Доц. д-р Никола Петров, директор на Националната астрономическа обсерватория – Рожен пред „Труд news“: Въпрос на време е повреден сателит да падне върху някой град

Космическият боклук ще става все по-голям проблем

Слънцето е най-близката до Земята звездна лаборатория

Звездното небе интересува хората, откакто свят светува. Едва ли има човек, който да не се е замислял дали сме сами във Вселената. Хората полетяха в Космоса, хиляди сателити улесняват комуникациите ни. Какво се случва в извънземна орбита, има ли опасности за нас и кое вълнува астрономите, разговаряме с доц. д-р Никола Петров.

- Доц. Петров, откога съществува науката астрономия?
- Астрономията е нещо много старо за човечеството. Откакто имаме хомо сапиенс, астрономията се появява сред хората. Всички хора са се нуждаели от определяне на времето. Най-напред са се интересували от това да определят ден и нощ, да броят дните, което става с изгреви и залези на Слънцето. С наблюдения във времето е станало ясно, че има повторение на пълнолунията, които вече започват да дават един по-голям, по-точен период от време – да речем от 28 дни, където започваме да броим почти месеца. След това, когато хората се научават да отглеждат растения и животни, жизненоважно за тях е това да могат да определят и сезоните. Това налага създаването на един по-голям годишен календар, който също е свързан пряко с астрономията. Така че астрономията е най-древното нещо, което се случва като културно начинание сред хората, когато те започват да бъдат разумни и мислещи.

- А има ли данни кога българите са се заинтересували от Космоса?
- При зараждането на държавата България преди 1300 и кусур години назад, нашите прародители носят със себе си едни или други астрономически познания за небето. Освен това, те заварват на днешната територия и други традиции, изградени от траки, славяни и други племена, които също са имали тази култура за наблюдение на нощното небе. И кога в България се заражда астрономията – ами, откакто има България. Ние не можем да кажем точна дата, но знаем за едни от добрите календари на траките, които са направени по нашите земи.

- Защо именно Рожен е избран изграждането на обсерватория, която е най-добрата не само в България, но и в цяла Източна Европа?
- Всяка голяма обсерватория има няколко изисквания, които трябва да изпълнява в съвременния свят – далече от населени места, чист въздух, голяма надморска височина и по възможност място с голям брой ясни нощи за една година. Рожен е едно от местата в България, което е много подходящо за създаване на обсерватория и съвременни астрономически наблюдения. България все още до голяма степен е едно от „тъмните“ места, паразитната светлина на нощното осветление в големите градове пречи за добра астрономия. Големите астрономически обсерватории от десетилетия са изнесени извън Европа. Например най-големите европейски обсерватории са на територията на пустинята Атакама в Чили или да речем канадските острови, където е Северноевропейската. САЩ имат множество национални обсерватории, но една от най-големите е разположена на Хаваите на 4200 м надморска височина, където имаме чисто пустинен пейзаж. Там е и най-големият оптичен телескоп на Япония, който е с диаметър на огледалото 8 метра.

- Вие сте специалист по изучаване на Слънцето. Какво знаем за най-близката до нас звезда?
- Слънцето представлява един от най-големите интереси в астрономията, защото подобно детайлно наблюдение на звезди не може да бъде направено, така, както на Слънцето. То за нас е най-близката такава звездна лаборатория, която, заради близостта, ни дава най-големи шансове за детайлно изследване на активни процеси на тази звезда. В нашата обсерватория имаме от доста време група за изследвания и наблюдения на Слънцето, на слънчевата активност. През последните години дори в ежедневието ни навлиза така наречения процес на влияние на космическото време, в това число и върху Земята. Не можем да се похвалим с големи супермодерни телескопи, но имаме такива, с които можем да наблюдаваме някои процеси на проява на слънчева активност. Тази година ще имаме вече официално два не много големи телескопа за наблюдение на определени спектрални ивици на това, което излъчва Слънцето. Това ще ни даде възможност за собствен наблюдателен материал и възможност да участваме по-активно в съвместни международни проекти.

- Кои са най-интересните проекти, в които участвате през последните години?
- Нашият Институт по астрономия с Националната астрономическа обсерватория сме звено на БАН. Имаме вътрешни проекти, финансирани от държавата. Има и такива, които са допълнителни - към фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката. Оттам е и новият телескоп за наблюдение на слънчевата активност. Имаме и проект, по който създадохме нова наша метеорологична станция, която включва наблюдение освен на познатите на всички температура, вятър дъждове, но и ултравиолетовото лъчение, обща слънчева радиация, инфрачервени лъчи. Този проект включва и един много нов инструмент – неутронен монитор. Това е наблюдение на космически лъчи или още по точно вторичен космичен поток - заредени частици, които идват от космическото пространство, фоново за нас и добавено от слънчевата активност. Те навлизат в атмосферата, взаимодействат си с молекулите и атомите, избиват неутрони, които се наричат вторичен космичен поток, които ние вече можем да регистрираме и да дадем оценка за слънчевата активност. Това е един проект, която е нов, надяваме се да е устойчив във времето и Обсерваторията „Рожен“, като част от БАН, да участва в тази световна мрежа за световен монитор, която включва 47 такива станции в света от около 40 държави. Друг голям проект, който си струва да се отбележи, е по Европейска пътна карта между нашия институт и МОН за изграждане на един много съвременен модерен радиотелескоп. Ние досега нямаме развита радиоастрономия със собствени наблюдателни инструменти. Той ще дава възможност за наблюдения на сравнително ниски честоти – от няколко стотни до няколко десетки мегахерца, но идеята е свързана с изследването на дълбокия Космос, на ранни обекти на образуване и съществуване в космическото пространство от създаването на Вселената до изследване отново в радиодиапазон на Слънцето и слънчевата активност. Този телескоп участва в една съвременна мрежа по радионаблюдения, включваща още десетина държави в Европа, а и можем да кажем, че се нареждаме на едно много сериозно стабилно място сред тези силно икономически развити страни.

- Хилядите спътници, обикалящи около Земята, не пречат ли на радиотелескопите?
- Много зависи от това какъв честотен диапазон наблюдаваме и по принцип тези спътници все още не са огромна пречка. Но те са така наречения  космически боклук, който започва да става проблем на човечеството не просто по отношение на радиоастрономията, но и на оптичната астрономия. Във всеки един момент по време на нашите наблюдения на кадрите имаме замърсяване именно от космическия боклук – било то от нефункциониращи вече спътници или такива, които съвсем реално обслужват съвремието ни. Това ще се увеличава и ще става все по-голям проблем не само за астрономията. Ще го забележим и по отношение на някои опасности, които тези спътници биха могли да предизвикат впоследствие при обратно навлизане в атмосферата, когато не успеят да изгорят напълно. През миналата година видяхме паднали спътници и си казахме, че това нещо ще се случва все по-често. Засега нямаме някакви поражения, но и това ще се случи.

- Възможно ли е някой от тези спътници да не падне в океана, а върху населено място?
- Разбира се. Въпросът само е къде и кога. В момента имаме между 8000 и 9000 сателита – знайни и незнайни. Извън тях е това, което наричаме съвременната мрежа за интернет, свързани с компанията на Илон Мъск. Само там, през последните години, вече са изстреляни над 14 000 сателита и проектът включва числото на тези сателити да достигне 30-40 хиляди. Това е една американска компания, която се опитва да наложи тотален монопол върху това как ще се използват интернет, телефоните, всички комуникации. Излиза едва ли не, че всеки трябва да плаща на американската държава. Според мен, няма как това нещо да се случи. Други развити държави от Европа, както Китай и Русия, са на ход да направят собствена такава мрежа. Това означава още няколко стотици хиляди такива спътници с размери от тези на пералня до малък автомобил, тотално да запълнят близкия Космос или околоземната орбита. Разбира се няма машина на този свят, която да работи вечно, всичко, което е направено от човека, се разваля. И тогава можем да очакваме и последствията, които тепърва си дробим и в това отношение.

- Тази сателити опасни ли са и за космически кораби и станции?
- Разбира се. Космически катастрофи вече има. Вече има и съответните специалности, те са от 15-ина години. Една от тях е космическото право. Ние самите хората си го правим и не само, когато говорим за сателити, но въобще. Много често имаме един тотален замисъл как да опазим природата и колко много да бъдем зелени и най-зелените във Вселената. Но вече започваме да усещаме вредата от всички тези идеи. В повечето от тях няма нищо зелено, ами си е чиста проба алчност, пари и капитализъм, за който отдавна се борим да бъдем част от него.

- Сами ли сме във Вселената, има ли живот и на други планети?
- Почти сме доказали, че даже в нашата Слънчева система има живот извън Земята, но става въпрос за микроорганизми. Почти всяка звезда има планетна система около себе си. Само в нашата галактика Млечният път наброява над 200-250 милиарда звезди. Милиарди планети обикалят около други звезди, където вероятността на някоя от тях да има условия за живот, на практика е много голяма. Да не говорим, че има още стотици милиарди галактики и много, много екзопланети. Та вероятността да има живот на някоя от тях е безгранично голяма, на практика математически е сведена до 100%.

- А дали има други цивилизации, подобни на нашата?
- Може би. Но дали ние ще бъдем в контакт с друга цивилизация? Най-вероятно – не, защото всеки вид сам по себе си, в това число и хомо сапиенс, има време на съществуване, биологично заложен часовник в него. И вероятно човечеството има потенциал да живее може би още до 20 000 000 години. Това се отнася вероятно и за другите цивилизации, а тъй като космическото пространство е нещо много огромно, появата на условията за живот на една или друга планета, са много различни във времето на съществуване на Вселената. Тоест – може да е съществувала цивилизация 10-12 милиона години преди нас, което в космически мащаби е нищожно време. Същата тази цивилизация и много други отдавна да ги няма. Възможно е в момента да са се появили цивилизации, подобни на нашата, да сме на едно и също ниво на интелектуално и инженерно развитие. Но поради огромното разстояние до другите планети и звезди на този етап ние няма как да осъществим контакт. Дори хипотетично да си представим, че в нашата галактика на някоя от най-близките екзопланети, открити досега, има цивилизация, то скоростта на светлината ще стигне до нея за 15-20 г. Изпращаме въпрос – абе, вие как сте там, справяте ли се с транспорта във вашите градове? И те ще отговорят – в момента имаме прекрасен транспорт и всички граждани на нашата столица се движат без никакви проблеми и затруднения. Те ще получат въпроса след 20 години, а ние ще получим този отговор след 40 години. И след тези години никой не знае какъв ще е транспортът там. А ако вие можете да ми отговорите какъв ще е нашият транспорт и начинът на придвижване в столицата след 5 или 6 месеца, вие ще бъдете велик човек. Така че комуникацията е нещо много сложно на базата на нашите познания за света и законите на физиката. Може би ще има изменения, но на този етап комуникация с друга цивилизация е нещо много сложно. Да не говорим колко трудна е комуникацията между нас самите в едно село, град, страна, между държавите, а сега оттук нататък да завоюваме такава мощна комуникация с други цивилизация, за мен не е чак толкова лесен въпрос.

Нашият гост
Доц. д-р Никола Петров е директор на Националната астрономическа обсерватория – Рожен, където работи и живее от 28 г. Завършил е физика и е специализирал астрономия в СУ „Климент Охридски“. Дисертацията му е свързана с изработване на слънчев телескоп коронограф, който дава възможност да бъдат наблюдавани плазмени образования по диска на Слънцето и през 2005-2006 г. е един от малкото в Европа.