституцията им възлага. В конституционно решение №2 от 2002 година те са определени като висши служители с различен статут.

- Чудя се какво ни пречи да последваме съветите на Венецианската комисия незабавно? И да постигнем незабавен резултат?

- Незабавно не може нито да се промени Конституцията, нито да се изтълкува нейна разпоредба. Въпросът за пътя е политически. Възможни са и двете развръзки - както внасяне на проект за промяна в Конституцията, каквото намерение заяви президентът, така и произнасяне на конституционната юрисдикция по инициатива на правителството. Поради принадлежността на българската правна система към континенталното право, мисля, че промяната би била по-добър вариант. Налице са притесненията, че по време на законодателния процес в Народното събрание могат да изменят до неузнаваемост всяко читаво предложение.

- Фигурата на Главния прокурор в демократична България продължава да бъде такава, каквато е създадена по времето на социализма по указанието на съветските другари. Главният обвинител е най-силният човек в държавата, той е недосегаем, не се отчита на никого на практика, политиканства и това го прави опасен за демокрацията. Това не го казвам аз, а доста юристи, така ли е?

- Моделът на прокуратурата по съветски модел е наследен от царско предреволюционно време, а той от своя страна е заимстван от пруския модел на прокуратурата. В днешна Германия моделът на съдебната власт е доста по-различен. Моделът е еволюирал. През 1991 година в 7-то Велико Народно събрание са мислили повече за оперативното разследване, а не толкова за ръководството на досъдебното производство. Почти 30 години по-късно има съществени промени в органите, които осъществяват разследването по наказателни дела (освен следователи, имаме разследващи полицаи и разследващи митничари). Има възможности за упражняване на контрол от страна на Народното събрание - освен чрез годишните доклади и на всеки три месеца главният прокурор да бъде изслушван - това е предвидено в парламентарния правилник. За новия е рано, но за предишния има данни за две или три изслушвания за периода от 2017-а до 2019 година. Някой да е повдигнал въпроса?

- Все някой го е повдигнал, според мен?...

- В научни публикации да, ама в медиите не. А относно това дали главният прокурор е недосегаем, считам, че не временното отстраняване от длъжност, а освобождаването от длъжност е предпоставка за привличане към отговорност. Защото през последните месеци, покрай проекта на правителството, в юридическите среди се търси онзи суперпрокурор, който да се изправи срещу Главния. Разбира се, възможно е и временно отстраняване от длъжност. Повечето колеги поддържат, че повдигането на обвинение е изключително правомощие на прокуратурата. Но има едно изключение. Това е разпоредбата на член 103 от Конституцията - възможността на мнозинство от народните представители (160 от всичките 240) да внесе обвинение срещу президента в Конституционния съд. Тоест, Конституцията разграничава обвинение в две различни производства.

- Вие лично какво си помислихте, когато чухте, че главният прокурор Иван Гешев пита Конституционния съд при какви условия може да разследва президента?

- Помислих си това, което мисля и в момента. За мен нормите са ясни. Да, в теорията има различни мнения, но нали за това е правната наука - да има дискусия и аргументи в подкрепа на една или друга теза. Имунитетът като пречка за задържане и привличане към наказателна отговорност е предвиден за народните представители, за магистратите, за конституционните съдии, за президента и вицепрезидента, а на законово ниво - за омбудсмана и за кандидати в президентски, парламентарни и европейски избори. Особеното при президента е, че е едноличен орган и, образно казано, няма заместник. Поради това е предвидено, че когато изпълнява функциите си като държавен глава, не носи отговорност, освен за държавна измяна и за нарушение на Конституцията. Отварям една скоба - значителна част от правомощията си президентът упражнява съвместно с правителството. Министър-председателят или ресорен министър поемат отговорност за президентските укази, като ги приподписват...

- Какво по-точно означава това?

- Означава, че носят юридическа или политическа отговорност. И това е характерно за всяка парламентарна държава. Поради което двете възможни основания са (да се носи отговорност) за онези актове, действия или бездействия, които президентът упражнява без съдействието на представител на изпълнителната власт. Държавната измяна е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, извършено от особен субект. Повече разнообразие има във второто основание - нарушението на Конституцията - тежко, вредоносно и умишлено. Но и тук според мен е ясно - бездействие, в случай на предвидена активност (не издава акт, например), или действие, ако Конституцията не е предвидила акт или постъпка от страна на президента. Преценката на държавна измяна или нарушение на Конституцията се прави от квалифицирано парламентарно мнозинство. Логиката на производството е такава - привличането към наказателна отговорност е на редовия гражданин. Има примери в парламентарни републики от последното десетилетие в този смисъл.

- А какво мислите за предприетата от главния прокурор ревизия на приватизацията? И за идеята на „Атака” със законови промени да се премахне най-голямата пречка пред нея - давността на извършените от криминалните приватизатори престъпления?

- Доста колеги юристи вече изразиха мнение по този въпрос. И аз се присъединявам към разбирането, че давността е цивилизационно достижение и част от идеята за правовата държава, като елемент на правната сигурност.

- Повечето авторитетни юристи казват, че да се удължи давността означава да се създаде един по-тежък закон и след това да се придаде обратна сила на този по-тежък, по-неблагоприятен за дееца закон. А това е забранено от основен принцип на наказателното право, установен в член 2, алинея 2 от Наказателния кодекс.

- Аз направо ще ви кажа, че такива правила като предлаганите от депутатите, не са допустими в правова държава, каквато претендираме да сме. Истина е, че обективните резултати от приватизацията са несправедливи за обществото - безработица, бедност, обезлюдяване на населени места, миграция. Каква беше целта на приватизацията? Чрез промяна на титуляра на собствеността „активите” да продължат да работят в полза на обществото. Очакването беше за много повече ползи за много повече хора.

- Да, но това очакване беше провалено по престъпен начин. Сбъдна се само очакването за проблеми...

- През Наказателния кодекс сега се опитват да решат всички проблеми. Панацеята за всеки социален проблем се решава чрез Наказателния кодекс - от неплащането на трудови възнаграждения и връщането на отпадналите от училище деца. Не се търси например отговорност на длъжностните лица, които трябваше да упражняват следприватизационен контрол.

- А може би ще се потърси, все пак?

- Изчерпани ли са всички инструменти от страна на държавата за упражняване на следприватизационен контрол? Според мен не са. Това е поредното предложение, след което експертите се хвърляме да анализираме и така до следващото провокативно предложение за промяна. Такива законодателни предложения повдигат въпроса за количеството и качеството на законите. При голямо количество качеството силно спадна. В законодателния процес няма норма. Апелът ми към народните представители е да бързат бавно при приемането на промени в законите.

Напоследък и хората, които не са прависти, но правят разлика между право и криво, забелязват, че Конституцията на Република България много често се спряга като камъчето, което спъва колата на успешния ни преход към демокрация. Има ли сериозни основания да се мисли, че това наистина е така - че Основният закон се нуждае от незабавни поправки? Обръщаме се с този въпрос към доцент Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, за която студентите от юридическия факулатет на Софийския университет казват, че „умее да обясни и най-сложния правен казус така, че да го разбере и осмокласник.”

Нашият гост

Наталия Киселова е родена в Казанлък. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” (2002 г.) Като докторант защитава дисертация на тема „Парламентарен контрол”, а от 2005 г. е преподавател по Конституционно право в СУ и в Академията на МВР. Научен секретар на Юридическия факултет на СУ (2011-2012). Eксперт към комисията по държавната администрация в НС (2006-2009) и към Съвета по законодателство на МП (2010-2012). Съветник и секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев (2012-2017). С множество публикации по конституционно и административно право.