Професор Боян Биолчев пред „Труд news“: 24 май е единственият български празник, който обединява, а не разделя

България е единствената страна през 9 век, която гради своята държавност върху темелите на културата

Европа призна нашия език и монетата, която толкова дразни средния калибър мислене

Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност 24 май е единственият български празник, който обединява, а не разделя, категоричен е професор Боян Биолчев. Според него на този ден хората се чувстват участници в нещо, което не е предвидено от други, те се чувстват като съавтори на празника. Още в първото си слово като ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ той казва, че 24 май е единственият национален празник на България, защото фактически всичките ни празници са или кой ни е освободил, или кой нещо е направил добро. За празника професорът пожелава на българите да се замислят кой трябва да е техния национален идеал.

- Защо според вас 24 май е най-обичаният български празник, професоре? Той единствен обединява, а не разделя българите?
- Точно така, той обединява, а не разделя. И е единственият празник, в който хората се чувстват участници в нещо, което не е предвидено от други, те се чувстват като съавтори, да имат своето красиво притежание на този празник. Няма друг ден, в който българинът да е толкова топло усмихнат в съдружие и в който да дарява българското самосъзнание с толкова удовлетворение и уют. Аз помня като ученик как си вървяхме спокойно на 24 май след първомайските манифестации, на които ни караха да висим като малоумни. Авторите на 24 май бяхме ние, учениците, а на другите празнични манифестации ни използваха като масовка...

- Този празник е доста по-стар от Трети март, но не стана национален празник. Веднъж казахте, че не познавате друг народ, който толкова да се е колебал кой е всъщност националният му празник и че никой не се решава да обяви за истински национален празник деня, в който е създадена културната ни самобитност...
- Вижте, аз още в първото си слово като ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ казах, че това е единственият национален празник на България, защото фактически всичките ни празници са или кой ни е освободил, или кой нещо е направил добро. А имаме празник, който сами сме направили не само за нас, а и за другите. Защото вездесъщата Русия е получила този празник от нас, заедно с религиозните принципи, с писменото слово и с първия си патриарх. За мен е много важно, че всички хора, независимо от статута им и това как мислят, имат добро отношение към този празник.

- Защо тогава преди две години се разрази истински бунт, оглавен от президента, срещу предложението 24 май да стане наш национален празник?
- Не знам, може би го е диктувал от самолета... Но да не уважиш това, когато е ясно, че ще ти го откраднат. И да почнем да обясняваме, че това не е така, а едикак си. Няма да шашнем големите държави с това, че ние си го знаем.

- Значи, тогава ние не правим достатъчно да опровергаваме неистините и лъжите?
- На мен не ми е работа да опровергавам. Толкова е ясно – светът се интересува само от това, което му е направило впечатление. А впечатление не правиш, когато сам обясняваш какъв си.

- Още е разпространено мнението по света, че кирилицата е „руска азбука“. Президентът Путин заяви на един 24 май, че „Днес в Русия е свещен ден, Денят на славянската писменост, а писмеността е дошла при нас именно от македонските земи“...
- Аз съм преподавател по славянски литератури. И като го слушам какво говори за неща от руската история, как пък няма едно нещо да е вярно!

- ...И ний сме дали нещо на света и на вси словене книги да четат... Къде се разпространява българският език, след като Кирил и Методий създават нашата азбука през 885 година?
- Те създават всъщност не нашата писменост, а глаголицата. Кирилицата е създадена в България, когато българските власти са приели изпъдените и едва ли не линчувани български тогавашни интелектуалци с отношение към словото. Това го знаят всички, но при положение, че не сме си го направили национален празник, какво искаме... Все ни диктуват от самолет.

- Попаднах на едно ваше изказване, че България е единствената страна от онова време, през IX век, която гради своята държавност върху темелите на културата...
- Ами, да, точно така е. Точно културата и духът са били решаващи, за да се създаде една нация, да придобием своята първа идентичност, която оцелява дълго в превратностите на времето.

- Припомнете каква е ролята на княз Борис Покръстител...
- Това е едно велико дело с голям риск. Той просто си е дал сметка, че това е единственият път България да се развие като голяма държава. Не можеш да садиш нова вяра, която идва от Изтока, и да те признават. Едно време казваха, че няма незаменими хора, но княз Борис не можем да го заменим с никого. Той е направил една революция. Но фактически голямата дейност е осъществена от Кирил във Ватикана и от неговите ученици и последователи, които създават днешната ни азбука точно в България, и то там, където е била столицата ѝ. Те са видели, че с глаголицата нещата вървят много трудно, тя е била едва ли не като египетско писмо. Най-голямата заслуга за това е на патрона на нашия университет Климент Охридски. Паметно е делото на останалите петима от светите седмочисленици. Те създават първата образователна система у нас, предназначена за широк кръг от млади хора, които да променят живота и да навлязат в него с мисъл за бъдещето. Така остатъците от племенното съзнание дотогава отстъпват място на чувството за общност от по-висок ранг.

- Кога българският език отива в Русия?
- Това става след падането на България под византийско робство, тъй като много от интелектуалците са избягали в Русия и са пренесли азбуката в една страна, която не е имала нищо. Дали сме им и патриарх. Ако са си имали, щяха ли да пуснат чужденец?

- Вашето мнение за т.нар. македонски език?
- Техният език е създаден през 1945 година и го водят като отделен. Смятам, че не е най-точно това, което правим – да се опитваме чрез исторически доказателства да убедим хора, които са си измислили свой език. Езиците се развиват и винаги има все по-голямо разминаване, това е неизбежно. Но основата на техния език е повече от ясна.

- Да, езикът е жив организъм. Само през последните 30 години колко английски думи навлязоха трайно у нас...
- Английските идват заедно с техниката, както и руският идва от работниците-дървосекачи там и от хора, които са следвали в Русия.

- Как гледате на зачестилите опити напоследък да се „ъпдейтва“ българският език, за да звучи уж съвременно и да го приеме съвременното поколение?
- Реагирах много остро на това безобразие. Ще ви разкажа една случка. В метрото една жена почна да ме гледа с поглед, който имаше остротата на меч. Не си сваля този поглед и по едно време я попитах дали иска нещо. Тя каза – вие нали сте Биолчев? Потвърдих. И се оказа, че тя е била направила просташкото осъвременяване на „Под игото“, където беше заменила непознатите думи със сленга от улицата! И фактът, че това е минало през ума на някого, показва много ниско национално съзнание. Има някъде около триста турски думи при Вазов. Какво пречи да има един-два часа, в които да се изучават тези думи и тогава те да станат ясни и на по-новите поколения. Защото, когато четеш литература, и най-малкият въпрос „какво значи това“ те измъчва и измъква от магията. И след това децата били виновни...

- Добро ли е в момента академичното образование в България, професор Биолчев?
- В общи линии университетите ни са на средноевропейско ниво. Има и някои недомислия, но те са в рамките на допустимото. В крайна сметка ние не трябва да пращаме професори да учат език, който не познават, и да изглеждат по-добре, ако знаят друг език. Ще дам пример със себе си. Като председател на Агенцията по акредитация пътувах много. Знам 6–7 езика, но не и английски. И на заседанията умирах от срам – не че не мога да кажа мнение, а че не ползвам английския. Но не трябва да се срамуваме, че не го знаем. Трябва да има човек, който да преведе твоята мисъл, какъвто бе моят случай. Но с всички останали членове на делегациите аз си говорех на техния език.

- Е, българският език вече е официален в Европейския парламент, след като станахме член на ЕС...
- Да, той е един от езиците там, той е признат, както ни е призната и монетата, която толкова дразни средния калибър мислене...

- Вие живеете точно над паметника на Алеко Константинов на булевард „Витоша“. Липсва ли ни такъв човек и писател като него днес?
- Вдигнатият юмрук много се дразни от това, което смята за подигравка, а всъщност то си е хумор и приемане с усмивка на някои неща, които съществуват. Такива хора не искат да чуят друго, освен това, което те си знаят.

- Защо според вас от година на година оценките по български език и литература на матурите и на приемните изпити за висшите училища намаляват?
- Зависи от много неща. Когато аз проверявах кандидатстудентските работи, те бяха някаква тема, която да се развие. Сега нещата се промениха и не съм вътре в тях, поради което не е добре да давам нито оценки, нито мнения. Не трябва обаче да се страхуваме от промените. Сега поколенията са „електронни“. Някои трудно говорят, не им е интересен този език, който носи емоция. Не мога да им се сърдя, освен на себе си.

- Има като че ли общо впечатление, че българинът чете все по-малко при този бум в книгоиздаването. Преди години един депутат ми казваше, че българинът страда от кирило-методиев комплекс – не чете...
- Българинът не е припадал да чете художествена литература. Но има хора, които имат потребност, и те имат абсолютни познания и разбират това, което идва отвън. Ще кажа обаче, че сега даже се чете повече. Защото всичките ми познати, приятели и писатели под някаква форма са във Фейсбук. И ги четат. Е, добре, това не е ли четене! Разбира се, в книгата има топъл контакт на прегръдка, докато онова другото се управлява с пръсти, а книгата се консумира с очите...

- И на финала – какво бихте пожелали на българите за 24 май, професор Биолчев?
- Пожелавам на българина да се замисли кой трябва да е неговият национален идеал.

Нашият гост 

Проф. Боян Биолчев е роден в София през 1942 г. Завършил е полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша. Професор, доктор на филологическите науки.
Постъпва като аспирант в Софийския университет (1969). През 1972 г. печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1977 г. защитава докторска дисертация, а през 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, а през 1996 г. става доктор на филологическите науки. От 1996 г. е професор. През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноември 2007 година е ректор на Софийския университет. Автор е на десетки сборници с разкази и новели, на романи и научни публикации. Носител е на награда „Вик“ за български роман на годината за „Амазонката на Варое“ (2006 г.) и на Голямата награда за литература на Софийския университет (2009 г.).