Евлоги Георгиев не бил “български гражданин”

Заради руски паспорт изхвърлиха най-големия благодетел от парламента

Господа! Аз съм родом българин от Карлово; преди 43 години съм преминал в Румъния; там обстоятелствата ме принудиха да взема чуждо поданство и аз взех руското

Голям майтап пада с гражданството в нашата политика. Ако си от Карнобат, отрасъл си в Каспичан и имаш канадски паспорт, не си българин. Това пледират пишман законодателите, които слагат най-малкото „к“ пред другите големи.

Приснопаметният Жорж Ганчев се отрече да е американец. Сега се заяждат с Кирил Петков, който бил канадец. Най-потресаващото е, че го нападна Мустафа Карадайъ. Водачът на ДПС наскоро декларира, че неговата родина е Турция!

Тази история с гражданството не е от днеска, нито от вчера. Веднага след Освобождението тъкмо от турско Евлоги Георгиев е обявен за чужденец. По-българин от всеки друг, заради руски паспорт най-големият благодетел е изхвърлен от парламента.

Евлоги не е човек на празните приказки - 10 346 000 лева дава той „на ползу роду“. Тази сума не включва по-дребни дарения и пари, харизани по различен повод в Румъния. „Затова няма да сбъркаме, ако кажем, че Евлоги Георгиев изразходва за благотворителни цели около 12 000 000 лв., като след смъртта си оставя близо 2/3 от цялото си състояние на българския народ“, пресмята историчката Елена Стателова.

През януари 1880 г. Евлоги е избран за депутат с 1413 гласа в Тетовска околия на Русчушки окръг. През март е свикана първата сесия на парламента. Тогава става ясно, че Народното събрание е пълно с чужди граждани.
Костаки Буюклиоглу например е сгащен, че има турско тескере. „От някои граждани има заявление против него, че бил чужди поданик“, сочи докладчикът по проверката на изборите. „Аз не съм чужди поданик!“, подскача Костаки.

„Аз мога да кажа, че в своята битност във Варна зная, че неговият дядо Стоян е бил българин, и че тия не са чужди поданици“, защитава го съпартиец. Варненецът минава метър, изборът му е признат за редовен.
Михаил Колони пък е заподозрян в румънско гражданство. „Аз не съм имал никаква потреба да земам чуждо поданство. Живял съм във Влашко и между многото българи, които живеят във Влашко, аз съм единий, който не съм желал влашко поданство“, защитава се той. Колегите му махат с ръка, признават и неговия мандат.

„Категорически казвам, че съм български поданик!“, кълне се и Димитър Греков, който е роден в Бесарабия. Той размахва удостоверение, издадено от Градския съвет в София. „Градский съвет няма право да дава поданство!“, срязва го Стефан Стамболов. С обаянието си на оратор Стамболов владее парламентарното мнозинство - каквото рече, това става. Под негов натиск изборът на Греков е касиран.

Втората жертва на Стамболов е Евлоги Георгиев. Според съвременника Димитър Маринов в хъшовските времена той отишъл при милионера да иска пари за гладните си и оголели другари. Евлоги му предложил стотина австрийски минца. Стамболов отказал, трябвали му 200 жълтици.

„Вън оттук скитнику! Моите милиони не са печелени за вагабонти!“, викнал филантропът. „Млък!“, изръмжал страховито Стамболов и му показал дулото на револвер. В този миг дошла полиция и го арестувала.

Макар че Евлоги не подал жалба срещу Стамболов, довчерашният хъш му има зъб и крои да си разчистят сметките в пленарната зала. Заръчва на своя човек Петър Станчов да атакува избора на банкера.

На 5 април Станчов докладва, че изборните протоколи в Тетовска околия съмнително са подписани от една ръка, докато членовете на бюрото са неколцина. „И друго има да забележа - коварно добавя той, - че е неизвестно дали г-н Евлогий Георгиев е български поданик, или дали има друго поданство.“

Евлоги не увърта като другите, изправя се и достойно заявява:

„Господа! Аз съм родом българин от Карлово; преди 43 години съм преминал в Румъния; там обстоятелствата ме принудиха да взема чуждо поданство и аз взех руското. В последно време, когато се освободи България, аз счетох за длъжност да взема мерки, за да премина из руското поданство и да бъда български поданик, като съм българин. Още в месец октомврия 1879 год. подадох прошение в Руската мисия в Букурещ, с което молих Руското правителство да ме уволни от руското поданство, защото искам да премина в българското поданичество. На това прошение отговор още няма; но не се съмнявам, че не ще бъде друг отговор, освен да ме уволнят от руското поданство. Аз съм българин и макар, че съм бил 43 години вън от България, всякога съм бил с български чувства и така и занапред ще бъда: или да ме приеме Народното събрание за представител, или да не ме приеме, аз си оставам всякога с българско чувство. Това само имам да кажа.“

„Приема ли Народното събрание да разисква този въпрос по-нататък?“, пита председателят Петко Славейков. Половината аудитория отговаря с „Не!“, другата половина настоява с „Да!“ Въпреки раздвоението започват да нищят поданството.

Евлоги Георгиев е руски поданик от 1860 г. В изборния ден той е бил с чужд паспорт и гласоподаването за него е незаконно, пледира Стамболов. Нещата отиват към касиране, усеща Славейков. Макар и либерал, на него му е съвестно да прогони от камарата фигура като Евлоги. Славейков знае да цени добрите българи.

Председателят предлага компромисен вариант - филантропът да бъде обявен за „висящ депутат“, докато братушките анулират гражданството му. Стамболов хитро уверява, че всички желаят час по-скоро да видят Евлоги български поданик и депутат. „А за днес не може да бъде висящ, но трябва просто да се касира“, настоява обаче ораторът.

Дадена е почивка за избистряне на парламентарните мозъци. След отдиха Славейков подлага въпроса на гласуване: „Приема ли Народното събрание г-на Евлогий Георгиева за висящ депутат или постоянен?“

Стамболов рипа като козле. „Имам забележка за формата на поставения въпрос - провиква се той. - Трябва да се пита: приема ли го Народното събрание за депутат или не го приема? И ако го приема, тогаз ще да се пита: дали за постоянен или за висящ?“

Славейков прави маньовър, като дрънка на русофилската струна, която трепти в болшинството народни представители: „Затова предлагам по-обща формула: приема ли се г-н Евлогий Георгиев по повод на руското поданичество като депутат или не?“

„Приема се! Неприема се!“, надвикват се в камарата. „Който го неприема, да си дигне ръката“, нарежда Славейков. Пак не може да се разбере какъв е резултатът. „За по-точно преброяване на гласовете, нека станат, които са против приемането“, пробва друга процедура председателят. Парламентарният секретар брои и установява незначително вишегласие „против“.

Така с малко, но завинаги, народните избраници изхвърлят Евлоги Георгиев от святата обител на демокрацията. Благодетелят си взема шапката, подава оставка като дипломатически агент и се прибира в Букурещ. Решава никога повече да не стъпи в оная земя, за която не е българин.